Във време на преврати, атентати и войни журналистите са ключов ориентир

Опитът за преврат в Турция тепърва ще се анализира като движещи сили, причини и следствия. Но онова, което веднага се откроява като под военен прожектор, е неотменимата роля на журналистиката. Неслучайно превратаджиите превзеха първо обществената телевизия TRT и блокираха социалните мрежи.

Прокламацията им бе прочетена именно от телевизионния екран. И пак телевизионният ефир бе избран от президента Ердоган, за да призове привържениците си да излязат на улиците, да неутрализират метежниците и да защитят официалната власт.

Фактът, че тази драма се разигра в рамките на точно едно денонощие след зловещата касапница в Ница, е само поредната илюстрация в колко опасен за мира, демокрацията и човешките права свят живеем. Няма как това да не се насложи и върху подхранващите тази отровна среда процеси около войната в Сирия, хаоса в Либия, терора в Ирак. Да не говорим за все по-сгорещяваното напрежение НАТО-Русия, от което са на път да кипнат и водите в Черно море.

Снимката на Дороти Ланг "Майка на мигранти", показваща човешкото лице на Голямата депресия (1936)
Снимката на Дороти Ланг „Майка на мигранти“, показваща човешкото лице на Голямата депресия (1936)

В такова време на световен хаос и несигурност журналистите се превръщат в ключов ориентир за обществото. Не медиите, чието състояние може би нарочно в момента е докарано до карикатура на онова, което трябва да са. А именно журналистите – с тяхната вътрешна етична мярка, с личната им почтеност, с осъзнатата им социална мисия да помагат на хората за ориентиране в ставащото, в интересите и игрите, които го провокират, в рисковете, които всичко това носи за човешките права, за демокрацията, за самото ни съществуване като цивилизована общност.

Онези, които отдавна се опитват да обявяват журналистиката за мъртва, провъзгласявайки, че истинската свобода на словото била в масовия поток от мнения в социалните мрежи, реално са клакьори точно на този световен хаос. Защото той се храни от липсата на извънполитически авторитети, способни да дадат на хората обективна, сериозна и дълбока оценка на събитията и процесите. Това именно е най-важната, неотменима и неоценима роля на журналистите днес.

За чест на гилдията най-добрите ѝ представители и по света, и у нас следват именно тази траектория, често с цената на немалко лични рискове. Както и на фона на драмите в Турция и в Ница не заглъхват гласовете, алармиращи за опасността „антитерористични” закони или наказателни мерки „в защита на демокрацията” да се превърнат в експлоатиращи страховете на хората паравани за репресии и погазване на основни граждански свободи, включително свободата на словото.

Времето днес е натежало от заплахи за световния мир и за живота на всички ни. И отново парят легендарните думи на Юлиус Фучик, написани от него в нацисткия му затвор още преди 73 години, но актуални и сега: „Хора, обичах ви, бдете!”

За онези, които ще се затруднят да намерят в социалните мрежи и особено в новите български учебници по история що е то фашизъм и кой е Юлиус Фучик, пояснявам: изтъкнат чешки публицист, деец на чешката атнифашистка съпротива, арестуван от гестапо, екзекутиран в берлински затвор на 8 септември 1943 г. Ето защо много години отбелязвахме 8 септември като Ден на международната журналистическа солидарност. Днес тя ни е по-нужна от всякога.

sayuz_na_balgarskite_zhurnalisti_aca8_largeТекстът е бил публикуван в сайта на Съюза на българските журналисти на 9 юли 2016 г.

"Барикада" е независимо издание, което се издържа от своите читатели. Стани един от тях! Ако този материал ти е харесал, подкрепи съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар