Фарсовият преврат бе организиран като по поръчка, за да помогне на президентската Партия на справедливостта и развитието (ПСР) да укрепи още повече властта си и същевременно да я легитимира като „защитник на демокрацията“. Нищо чудно, Ердоган приветства пуча като „дар Божи“.
Колкото и пресилено да изглежда съмнението, че този преврат действително е управляван задкулисно от режима, подозрения повдига и фактът, че нито президента, нито министър-председателя, нито някой от техните служители бяха арестувани или ранени, а правителствените сгради също не бяха окупирани. „По случайност“ нямаше щети и върху любимия нов президентски дворец на Ердоган.
Какъв преврат ще позволи на президента да изпрати онлайн видео послание, едва събитията започнаха да се разгръщат? Хотелът му бе нападнат чак след като той си е тръгнал оттам, а няколко часа по-късно му позволиха да кацне на истанбулското летище „Ататюрк“, където го чакаше тълпа от привърженици…
Как е възможно правителството незабавно да разполага със списък на не по-малко от 2700 съдии, готови за арест и съдебно преследване, в рамките на часове след началото на метежа, за който твърдят, че им дошъл изневиделица? И какво общо биха могли да имат тези съдии с опита за военен преврат?
Не на последно място – как можа Ердоган толкова бързо да обвини своя религиозен съперник Фетхулах Гюлен за организирането на преврат преди военните съзаклятници да са били разпитани, а пучът разследван?
В същото време Гюлен от двора си в далечна Пенсилвания отрече да има нещо общо с преврата и заяви, че демокрацията не може да бъде постигната чрез военни действия, с което отхвърли всички военни намеси по принцип. Пред журналисти Гюлен допусна режисиране на метежа с цел оправдаване на нови репресии. „Моята позиция по отношение на демокрацията е много ясна. Всякакви опити за дестабилизиране на държавата са предателство към нашето единство“, заяви той. Гюлен също така отбеляза, че лично е страдал при всеки преврат, който е преживял в Турция.
Автентичен ли бе превратът?
Въпреки всички факти в подкрепа на противното, две неща подкопават идеята, че тази пантомима, наречена „преврат“, беше просто постановка на Ердоган, за да оправдае още по-суровото смазване на опонентите му.
На първо място, разбира се, става въпрос за жертвите – 250 убити, над 1400 ранени. Това е доста сериозна цена за една постановка. Дори когато става дума за управление, което преди не е страдало от скрупули по отношение на сигурността на цивилните. То не страдаше от такива скрупули, нито когато бяха извършени бомбени атентати под фалшиви знамена в Суруч и Анкара миналата година, при които загинаха около 150 души и стотици други бяха ранени. Не страдаше и при изфабрикуваната гражданска война срещу Кюрдската работническа партия (ПКК) – война, която беше придружена от брутални тактики в кюрдските райони, където хиляди загинаха и бяха ранени, а опустошението бе всеобхватно.
На второ място, доверието в сценария за подготвен от Ердоган преврат се разклаща заради изявлението от страна на участниците, прочетено по държавната телевизия TRT. Въстаническата военна фракция обяви, че целите на преврата били „да се гарантира и възстанови конституционния ред, демокрацията, човешките права и свободи“. Изявлението им осъди нарастващия антисветски, автократичен подход на Ердоган, като подчерта беззаконието на режима, който е „загубил всякаква легитимност“. След това метежниците осъдиха масовата корупция и кражбите на министри от правителството, контрола над съдиите, правителствените неуспехи в борбата срещу тероризма, унищожаването на светския характер на държавата…
Очевидно Ердоган не би искал подобни критики да бъдат прочетени по националната телевизия – още повече, че с времето могат да станат доста актуални и популярни.
Изявлението обяснява характера на преврата
Декларацията на военните бунтовници ясно показва, че не е изготвена от Гюлен, ислямския духовник, когото Ердоган обвини в организирането на преврата. По-скоро насочва към традиционната про-ататюркска позиция, която се противопоставя на участието на религията в политиката. Досега такива бяха доминираните настроения в армията, а до скоро и основната идеология на останалата част от населението.
В действителност изказването по телевизията много наподобява известното обръщение на Ататюрк до турската младеж. Освен това съзаклятниците се самоопределиха като „Съвет за мир у дома“, което очевидно е цитат от известния лозунг на Ататюрк „Мир у дома, мира по света“.
Алтернативен сценарий
Има и друго възможно обяснение за това театрално събитие с участието на проправителствените тълпи, които бяха призовани по улиците, след като превратът бе потушен. Всички запомнихме кадрите как демонстранти се катереха по изоставените танкове и биеха обърканите войници.
Възможно е да е съществувала автентична военна група срещу режима, която е била решена да използва сила, за да свали правителството. И това да е бил най-посредственият и зле организиран преврат в наши дни.
Вероятно е бил налице план за действие на истински преврат, за който управляващите са разбрали предварително, след което са го оставили, или дори насърчили, като са саботирали само ключови аспекти от тактиката, когато е била пусната в действие. Това не само обяснява неефективността на преврата, но и леснината и бързината, с която силите на Ердоган го спряха, а също така и добрата подготовка на правителството с разплатата.
Към този момент нищо сигурно няма. Може би ще се появят факти и интервюта с участниците, които ще пробият правителствената пропаганда.
Тактическа грешка бе, че Ердоган настоя за екстрадицията на Гюлен от Америка, за да го изправи пред турското правосъдие с обвинение в организиране на преврат. Това искане иронично предаде инициативата в ръцете на американските власти, които не са отхвърлили подобна възможност, но тя ще бъде подчинена изцяло на тяхното систематично разследване дали са налице реални основания за подобни твърдения.
Ако разследването не открие основания за обвинения срещу Гюлен, това ще бъде основен пропаганден удар върху Ердоган и първото международно становище относно твърденията му за „паралелна държава“, които той използва, за да разшири властта си в медиите и навсякъде другаде.
Последствията от „преврата“
Само часове след проваления „преврат“ близо 200 от турските топ служители в съдебната власт са били взети под стража, включително двама членове на Конституционния съд, 140 членове на Върховния съд, както и 48 членове на Държавния съвет. Други 2500 съдии са били арестувани. Съвпадение ли е, че чистката на последните относително независими съдии идва точно преди много от опозиционните депутати да бъдат съдени и експулсирани от парламента?
Въпреки че Ердоган вече е поел контрола над съдебната система, последните случаи с процеси срещу журналисти и учени, които са критикували режима, показаха, че все още има съдии, особено в най-горния слой на системата, които не са склонни да съдействат на репресивните методи на правителството. Отсега нататък такава съпротива не можем да очакваме.
Чистката на държавата ще бъде разширена и към други сектори. Според турското външно министерство 4000 войници са били задържани и арестите ще продължат. Този неудачен „преврат“ предоставя златна възможност за Ердоган да засили позициите си в армията, където досега бе относително слаб. Освен това през последните два дни близо 8000 полицаи бяха отстранен от длъжност, въпреки че точно както и при съдиите, има твърде малка вероятност да играят пряка роля в преврата.
В допълнение към обещанието да „прочисти нашата армия“ Ердоган каза, че ще премахне „вирусите“ от всички държавни институции. Това му дава картбланш да отстрани всички държавни служители, които не са проправителствени. Вече са създадени горещи линии в повечето отдели на държавните ведомства, които насърчават служителите да информират за своите инакомислещи колеги. В същото време октоподът на Ердогановата ПРС разпространява пипалата си във всички сфери на обществените услуги, дори и в неправителствения сектор.
Не е чудно, че много от критиките към режима на Ердоган са насочени към приликите с репресивните методи на Хитлер. Може би основната разликата е, че Хитлер консолидира властта си много бързо, докато превратът на Ердоган бе извършен „в каданс“.
Друг бонус от метежа е идеята на президента Ердоган за повторно въвеждане на смъртното наказание, а песента веднага бе подета от неговите поддръжници.
Междувременно след „преврата“ турската телевизия бе наводнена от изкусно направени видеоклипове, които величаят Ердоган и експлоатират исляма на макс.
Лъч надежда
Точно както в някои тъмни облаци блясва слънчев лъч, така има и няколко положителни аспекти, които могат да се извлекат от опасното развитие на събитията в Турция.
Първо, това огнище на съпротива в армията е още един символ на недоволството на големи групи от обществото срещу нарастващата диктатура, упражнявана от президента Ердоган. Разбира се, режимът запазва подкрепата на твърдо ядро от по-бедните и по-религиозни групи от населението. Тя се засили с контрола върху медиите и циничното използване на патриотична пропаганда за изфабрикуваната гражданска война срещу ПКК.
Позициите на правителството се утвърждават и от икономиката, която въпреки все по-неравномерното разпределение на богатството в страната продължава да расте с 3-4% годишно. Част от причината за това е, че правителство я помпа чрез мегапроекти – мостове, тунели, нови летища и т.н.
В момента Турция осъществява 40% от всички мегапроекти в света, които освен повишаване на икономическата активност осигуряват на режима обилни възможности за корупция. Тя е от голяма полза за министрите и техния „харем“ от бизнесмени, но освен това подхранва ненаситните изисквания за облагодетелстване на 10-милионния електорат на Партията на справедливостта. Наред с това голямото увеличение на пенсиите и минималната работна заплата тази година помогна за поддържането на подкрепа и сред по-бедните слоеве.
Тази благоприятна ситуация обаче няма да продължи, когато Турция попадне под ударите на глобалните икономически бури.
Без решение за армията
Разпадането на „преврата“ за пореден път сразява идеята за военна намеса в турския политически живот. Многократно е ставало ясно още от 1960 г. насам – няма решение по пътя на военните действия. Обществото не се нуждаем от група военни, които да се представят за негови „спасители“. Необходимо е самите хора да победят потисничеството на сегашния режим.
Макар и да изглежда малко вероятно сега, но ще дойде ден, когато този режим ще падне или поради собствените си противоречия, или заради срив в подкрепата сред неговите поддръжници. Може би дори в комбинация от двете. Масите от хора, които се съпротивляват и побеждават военните действия, сега са приветствани радушно от Ердоган. Но някой ден същите маси може да се надигнат срещу самия Ердоган. Вече са събудили гражданския си рефлекс…
