Под надслова „Да спасим комплекса „Мини Марица-изток“ синдикалните организации на КТ „Подкрепа“ и КНСБ от този комплекс излязоха днес на национален протестен-митинг шествие из столицата. Колоните с миньорите тръгнаха от пл. „Св.Александър Невски”, обиколиха центъра на София, който бе блокиран за друго движение, и се спряха край сградата на Министерския съвет, където се състоя митинг.
Освобождаването на десетки хиляди работни места без устойчива алтернативна заетост ще доведе до обезлюдяване и тежка демографска криза в целия южен район на България, предупредиха протестиращите. Те настояха да бъде изработен ясен план кaкво се предлага на хората и икономиката срещу ангажиментите по „Зелената сделка” на ЕС за закриване на въглищния сектор. И още: какви нови варианти се търсят, за да се гарантира устойчивостта на българската енергетика и да се избегне затваряне на мащабни предприятия, загуба на работни места и ръст на енергийната бедност.
По време на митинга и в изявления пред медиите лидерите и на двата синдиката – Димитър Манолов на „Подкрепа” и Пламен Димитров на КНСБ – бяха категорични: въглищните мини да се затворят, едва след като у нас бъдат изградени алтернативни енергийни мощности, чието производство да замести изцяло въглищните ТЕЦ-ове и да осигури достоен труд и заплащане на работници и специалисти.
Протестиращите внесоха в МС подписка със 110 000 подписа за ясна и адекватна политика по прехода на въглищните региони към по-зелена икономика.
Димитър Манолов и Пламен Димитров бяха поканени на среща в Министерския съвет с участието на премиера Стефан Янев, вицепремиера по икономическите и социалните политики и министър на труда и социалната политика Гълъб Донев, вицепремиера по управление на европейските средства Атанас Пеканов и министъра на енергетиката Андрей Живков.
След края на срещата Пеканов, Живков, Манолов и Димитров направиха изявления пред медиите.
Атанас Пеканов подчерта, че само в диалог може да търсят правилните решения за страната. Той припомни как предишните управляващи дълго са отлагали разговорите по болезнената тема за съдбата на въглищния сектор. Но отлагането на един проблем само затруднява решението му. Според вицепремиера е необходимо да се водят активни разговори, а работниците и представителите им да бъдат включвани в търсенето на подходящите форми за плавна и справедлива трансформация.
Той отбеляза, че в днешния диалог със синдикатите е постигнато обединяване около няколко важни стъпки по проблема. На първо място Пеканов открои ангажимента на правителството да внесе в Плана за възстановяване и устойчивост реформата за създаване на държавно предприятие „Конверсия на въглищни региони”.
Вицепремиерът напомни, че извеждането от действие на ТЕЦ-овете е свързано със „сериозна рекултивация и обработка на терените”, което ще създаде и много нови работни места. Работниците, чиито договори с мини и ТЕЦ-ове бъдат прекратени, ще преминават в това предприятие. „Така държавата ще може да менажира тези процеси, да даде сигурност на хората в региона. Ще има буфери и механизъм за действие,” изтъкна Пеканов.
Като втора важна стъпка той открои определянето на „индикативна дата за излизане от въглищна електроенергия”, която „да е възможно най-далеч във времето”. Да се преговаря, но да не се мълчи по този въпрос, защото само ако имаме посочена дата, ще се „отключи Фондът за справедлив преход”, възлизащ на 2,4 млрд. лв. Около 1,7 млрд. лв. от тях ще отидат за Маришкия басейн. „С тези средства ще могат да се осигурят нови, реални работни места с достойни доходи,” каза Пеканов, отново изтъквайки ключовото участие на синдикатите. Споменатият от него краен срок за отказ от въглища е 2040 г.
Енергийният министър Андрей Живков беше кратък в изявлението си. Той увери, че в неговото министерство са съвсем наясно колко е важен въглищният сектор и че неговият стремеж е поетите от предишното управление ангажименти да се изпълняват така, че все пак „да се запази социалният статус на хората, които работят в комплекса, и да не се наруши енергийният баланс на държавата”.
На свой ред Пламен Димитров изрази мнение, че днешният пети протест на работещите във въгледобива няма да е последен. Според него, каквито и ангажименти да поема сега служебното правителство, не е ясно дали ще ги спази очакваният редовен кабинет, и най-вече как ще гласува следващото Народно събрание. Същевременно той не скри задоволството си, че при днешния диалог е показана готовност да се изпълни първа точка от исканията на протестиращите – да има поне 20-годишен срок, докато се стигне до отказа от въглища. Като подлежащ на преговори Димитров определи избора дали това да стане през 2040 г. или през 2043 г., както е залегнало при други държави. Важното е през двете десетилетия дотогава да се финансира плавният преход.
Димитър Манолов направи и своето обобщение: „Тръгвам си по-малко песимист, отколкото влязох в тази сграда. Разговорът ни беше добър, конструктивен и искрено се надявам да продължи в същия дух“.
„Защо протестираме? Защото искаме да знаем какво става след това (след отказа от въглищната индустрия – б. р.)”. Така Манолов синтезира мотива за протеста в свое телевизионно интервю предната вечер.
В него той бе категоричен: „Тази история с квалификации и преквалификации не е въдица, на която ще клъвнем този път. Всъщност ние отдавна не кълвем на тази въдица, но лошото е, че ни я хвърлят непрекъснато. Искаме план и работни места. И не просто работни места – а такива, които да гарантират стандарт на живот, не по-лош от този, който сега имат тези хора”.
Лидерът на „Подкрепа” подчерта: „Това е борба за България и за българите. Въглищната енергетика е нещото, което е само българско. Въглищата са наши, техниката, хората”.
Във вторник общинският съвет на Стара Загора прие Декларация за бъдещето на минно-енергийния комплекс „Марица Изток“. В нея е записано, че „съветниците настояват правителството на Република България по никакъв начин да не допуска прекратяване функционирането или ограничаването на производствения капацитет на въглищните топлоелектрически централи в Минно-енергийния комплекс „Марица Изток“ до изчерпването на енергийния ресурс (въглищата), и да предприеме всички необходими мерки за нормалното функциониране на комплекса, за да бъде гарантирана енергийната и националната сигурност на страната ни“.
