В досегашните избори за президент винаги е имало втори тур, а победителят от първия е триумфирал и в него. С изключение на победата на Петър Стоянов през 1996 г. и втория успех на Георги Първанов през 2006 г. (срещу Волен Сидеров) всички балотажи са били доста оспорвани – с разлика в рамките на 5-6%.
На предстоящия в неделя балотаж отново се очертават близки резултати за Румен Радев и Цецка Цачева, които бяха разделени само от 3,5% на първи тур в полза на генерала, но крайният резултат е непредвидим, тъй като двамата кандидати събраха общо по-малко от половината подадени гласове. Това означава, че изходът от изборите ще зависи от успеха им да привлекат гласоподавателите, които на първи тур са застанали зад други кандидати, тъй като едва ли може да се очаква особен ръст на избирателната активност – по-скоро обратното.
Победителят от I тур досега винаги печели и на II тур. На графиката се виждат сравнителни резултати от президентските избори досега:
Социологически данни на Галъп показват, че ГЕРБ има доста сериозен резерв за мобилизация, тъй като само 54,7% от подкрепилите партията на парламентарните избори през 2014 г. са гласували за Цецка Цачева в неделя. Доста по-успешно Румен Радев е въздействал върху избирателите на БСП от преди две години, защото цели 78.3% от тях са застанали зад него. Радев е привлякъл и двойно повече от негласувалите – 20,5% срещу 9,4% за кандидата на ГЕРБ.
Цачева вече получи подкрепа от страна на Реформаторския блок за балотажа с изключение на ДСБ, която продължава мъчителния процес на отделяне от блока и управленските постове. Интересното обаче е, че подкрепата за Цачева от гласували за РБ на парламентарните избори е нищожна – едва 2,9% срещу 8,9% за Радев. Все пак мнозинството от симпатизантите на реформаторите са застанали зад Трайчо Трайков (53,9%) и Красимир Каракачанов (12,1%), така че съотношението може да се промени.
Графиката показва каква част от избирателите, гласували за водещите партии на парламентарните избори през 2014 г. са подкрепили отиващите на балотаж кандидати (по данни на Галъп).
Засега и Трайков и Каракачанов обаче се въздържат да подкрепят когото и да е от кандидатите, отиващи на втори тур. В началото на кампанията Трайков заяви, че ГЕРБ и РБ трябва да се подкрепят на балотаж, тъй като са в едно и също политическо семейство, но след изборите бе по-резервиран, заявявайки, че Цачева трябва да го убеди да гласува за нея.
Красимир Каракачанов, който остана трети на първи тур, вече заяви, че няма да приканва симпатизантите си да гласуват за никого, но две от трите партии, които застанаха зад него, подкрепят управлението на ГЕРБ. Военният профил на генерал Радев обаче изглежда се харесва повече на крайнодесните избиратели, отколкото този на Цецка Цачева.
Това се вижда от социологическите данни: само 0,9% от гласувалите за ПФ през 2014 г. са подкрепили кандидатурата на ГЕРБ срещу 10% за тази на Радев. При избирателите на Атака разликата също е солидна, макар и не толкова категорична: 4,3% спрямо 13,5%.
Вотът за Веселин Марешки е непредвидим, тъй като профилът на неговия избирател все още не е изследван от социолозите. От данните на Галъп става ясно, че за него са гласували цели 17% от избирателите до 30 години и само 5,9% от тези над 60 г. Самият Марешки заяви, че няма да призовава за подкрепа за никого, но ще гласува за Цецка Цачева на втори тур „с отвращение“.
Пламен Орешарски, който получи гласовете на 58% от избирателите на ДПС от 2014 г. също обяви, че не подкрепя никого на балотажа, но това е без значение. Важно е дали ДПС ще решат да подкрепят някого. Лидерът на движението Мустафа Карадайъ, който замести Орешарски на пресконференцията след изборите, съобщи, че централното ръководство няма да участва в преговори, но избирателите на ДПС не искат властта да е концентрирана в една партия и ще подкрепят промяната.
От данните на Галъп пък става ясно, че електоралният потенциал на отделилото се от ДПС движение ДОСТ е доста скромен, тъй като то застана зад кандидатурата на Цачева, но ѝ е донесло едва 8,5% от гласовете за ДПС от парламентарните избори (срещу 14,6% от тях за Марешки).
Георги Първанов, който пък замени ангажирания Ивайло Калфин на пресконференцията в неделя, засега се въздържа да обяви подкрепа за Румен Радев на балотажа, но вероятно по-голямата част от избирателите на АБВ и без това ще предпочетат кандидата на БСП.
По всичко личи, че се очертава най-непредвидимият балотаж от 2001 г. насам, когато един срещу друг се изправиха Георги Първанов и Петър Стоянов.