В категории:България

Омбудсманът изпревари всички със законопроект за мажоритарни избори

Макар да има право на косвена законодателна инициатива, то е ограничено от функциите на омбудсмана. Мая Манолова изглежда по-скоро бърза да изпревари ГЕРБ, отколкото да защити на правата и свободите на гражданите, както претендира

Мая Манолова заедно с инициатори на референдума внесоха предложения за законодателни промени. Снимка: Омбудсман
Мая Манолова заедно с инициатори на референдума внесоха предложения за законодателни промени.
Снимка: Омбудсман

Омбудсманът Мая Манолова внесе предложение до председателя на Народното събрание Цецка Цачева за законодателни промени във връзка с резултатите от националния референдум. Те засягат Изборния кодекс, в който са регламентират изцяло мажоритарни избори, както и Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, където се постановява задължително гласуване и на референдуми. Манолова беше придружена от представителите на инициативния комитет за провеждане на референдума Тошко Йорданов и Иво Сиромахов, както и от други застъпници за мажоритарния вот – Валери Найденов, Мира Радева и Боян Атанасов.

Омбудсманът има право на косвена законодателна инициатива чрез предложения до председателя на парламента или премиера. Това право е допълнително ограничено от функцията и задълженията на народния защитник, така че е спорно доколко предложените промени са някаква форма на застъпване за правата и свободите на гражданите, както за разписани задачите на омбудсмана в Конституцията. Член 42 (1) от Правилника за организацията и дейността на омбудсмана гласи: “Ако в резултат от извършена проверка омбудсманът установи, че определена законова разпоредба е причина или създава предпоставки за нарушения на правата и свободите, той може да отправи предложения и препоръки за законодателни промени.”

Нарушение на правата би било, ако НС не разгледа решенията от референдума в законовия тримесечен срок, но тъй като от двете водещи партии вече заявиха, че ще работят за приемането на промени в ИК, действията на омбудсмана приличат повече на изпреварващ ход и намеса в политическата игра, отколкото на защита на правата на гражданите.

Такава защита би било предложение за промени, които да избегнат вече нарушавани по време на избори права. Например, при наличие на желаещи да гласуват в дадена секция председателят ѝ има право да удължи изборния ден с точно 1 час, но ако това не е достатъчно за всички, неуспелите да гласуват биват лишени от това право. Впрочем, те буквално са възпрепятствани да изпълнят задължението си да гласуват. Същото се получава с подвижните избирателни секции, които не винаги успяват да преминат през всички планирани за деня адреси на трудноподвижни хора.

Предложението на Манолова

Законовите промени, предложени от омбудсмана, предвиждат разделянето на страната на 231 едномандатни изборни района плюс 9 за представители на българите в чужбина, които за първи път ще имат свои депутати в НС. Избирането на народен представител ще става с абсолютно мнозинство в два тура. Тези промени бяха подкрепени от 2,5 млн. души на референдума, провел се заедно с първия тур на президентските избори, докато 560 хиляди бяха против.

Всеки от едномандатните изборни райони в страната би трябвало да обхваща около 30,000 души. Мая Манолова все още не е внесла предложение за районирането, а като причина за това са посочени “кратките срокове и огромната по обем работа”. Това още веднъж създава впечатление за опит да се изпреварят “конкурентите” от ГЕРБ, които вече обявиха, че ще работят за приемането на решенията от референдума, макар че избирателната активност с малко не достигна прага, отвъд който те стават задължителни. Омбудсманът обещава картата на едномандатните райони да е готова до 28 ноември.

Ако председателят Цецка Цачева или друг депутат уважи предложението на Манолова и то стигне до обсъждане и гласуване в пленарна зала, вероятно ще сме свидетели на парадоксалната ситуация, в която Народно събрание не може да излъчи правителство, но прави фундаментална промяна в начина на избиране на депутатите. При това парламентът ще продължи да функционира, само защото президентът Росен Плевнелиев няма правомощията да го разпусне в края на мандата си, както би трябвало да направи, когато народните представители не могат да изберат министър-председател.

Консултациите на президента с политическите партии по план трябва да продължат до четвъртък, след което да премине към връчване на проучвателни мандати за съставяне на правителство. Двете най-големи парламентарно представени партии вече обявиха на срещи с Плевнелиев в края на миналата седмица, че няма да опитват да сформират кабинет в рамките на това Народно събрание.

Ако този материал ти е харесал, подкрепи съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар