В категории:Мнения и коментари / Свят

Политиката на смяна на режими разруши страната ми

Това е историята на Тима Кюрди, чийто племенник Айлан се удави докато семейството му се опитваше да избяга от войната в Сирия. Образът на малкият Айлан се превърна в символ на трагедията на бежанците

Образът на двегодишния Айлан се превърна в символ за трагедията на бежанците. Графит във Франкфурт, Германия. Снимка: Wikimedia commons

Тима Кюрди, medium.com

Аз съм лелята на Айлан Кюрди, сирийското дете, което трагично се удави на 2 септември 2015 г. Опустошителните снимки на безжизненото тяло на двегодишният ми племенник, лежащ по лице на плаж в Турция, обиколиха новините по цял свят.

Преди няколко седмици се прибрах от работа и съпругът ми показа видео на конгресмен Тулси Габард, която говореше за посещението си в родината ми Сирия. Нещата, които тя казва за политиката на Съединените щати за смяна на режими и как Западът и страните от Персийския залив финансират бунтовнически групи, които си сътрудничат с терористи, са истина. Бях шокирана, защото това са неща, които никой друг политик в САЩ няма смелостта да каже.

Политиката на смяна на режими разруши страната ми и принуди народа ми да бяга. Посланието на Тулси Габард е точно това, което се опитвам да кажа от години, ни никой не иска да чуе.

Сега живея в Канада, но съм родена и израсла в Дамаск, Сирия. Докато растях там страната ни беше мирна, красива и безопасна. Нашите съседи бяха християни, мюсюлмани, сунити, шиити – от всякакви религии и цвят на кожата. Ние всички живеехме заедно и се уважавахме едни други. През 2011 г. започна войната в Сирия. По-голямата част от семейството ми все още беше в Дамаск. Винаги съм поддържала близък контакт с тях и се чувахме по телефона ежедневно.

В продължение на година чувах много трагични истории за приятели, съседи и други хора, с които съм израснала, които са загинали в тази война. В крайна сметка семейството ми трябваше да избяга в Турция. Направих всичко, което всеки би направил, за да помогна на семейството си – пращах им пари и изслушвах историите за това как се борят да оцелеят като бежанци в Турция.

През 2014 г. отидох в Турция за да посетя семейството си и да се опитам да им помогна. Това, което видях и преживях там не е това, което всички виждаме по телевизията или слушаме по радиото. Беше по-лошо, отколкото някога съм си представяла. Видях хора, живеещи на улицата, загубили всякаква надежда. Видях гладни деца, просещи за късче хляб. Чух много сърцераздирателни истории от други изстрадали бежанци и хора, загубили близки във войната.

След като се върнах в Канада, реших да се опитам да прибера семейството си там като бежанци, но не успях да им осигуря разрешение. В крайна сметка моят брат Абдула и жена му Реана, подобно на хиляди други сирийски бежанци, решиха, че трябва да поемат риска и да се доверят на каналджии, които трябваше да го доведат до място, където да имат свобода, сигурност и надежда.

Тима Кюрди. Снимка: medium.com

На 2 септември 2015 г. чух трагичната новина, че зълва ми и двамата ѝ синове са се удавили докато са се опитвали да преминат от Турция в Гърция. Снимката на моя двегодишен племенник Айлан Кюрди, лежащ на брега в Турция бе разпространена от медиите по целия свят. Това бе зов за събуждане на света. Стига толкова страдание, стига убийства. И по-важното – това беше зов за събуждане и за мен самата.

От този момент реших да говоря от името на сирийските бежанци, да призовавам другите страни да отворят сърцата и вратите си за моя народ, и също така да сложат край на войната за смяна на режима, която е причината хората да са принудени да бягат. Аз не подкрепям едната или другата страна в сирийския конфликт. Но съм изключително разочарована от едностранчивото отразяване на тази война в западните медии. САЩ, Западът като цяло и страните от Персийския залив финансират бунтовници, свързани с „Ал Кайда” и ИДИЛ, снабдяват ги с оръжия и им помагат да продължават да се бият, с което разрушават и разделят Сирия. Знам това от първа ръка. Опитвах се да кажа на света какво става в Сирия, но медиите не искат хората да чуят истината.

Затова се свързах с Тулси Габард и и казах, че подкрепям нейната инициатива да се спре въоръжаването на терористи и подкрепата за смяната на режима. Подобно на мен, много други сирийци са окуражени от това, че Габард се е срещнала с президента Башар Асад в Сирия. Тя разбира, че трябва да се говори с него, защото политическото решение е единственият начин да се възстанови мира в Сирия.

Ако Западът продължи да финансира бунтовниците, това ще доведе до повече бежанци, повече кръвопролития и повече страдания. Народът ми страда вече в продължение на шест години. Не става въпрос за подкрепа на Асад – става въпрос за слагане на край на войната в Сирия.

Не можем да продължаваме с войните за смяна на режими. Вече видяхме това в Ирак и Либия – вижте какво стана с тях. Там не се вижда край на войната. Моята страна бе разрушена, моите хора са прогонени и никой не ги иска. Войната за смяна на режими ще убие повече хора и ще накара повече хора да избягат. Това е всичко, което мога да кажа.

Благодаря на Тулси Габард и на всичко, които правят нещо и искат да чуят моето послание. Моля за подкрепа за тези, които са принудени да бягат от домовете си и за разбиране какво причинява на хората в страната ми политиката на смяна на режими.

"Барикада" е независимо издание, което се издържа от своите читатели. Стани един от тях! Ако този материал ти е харесал, подкрепи съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар