Законовата промяна, която постанови задължителността на гласуването, беше предложена от лидера на Патритичния фронт Валери Симеонов. Неговата мотивация се състоеше на първо място в позоваването на предизборната платформа на партията му: „Искам да се опитате и вие да ни разберете. Това е едно от основните неща, които сме заложили в нашата програма“, обясни Симеонов и помоли коалиционните партньори да му влязат в положението.
По-интересна бе втората му теза: „Задължителното гласуване ще гарантира по-голяма легитимност на изборите и ще осмисли демокрацията като форма на управление на целия народ“. Ефектът от задължителността обаче беше тъкмо обратният – все по-голяма делегитимация, защото 46% от хората избраха да не гласуват въпреки задължителността.
И причината не е само в това, че липсват сурови санкции – или считаме за валидни само законите, за нарушението на които можем да понесем значителни щети? Ако имаме закон, който половината население отказва да спази, а другата половина не се нуждае от него, за да отиде да гласува, то какъв е смисълът от него?
Много медии побързаха да обявяват „безпрецедентна“ избирателна активност на първия тур от президентските избори, която била следствие от задължителния вот. Графиката по-долу обаче показва, че на първите два президентски избора имаме несравнимо по-висока активност. В края на 90-те се наблюдава рязък спад, а после следва устойчив ръст, който се запазва и на тези избори (зелената линия):
Графиката показва, че ако изобщо има някакъв ефект от промените в Изборния кодекс, те са в рамките на 3-4%, т.е. на статистическата грешка.
Негативният ефект върху легитимността обаче е сериозен. Преди всичко едно управление не може да се счита за стабилно, ако приема закони, на които никой не обръща внимание. Но по-дълбоките последствия от задължителния вот ще са на втория тур от президентските избори заради въвеждането на квадратчето „Не подкрепям никого“ в бюлетината.
Дори ако само 5-6% от гласоподавателите маркират тази опция, следващият президент на България ще бъде избран с по-малко от половината действителни гласове, тъй като резултатите на двамата кандидати са доста близки. Ако погледнете член 93 на Конституцията, ще видите, че той е написан тъкмо с идеята да гарантира, че всеки президент е подкрепен от повече от 50% от активните избиратели, което дава право на чл.92 да го нарича олицетворение на „единството на нацията“. Точно затова се провежда втори тур, но авторите на Конституцията не са могли да предвидят, че е възможно да се появи трета опция в бюлетината на балотажа.
Така че като първи резултат от задължителния вот, който трябваше да донесе повече легитимност, вероятно ще получим най-нелегитимния президент досега.
