Новата партия „Да, България” събира членска маса от старите списъци на СДС. За случая ни разказа жена от Варна. Ето какво сподели тя:
„Получих обаждане на домашния телефон. Представиха се като активисти на партията на Христо Иванов. Бяха любезни, попитаха ме дали не искам да участвам на първото събиране на партията във Варна, което предстояло да се състои в следващите дни. Попитах в каква връзка ме търсят, защо точно мен, а те отговориха, че някога съм била член на СДС и ми имат координатите. Събирали разочаровани от политиката хора. Отклоних поканата, разговорът приключи. Да, аз преди доста години
бях член на СДС, ходих на партийни сбирки в квартала.
Но поне от десетилетие насам не се интересувам, партиите са ми чужди, политиката въобще не ме вълнува. Затова и отказах. Няма друг начин да ми имат телефона, освен старите седесарски списъци”.
По информация на „Барикада” едно от челните места във варненската структура на „Да, България” ще заеме стар кадър на СДС, който също като нашата събеседничка отдавна не е в активната политика. В случката в крайна сметка няма нищо осъдително. Решила новата партия да събира членове по този начин – събира. Случката обаче е показателна с друго. Всякакви приказки, че партията не е дясна, че привличала симпатизанти от целия политически спектър, че ценностите ѝ били „универсални”, още повече – „ляво-либерални”, са пълни глупости. Членският корпус в момента се формира от стари десни кримки. А именно членовете, структурите, са най-важният елемент за всяка партия – те правят изборите, водят политическия живот, избират, свалят и изключват лидери, те след изборен успех сядат в управленски кресла.
Темата какво точно партия е „Да, България” влезе в публичния живот веднага след учредяването ѝ на 7 януари. Десни политолози казаха, че е „ляво-либерална”, видният ѝ активист Кристиан Таков отрече. Настанаха спорове, те са нормални с оглед на обърканата родна координатна система от „ценности”. Няма нужда да се разсъждава чак толкова много. Партия, чиято подкрепа се състои почти на 100% от симпатизанти на Реформаторския блок (видно от социалните мрежи), в чието ръководство влизат Антоанета Цонева, дъщерята на Юлия Берберян – Мануела Малеева, Веселин Калановски (актьор, известен като фен на Трайчо Трайков и президента на ГЕРБ Плевнелиев), за която Иво Инджев пише „Емоционално ограбени българи създадоха партия за самозащита”, няма как да е друга, освен дясна по родните стандарти. Събирането на членове от списъците на СДС е едно обикновено потвърждение.
Всъщност „ляво-либералните” абракадабри, за които иначе никой не би се сетил, се появиха поради
две причини, древни като света.
Първо, opinion maker-те на ГЕРБ се присетиха, че някак трябва да разграничат „Да, България” от дясното, иначе може да загубят гласове. Второ, менторите на проекта от край време искат да си сложат лява емблема в портфолиото. Колко прекрасно е да си отгледат „модерна левица”! Пробваха с Татаня Дончева, опитват с Кадиев… Дюшеш им идва, ако „Да, България” бъде припозната като лява. Предстоящият съюз на „Зелените” с партията на Христо Иванов е част от това мнимо олевяване. „Барикада” вече писа, че коалицията е предизвестена след избора на Владислав Панев за съпредседател на „Зелените”. Той е близък до Иво Прокопиев… Само че активисти на тази малка формация съзнават какво се случва, затова в момента има силно вътрешно брожение срещу прекаленото обвързване с десницата.
Освен „Зелените”, официална покана за коалиция към „Да, България” е отправила
маргиналната жълтопаветна партийка ДЕОС,
полуофициална има и от ДСБ. Това не е нищо друго, освен Реформаторски блок 2 – без дискредитираните Кунева и Лукарски. В ход е поредният трик – РБ е мъртъв, да живее РБ!
