В категории:България

Овчаров и Гагаузов – държавни бордоваци на частна издръжка

По време на парламентарния контрол стана ясно как държавата брани интереса си в бордове – като не плаща и лев на представителите си

Румен Овчаров е представлявал държавата в надзорния съвет на „Лукойл” без… тя да му плаща и лев. Същото правел и Асен Гагаузов, който до скоро защитаваше държавния интерес в проектната компания ICGB. Всичко това става ясно от обяснения на министъра на енергетика Теменужка Петкова в рамките на парламентарния контрол. Възнагражденията им, подразбира се от думите ѝ, са предоставяни от частния собственик на дружествата. С откровенията си Петкова неволно онагледява една по-дебела история – как държавата България се грижи за собствения си интерес в смесени фирми. Грижи се, след като представителите ѝ са на издръжка от частния партньор. Звучи като утопия, но не е – всичко е официално.

Ето и подробностите. В деловодството на парламента са депозирани въпроси от десните депутати Методи Андреев, Мартин Димитров и Петър Славов до Петкова. Те я питат какви заплати и премии са получавали Румен Овчаров и Асен Гагаузов в качеството им на представители на  държавата – съответно в „Лукойл” и IGGB. Въпрос има и за Петър Димитров, като член на управителния съвет на държавното предприятие „Радиоактивни отпадъци”. Наскоро правителството стартира процедура по освобождаване и на тримата, като Гагаузов и Димитров вече са отстранени, а за Овчаров това предстои. Отговор за „възнаграждението и допълнително материално стимулиране” има единствено за Димитров. Той е

получавал по 5 минимални заплати,

обяснява Петкова, което прави не лошите 2100 лв. на месец за 2016 г.  Данни за друго стимулиране няма.

ov1
Съвестната Теменужка прилежно разясни на парламентарния контрол, че държавата не се вълнува от парите на бордоваците си.

По-интересен е случаят с Овчаров и Гагаузов. Те, както стана ясно, са представлявали държавата не в нейно собствено предприятие, а в смесени фирми. Всъщност „Лукойл” е изцяло под управлението на руската едноименна верига и българския ѝ наместник Валентин Златев. При приватизацията по Костово време обаче държавата си запази „златна акция”, което ѝ осигури представител в надзорния съвет. През 2013 г. правителството на ГЕРБ назначи там изпадналия в немилост социалист Овчаров. „Възнаграждението на г-н Румен Овчаров (….), предложен от държавата, се подчинява на общите правила за възнаграждение за участие в органи на управление на компании от групата „Лукойл”. Наличието на възнаграждение  и размерът му са предмет на взаимоотношения между „Лукойл” и г-н Румен Овчаров,  за които Министерството на енергетиката не разполага с информация. За участието си г-н Овчаров не е получавал никакво възнаграждение за сметка на държавния бюджет или на държавни средства под каквато и да е форма”, отговаря Петкова. Както става ясно, държавата не плаща пари, не се интересува нейният надзорник взема ли, даже се гордее, че не плаща.

Същата е ситуацията и с Гагаузов. ICGB, където бе зачислен, е  компания, която изгражда газовата връзка между България и Гърция. Регистрирана бе през 2011 г., 50%  от собствеността е на Български енергиен холдинг, другата – на гръцко-италианско дружество. Гагаузов е член на Съвета на директорите с още трима българи.  Отговорът на Петкова за него е кратък, точен и ясен: „Членовете на Съвета на директорите, на които не е възложено управлението и представителството на дружеството имат право на годишно възнаграждение, чийто размер се определя от Общото събрание на акционерите”.

В историята има и ирония. Става ясно как точно видните социалисти Овчаров и Гагаузов разбират държавната грижа – като я осъществяват на частна издръжка; съблюдават държавния интерес при „публично-частно партньорство”, вземайки пари от частника. Може би са станали национал-социалисти, т.е. патриоти,

вършейки това абсолютно безплатно?

ov2
И като министър, и като опозиционер, и като опозиционер-бордовак, Гагаузов винаги се е отличавал с едно – държавнически поглед. Буквално!

Иронията също е, че цялата тази кореспонденция между Петкова и тримата депутати е напълно публична, но за „големите медии” – умни, красиви и грозни, се стори неатрактивна.

Специално при Овчаров случаят е интересен и с друго. Вече почти десетилетие бургаската рафинерия отчита загуба. На минус е въпреки милиардните обороти и непрекъснатите челни места във всякакви бизнес класации. Обикновеният човешки мозък не разбира как точно такава компания е на загуба. А държавата със „златната си акция” има ли интерес да е на загуба? Е, кой, Овчаров ли да ни го обясни?!

Най-голямата трагедия е,

ov3
Овчаров има време за всичко – и за политика, и за бизнес, и някое хорце да тропне.

че всичко това е официално приет и утвърден регламент за взаимоотношения между държавата, нейните представители в бордовете и частните партньори. Овчаров и Гагаузов са едни от многото подобни бордоваци. Държавата България ги праща да бранят интересите ѝ без да им плаща, оставя тая работа на частника и хич не се вълнува кой дава, кой взема… Хвали се, че не хаби и лев. Правителството няма информация за възнагражденията, депутатите не могат да контролират… За първи път в човешката история този, който не плаща, има претенции да поръчва музиката.

Това е цяла доктрина – и либерална, и патриотична, и консервативно фискална. Гордост е за България.

"Барикада" е независимо издание, което се издържа от своите читатели. Стани един от тях! Ако този материал ти е харесал, подкрепи съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар