Българското правителство се сдоби с топ кандидат за титлата „калинка от кариерата”. В четвъртък Бойко Борисов назначи за зам.-министър на образованието Деница Сачева. Вероятно е непозната за повечето читатели… Ама там, където трябва, е добре позната.

В официалната биография четем, че е родена през 1973 г. в Добрич. Тя бързо се оправя в София – при правителството на СДС е началник на кабинета на здравния министър Илко Семерджиев. Заема длъжността година и половина. Но това не е първата работа на по това време 26-годишната Деница. Преди това е вършила туй-онуй в социалното министерство и НЗОК.
В касата е била шеф на дирекция,
очевидно пак под крилото на Семерджиев (директор на НЗОК преди министерството). Деница твори Националната здравна стратегия на възраст малко над 20 години.
Имала ли е тази персона висше образование въобще? Явно е налице фамозен Бил Гейтс в пола – безценен кадър на държавната администрация.
За подобни вундеркинди кабинетите из министерствата са тесни. Те биват пласирани в държавни бордове, за да могат маститите хора зад тях лесно да прокарват „идеите” си. Тъй и младата Деница влиза в съвета на директорите на МБАЛ – Хасково. Не като каква да е, а като председател. Трупа стаж и като ръководител на Балнеологичен център „Камена” – Велинград. Публична тайна е, че целият си възход младата жена дължи на един по-възрастен мъж – Илко Семерджиев.
След падането на СДС от власт Сачева се посвещава на това, на което и повечето хора след отбиването от държавната ясла – маркетинг и пиар. Именно това са сферите, в които най-пълноценно се реализират натрупаните „комуникационни“ и други качества. Сачева пътува по света, дообразова се в университети. Поради кратката си, но съдържателна управленска биография, е и „утвърден здравен специалист”.
Дълги години тя се труди в областта на пиара и социалната сфера, на ръба между частния бизнес и неправителствените организации. Безценният административен стаж е от полза, забелязват я още по-големи администрации – Европейската комисия, Световната банка, ООН… Сачева работи с фондации, институти, наши и международни асоциации, оглавява ги, консултира… Помага на бежанци, роми… Неусетно се оказва здраво забъркана с международния и роден НПО сектор. Реализира ли се нейде социален проект, тя е там.
Може ли такъв човек да не е правозащитник, филантроп?
Не! Номинирана е за наградите на Българския хелзингски комитет за Човек на годината.
До към 2012 г. Сачева печели множество призове в областта на пиара и социалната сфера. Медии я описват като „лице на вдъхновението”, не пестят и други лиготии, с които традиционно засипват пиари и разните там „специалисти по комуникация“. Гражданин с такъв профил може ли да не разбира от всичко? Не! По едно време Сачева дори се произнася медийно по енергийни въпроси. Никой не забелязва, че представа няма от тях.

Не остава назад и политическата кариера. След сгромолясването на СДС се навърта край ДСБ. През 2013 г. се кандидатира за депутат от партията на Костов. Води листата в Хасково. Колко добър спомен е оставила като бордовак на хасковската болница, проличава от резултата – листата на ДСБ печели едва 1600 гласа, равни на 1.3% (почти три пъти под националния резултат).
Година по-късно Сачева пак води листата в Хасково, но вече на друга формация – „Десните”. Гласовете са 270, или… 25 пъти под националния резултат.
Има ли смисъл да уточняваме, че в политическата си битност следва неотклонно Семерджиев? Неразделни щъкат от партия на партия. В един момент обаче се оказва, че е
безпартийна по душа.
Вестник „Стандарт”, юни 2016 г.: „Днес Сачева казва за себе си, че е безпартийна, но винаги ще си остане дясно мислещ човек“. И в профила си във Фейсбук дефилира като безпартийна. Алибито ѝ е, че се е явявала чрез партиите от „гражданска квота”.
Статията в „Стандарт” е очерк за вече понавлязлата в зрялата възраст Деница Сачева. Озаглавена е „Покровителката на бедните”. Нито статията е случайна, нито пък внезапно бликналата безпартийност на главната героиня. Сачева тогава е назначена за зам.-министър в Министерството на труда и социалната политика. Покровителят вече е ГЕРБ, функцията – „в качеството на експерт”.
Днес Деница акостира в Министерството на образованието. Пак като експерт. Дялан камък. Евала.

Никой даже не помни каква е, откъде е тръгнала. Станала е „експерт” по здраве, просвета, комуникации, енергетика, проекти, частен сектор, държавен сектор, малцинства, мнозинства… Равнис по бележитата българка! За протокола – таткото е проф. Евгений Сачев, трудещ се в областта на националната сигурност.
Преподавател в Академията на МВР и в УНИБИТ
(Библиотекарския институт, ръководител катедра), както и по други интересни места.

Във визитката си Сачева има и още една любопитна подробност – „представител на Националния демократически институт на САЩ”. Това е една съвсем не неправителствена организация, функционираща под крилото на американската Демократическа партия. Човек на института бе и вече бившият външен министър Даниел Митов. Не е ли интересно – таткото българско ченге, дъщерята – човек на Демократическата партия на САЩ. Ово е стандарт! И успешен род! И международна политика!
Сега Деница Сачева ще ръководи българската просвета. Честито!