В категории:България

Да пресечем схемите за неравенства и разслоение, призова Румен Радев

Трябва да говорим не само за стабилност и ръст на брутния вътрешен продукт, но и как той се разпределя сред цялото население, смята президентът, който свика кръгла маса по темата Какви мерки бяха предложени?

 

Стотици хиляди българи днес живеят в бедност и социално изключване и са поставени в унизителни условия да не могат да посрещнат елементарни човешки нужди. Пренебрегването на темата за бедността и неравенството е безотговорно към бъдещето на нашето общество. Наша е отговорността да пресечем схемите, при които тези неравенства и това разслоение придобиват необратим характер. Със сега съществуващите в България финансови, икономически, социални, здравни и образователни модели това все още се оказва непосилна задача.

С тези думи държавният глава Румен Радев откри кръгла маса на тема: „Неравенства и бедност в България“, която събра десетки учени с изследователски интерес в сферата на неравенствата в обществото, синдикати, работодатели, бивши и настоящи политици и други.

В продължение на над четири часа бяха представени десетки доклади за различните аспекти на неравенството и икономическите предпоставки и социалните измерения на този огромен обществен проблем. Сред авторите на доклади бяха проф. Христина Вучева, проф. Гарабед Минасян, доц. Виктор Йоцов, доц. Мария Желязкова, проф. Искра Белева, проф. Духомир Минев, доц. Божидар Ивков, Атанас Пеканов, Стоянка Черкезова и други.

По думите на държавния глава огромна част от бедните хора в България са работили през целия си активен живот, някои работят и в момента, но продължават да получават крайно ниски доходи. „Бедността ражда корупция и престъпност. Тя е липса на работа, образование, здравеопазване и на сигурност, липса на шанс за реализация, която отнема от обществото перспективата за динамично развитие“, посочи Румен Радев в началото на конференцията.

Конференцията в резиденция „Бояна“ събра десетки гости, които обсъдиха с държавния глава проблемите с неравенството и бедността. Снимка: Николай Драганов, „Барикада“

Неравенствата днес в България са далеч от всякакви средни европейски показатели и са толкова дълбоки, че в тях пропадат всякакви опити за обединение около национално значими цели за развитие, подчерта още държавният глава.

Според него „неравенството е заложено в основата на общественото развитие и е следствие на различните качества, знания, умения, инициативност и производителност на отделния човек“, но „когато това неравенство вземе прекомерни размери, когато социалните системи са неефективни, когато икономическите системи са ниско ефективни и когато има изкривявания в пазара, когато обществото и държавата абдикират от своите социални ангажименти, все повече хора попадат в плен на бедността“.

„Все повече се говори за стабилност, за ръст и рекордни стойности на брутния вътрешен продукт, но трябва да говорим и за бедността, и за това как се разпределя този брутен вътрешен продукт, по какви механизми се харчат публичните средства и как те допринасят за хармоничното развитие в обществото“, коментира още президентът.

Къде се коренят причините за неравенствата и бедността в България, кои са критичните прагове на неравенствата и по какви механизми се формират, кои са социалните и икономическите модели, които могат да доведат до справедливо възнаграждение на труда, как националният доход и неговият ръст да се разпределят справедливо и да допринасят за благоденствието за обществото ни, как да търсим баланс между развитието на конкуренцията в една пазарна икономика и адекватна социална политика, какви модели съществуват в другите държави и как успешно можем да ги приложим у нас, постави като въпроси Румен Радев.

За съжаление у нас министерството на финансите се грижи повече за своето собствено удобство, отколкото да мисли как да работи с бюджетните структури и да направлява икономическата динамика така, че да имаме по-голяма ефективност и в крайна сметка да бъдат решавани проблемите с неравенството, заяви проф. Гарабед Минасян.

Проф. Христина Вучева

Как фискалната стратегия и бюджетните инструменти биха могли да спомогнат много повече за намаляване на бедността и неравенствата коментира и проф. Христина Вучева. „Трябва да се опитаме да създадем ново убеждение по отношение на съдържанието и начина, по който се използва бюджетът“, призова тя. По думите ѝ, в целия свят в най-развитите общества бюджетът не е инструмент за макроикономическо равновесие, а се използва за осигуряване на колективните потребности на обществата.

„Тези потребности са най-съществената част, с която би трябвало да се занимава един бюджет. Предимство трябва да имат разходите пред приходите и това променя коренно отношението към правенето на бюджет, което не съществува у нас, но съществува във всички развити общества“, каза проф. Вучева.

Тя се обяви за подход към диференциране на някои ставки на ДДС, както и за въвеждане на необлагаем минимум, който обаче да бъде само за хората на минимална заплата и да бъде под формата на „връщане“ на данък в края на годината.

Ваня Григорова, КТ „Подкрепа“

Съмнения в ефикасността на подобен механизъм изрази икономическият съветник на президента на КТ „Подкрепа“ и председател на „Солидарна България“ Ваня Григорова. Ако необлагаемият минимум е под формата на връщане на средства, това трудно ще помогне на бедните хора, които не могат да чакат Нова година, за да си покриват сметките и да си купуват базови стоки, каза тя.

Тя и президентът на КТ „Подкрепа“ Димитър Манолов припомниха пред участниците в кръглата маса, че през миналата година синдикалната федерация, заедно с много други граждански организации, експерти и дори медии, са застанали зад инициативата „Да спрем машината за неравенство – за справедливи данъци“, която е събрала над 30 000 подписа под искането за въвеждане на необлагаем минимум и диференцирано ДДС за стоки от първа необходимост.

За съжаление инициативата е била до голяма степен игнорирана от политическия елит поради голям проблем с представителността на обикновените граждани в голямата политика, коментира Манолов.

Икономическите неравенства в България в европейски контекст и последиците от тях

Преглед на значението на икономическите неравенства за икономическото развитие на eдна страна и неравенствата, наблюдавани в България, поставени в европейски контекст, направи икономистът в Австрийския институт за икономически изследвания Атанас Пеканов в своя доклад.

Пеканов изнесе данни, че икономическите неравенства в България са най-високите от всички страни в Европейския съюз. През 2016 г. страната има най-високия коефициент на Джини (най-популярната мярка за измерване на икономическите неравенства) от 37,7 пункта по отношение на разполагаемия доход след данъци и социални трансфери. За 2017-та наличните данни дори показват нарастване на това ниво до над 40.

В противовес с предишните доминиращи теории, в годините след световната финансова криза се появи нов консенсус, че освен икономическият растеж като единствен приоритет на икономическата политика, разпределението на доходите също трябва да се разглежда като основна променлива, по която да се ориентират успешните политики и мерки. Едно по-равно разпределение на доходите съответно не само не пречи на потенциала за растеж на икономиката, но може да бъде от помощ за постигане на устойчив и включващ растеж в догонващите икономики от Източна Европа, заяви той.

Редица международни институции фокусираха вниманието си върху темата за неравенствата и как те се отразяват на икономическото развитие, подчерта той. Пеканов коментира, че неравенствата в България са сред най-ярко изразените в Европа, което е резултат както на дълготрайното развитие в тази негативна посока, така и на липсващите политики тенденцията да бъде обърната.

Атанас Пеканов, икономист от Австрийския институт за икономически изследвания (WIFO)

„Високите нива на бедност и големите части от населението с ниски, в сравнение със средноевропейските, доходи, означават, че освобождаването на финансов ресурс в най-нискодоходните домакинства ще има стимулиращ потреблението ефект и по този начин може да засили растежът“, категоричен беше той.

Сред предложените от него мерки за справяне с тези проблеми, които не само ще подсилят икономиката ни, но и ще имат директен ефект върху разпределението и ще повишат стандарта на живот на големи групи от населението, той предложи оптимизация на данъчната система чрез въвеждане на необлагаем минимум и/или диференцирано ДДС за някои стоки.

Пеканов представи сравнителни данни за приходите от данъци върху потреблението у нас и в Европейския съюз, като обърна внимание, че България е страната с най-висок дял от постъпления в бюджета, идващи от данъци върху потреблението (т.нар. косвени данъци – ДДС и акцизи).

С уговорката, че за по-точен разчет колко биха стрували тези мерки са необходими по-пълни данни, предоставени от Министерството на финансите, той посочи, че ако въвеждането на необлагаем минимум струва например около 1,5 млрд. лева на бюджета, има достатъчни и различни варианти как да бъдат компенсирани тези средства без негативни последици.

Графиката е примерна, подчерта Атанас Пеканов

Неравенствата в България остават на застрашително високи нива и ако за дълъг период от време тези тенденции бяха игнорирани, новият консенсус почти по целия свят е друг и е време България да престане да бъде изключение, посъветва Пеканов.

Прекалените неравенства в доходите могат да имат отслабващ за икономиката ефект поради резултиращото прекалено ниско съвкупно търсене и съответно ниско вътрешно потребление, но икономическата политика, насочена срещу неравенствата, може да донесе и допълнителен стимул за България в икономическо отношение и да гарантира една реална конвергенция към средноевропейския стандарт на живот за широки слоеве от населението, добави той.

Според Пеканов фискалната политика не трябва да бъде игнорирана, тъй като тя представлява най-значимия механизъм за гарантиране на устойчив растеж с достойно нарастване на доходите на големи групи от населението. Данъчната политика на една страна обикновено допринася за намаляване на неравенствата след данъци, но това е нещо, което решително не се случва в България“, обобщи той.

Обективна и тревожна истина

В края на кръглата маса държавният глава обобщи, че е чул „обективна и тревожна истина“, но също така и различни модели и механизми за борба с бедността и неравенствата, които са добре известни и работещи по света, но по някаква причина не се прилагат или не работят у нас.

Като причина за това президентът посочи разликата между инклузивни и екстрактивни политически институции, които генерират съответно сходни икономически институции, като се позова на изводите в книгата „Защо нациите се провалят“ на Дарон Аджемоглу и Джеймс Робинсън.

„Там, където има инклузивни икономически институции, има прогрес и просперитет. Там където има екстрактивни институции, има големи неравенства, бедност и упадък, а типа на икономическите институции се определя от типа на политическите. При екстрактивните гражданите са слабо представени в управлението, което има за основна цел личното облагодетелстване“, заяви президентът и добави, че къде България се намира между тези два полюса е сложен въпрос, но днес всички са се обединили, че има нужда от промяна.

Промяната е възможна само с дебат около истината, с дебат на идеи и привличане на обществото и всички институции в този дебат, добави той, а в самия край на изказването си направи призив: парламентът да изисква обществен дебат, в резултат на който да изразходва в края на годината бюджетния излишък. Това ще бъде силен сигнал и надежда за демократичните процеси в страната, обяви Румен Радев.

Още снимки: 

Николай Драганов

Бакалавър по социология и магистър по маркетинг от Университета за национално и световно стопанство в София. От 2012-та година работи като политически журналист – в News.bg, Информационна агенция БГНЕС и Телевизия BiT. Като парламентарен репортер отразява работата на 42-рото, 43-тото и 44-тото Народно събрание. Съавтор е на документалния филм „Невидимите хора“. За връзка във „Фейсбук“ – тук.

Оставете коментар