Ръководството на КТ „Подкрепа“ представи становище относно проблемите на българската икономика и конкретни решения за тяхното преодоляване. Документът е озаглавен „Каква България искаме“ и е в размер от над 30 страници, като са обхванати почти всички обществени и икономически сфери. По думите на президента на синдиката Димитър Манолов, документът на практика наподобява управленска платформа, но с една разлика – той е по-дълъг от повечето предизборни програми на партиите у нас.
Според синдикатите, трудът на българския работник е подценяван и той не получава възнаграждения, които съответстват на производителността на неговия труд. Ако средния български работник произвежда два пъти по-малко от своя европейски колега, то заплащането на труда в България е около пет пъти по-ниско, подчерта вицепрезидентът на КТ „Подкрепа“ Иоанис Партениотис. Той настоя, че минималната работна заплата трябва да расте и българската икономика категорично може да си го позволи.
„Традиционно българската минимална работна заплата (МРЗ) е най-ниска в целия ЕС. Не е вярно, че производителността на българския работник е толкова ниска, че не изработва дори собствената си заплата. Производителността на труда тук е 2,3 пъти по-ниска от средноевропейската. Разходите за труд обаче са 4-6 пъти по-ниски от средноевропейските„, се посочва в официалното становище на синдиката, което ще бъде изпратено до новоизбраните депутати и новото редовно правителство.
Трудови права
Голям проблем е не само размера на възнагражденията, но и тяхното редовно изплащане. В глава „Общи трудови права“ синдикатите предлагат десет конкретни мерки. На първо място трябва да бъде подобрен социалният диалог между синдикатите и работодателите на всички нива – национално, отраслово/браншово и фирмено. В тази връзка особено значение според президента на КТ „Подкрепа“ Димитър Манолов има въвеждането на общовалидност на отрасловите и браншовите колективни трудови договори. „Подкрепа“ предлага промяна в Кодекса на труда, с която да се въведе общовалидност на постигнатите договорености в колективните трудови договори между социалните партньори в съответния отрасъл, като минимални и задължителни за този отрасъл, без да е необходима конкретна санкция или акт на министъра на труда и социалната политика.
Те настояват и за създаване на специален закон за организацията и дейността на Главната инспекция на труда, с който да се повишат правомощията на агенцията по осъществявания от нея контрол, включително върху процедурата по провеждане на колективно трудово договаряне и повишаване на санкциите, така че те да са адекватни на степента на нарушенията. Според синдикатите, независимо че към момента в Кодекса на труда се предвижда санкция под формата на обезщетение за причинени вреди от виновните работодатели, които не изпълняват задълженията си за преговаряне или за предоставяне на информация, тази отговорност е трудно реализируема по съдебен ред и на практика не води до санкциониране на работодателите.
Друг голям проблем е забавянето при разглеждане на трудови дела и произнасяне на противоречиви съдебни решения. Задължително е делата по деликатната материя на трудовите отношения да бъдат гледани от магистрати със съответните задълбочени познания по трудово право, твърдят синдикатите и предлагат да бъдат създадени специализирани трудови съдилища – като отделен трудов съд или като специализирани състави по трудови спорове на действащите съдилища.
КТ „Подкрепа“ подчертава още, че поставянето на работниците и служителите на четвърто място в списъка на кредиторите при евентуален фалит на дадено предприятие води до невъзможността да бъдат удовлетворени техните претенции, тъй като има кредитори с по-преден ред, получаващи вземанията си преди тях от масата на несъстоятелността. По тази причина те предлагат създаването на нов ред в списъка за удовлетворение на кредиторите, предвиждащ по-предно място на работниците и служителите.
При неполучаване на дължими заплати и обезщетения работещите в момента трябва да водят осъдителен процес, който продължава понякога с години и към момента на произнасяне на решението работодателят много често вече няма налично имущество, от което да се съберат вземанията, изтъкват още от КТ „Подкрепа“. По тази причина синдикатът предлага в заповедното производство в частта, регламентираща Заповед за изпълнение, въз основа на документ, да се добави норма, която да даде възможност на работниците да вадят изпълнителни листове за дължимите заплати, на основата на издадени удостоверения за неплатени заплати.
Синдикатите предлагат и отпадане на чл. 245 от Кодекса на труда, който дава възможност при финансови затруднения фирмите да плащат за неопределен срок само 60% от договорената заплата. Това противоречи на текст в Конституцията, предвиждащ заплащане, съответстващо на извършената работа, и води до нарушаване на конституционното право на работника да получи трудовото си възнаграждение, категоричен беше Димитър Манолов.
По повод всички проблеми, свързани с нарушаването на трудовото законодателство, неизплащането на заплати и тежките условия на труд, синдикатите предлагат да бъде засилен контролът. Това може да се случи чрез въвеждане на работнически инспектори в предприятията, които да подпомогнат работата на Инспекцията по труда. И още: провеждане на активно наблюдение от страна на държавните институции в сектори, в които е ясно, че има експлоатация, както и проучване на добри практики от други държави и провеждане на надзор под формата на „таен служител“.
Данъчна политика
В КТ „Подкрепа“ продължават да настояват, че плоският данък от 10% върху доходите на физическите лица и върху печалбата на фирмите не генерира достатъчно средства за функционирането на държавата, а същевременно липсата на необлагаем минимум е недопустимо, особено при наличието на големи групи работещи бедни. Синдикатите настояват за въвеждане на необлагаем минимум в размер на минималната работна заплата и промяна на данъчното законодателство в посока прогресивно облагане на доходите и печалбите.
„Все по-често се публикуват данни за неплатени данъци от големи чужди корпорации, които функционират на територията на България. Тези практики са пагубни за държавния бюджет и финансирането на публичните услуги“, посочват от КТ „Подкрепа“ в своето становище. Поради тази причина е необходимо скоростно въвеждане на механизма country-by-country reporting – оповестяването на определена информация по държави, чрез която може да се проследи дали въпросните компании изобщо някъде са платили данъци.
Димитър Манолов посочи, че много държави членки на Европейския съюз прилагат диференцирани ставки на ДДС за отделни стоки и услуги. „Защо да не се въведе ставка от 5% ДДС върху заводския хляб – той ще бъде с еднаква цена както за богатия, така и за бедния – и двамата ще плащат 5% ДДС. Същевременно ДДС-то върху яхтите може да бъде 50%, то също ще бъде еднакво – 50% ДДС, ако иска да си купи яхта ще трябва да плати както бедния, така и богатия“, с усмивка отбеляза Манолов.
В конкретика по отношение на ДДС синдикатите предлагат: график за диференциране на ДДС за учебници, учебни помагала и научна литература – 7% за 2018 г., 5% за 2019 г. и нулева ставка ДДС за 2020 година; определяне на диференцирана ставка на ДДС за лекарствата и медикаментите; диференцирани ставки от 5% за хляба и за храни от първа необходимост.
Социално осигуряване и подпомагане
От КТ „Подкрепа“ за пореден път обърнаха сериозно внимание върху проблемите с частните пенсионни фондове. Според тях фондовете начисляват на осигурителните лица такси, които не отразяват реални разходи и/или срещу тях не се предоставя никаква услуга. Липсва ясна и разбираема информация за направените отчисления и доходност, за да могат осигурените да направят информиран избор на пенсионен фонд. Несъвършенствата в направените промени в Кодекса за социално осигуряване пък водят реално до отнемане на правото на лицата да се прехвърлят в НОИ, посочват синдикатите.
Те настояват за: премахване на началната такса, тъй като срещу нея не се предоставя никаква услуга (това беше и причината за премахване на таксата върху ВЕИ производителите от Конституционния съд); инвестиционната такса да се начислява само върху резултата от инвестициите, не върху пълната стойност на активите на осигурените; в информацията, изпращана ежегодно от пенсионно-осигурителните дружества на осигурените лица, да фигурират данните за индивидуалната партида: направените вноски в НАП с натрупване, прехвърлените суми и общият размер на удръжките, текущата стойност на индивидуалната партида, изчислена по съответната методика, както и реалната доходност за съответната година и за целия период на управление и други.
Димитър Манолов пък специално изтъкна, че като член на Надзорния съвет на НОИ, както той, така и колегите му от работодателските организации, ежегодно попълват декларация за своето имущество, тъй като те управляват обществени средства. Същевременно от това са „освободени“ директорите на частните пенсионни фондове. Президентът на КТ „Подкрепа“ посочи, че при среща с ръководството на ГЕРБ лидерът на партията Бойко Борисов се е обявил „за“ промяна, която да задължи подобни декларации да попълват и директорите на пенсионните дружества.
Международни търговски договори (CETA, TTIP и др.)
Президентът на КТ „Подкрепа“ обърна внимание, че не е било проведено обсъждане за ефектите от търговските споразумение на ЕС с Канада и САЩ въпреки настояванията на синдиката и други обществени организации. Димитър Манолов подчерта, че преди да ратифицира СЕТА, българският парламент е длъжен да проведе този дебат, макар и със закъснение.
На въпрос на „Барикада“ дали синдикатът ще заеме категорична позиция против ратификацията, тъй като конкретните текстове вече са договорени, Манолов отговори, че КТ „Подкрепа“ има последователна и категорична позиция срещу това споразумение. На въпрос дали са възможни протести, организирани от тях, президентът на един от двата най-големи синдикати отвърна, че може би ще дойде времето и за подобен въпрос, но на този етап той се надява първо на политически диалог.
