Първото интервю, което хърватската журналистка Мая Север даде след избирането си начело на Европейската федерация на журналистите (ЕФЖ) в средата на юни т. г., бе за сайта на правозащитната организация „Osservatorio Balcani e Caucaso Transeuropa” („Трансевропейска обсерватория за Балканите и Кавказ” – OBCT). След това интервюто, направено от Джовани Вале, бе препечатано и на сайта на ЕФЖ, а вече е и на сайта на СБЖ. Предлагаме го и на читателите на „Барикада“.
Бързо решаване на икономическите проблеми на журналистите и по-упорита борба срещу SLAPP (съдебни искове и дела, целящи да попречат на работата на журналистите). Това са акцентите, на които ще наблегне в бъдещата си работа Мая Север, първата жена и представителка на Балканите, оглавила Европейската федерация на журналистите (EФЖ).
Винаги претрупана със задачи, трудолюбива, весела. Такава е родената през 1971 г. Мая Север, една от най-известните представителки на хърватската журналистика. От средата на юни тя е и новият президент на ЕФЖ.
С почти три десетилетия опит, Север изгражда кариерата си в обществената телевизия HRT, където води предаването „Hrvatska uživo“ („Хърватия на живо”) в продължение на 13 години (прекъснато през 2017 г. по политически причини). Пак там днес прави токшоуто „Nedjeljom u 2” („В неделя в 2”) заедно с Александър Станкович.
Север е известна преди всичко с гражданската си ангажираност. Независимо дали става въпрос за свобода на изразяване, права на ЛГБТИ, защита на бежанците или дори помощ на жителите на най-депресираните райони на Хърватия, Мая Север винаги е в първите редици и не е необичайно да я срещнете сред демонстрантите, които често оживяват улиците на хърватската столица.
От 2019 г. тя ръководи Съюза на журналистите на Хърватия (SNH) и през последните години получи множество награди: „Журналист на годината“ през 2018 г., „Гордостта на Хърватия“ през 2019 г. за нейния хуманитарен ангажимент, „Смела жена“ през 2021 г. за нейния принос към равенството между половете и социалната справедливост.
Не на последно място, Мая Север има навика да казва „Добро утро” на страната, туитвайки всеки ден между 6 и 7 ч., а понякога дори и малко по-рано. Накратко, тя е природна стихия.
Срещаме се с нея в неделя, в 8:30 сутринта.
– Мая, още преди да ви попитам за новата ви длъжност в EФЖ, не мога да не ви задам един друг въпрос: къде намирате време да правите всичко това?
– (Смее се). Вижте, нека ви отговоря малко от лична гледна точка: дъщерите ми вече са големи (Власта, Йосипа и Зора са между 15 и 25 години – бел.ред.), те са прекрасни млади жени и аз имам малко повече свободно от семейните ангажименти време.
Никога не ми е липсвала енергия и сила, и имам идеалистичен подход към живота – мисля, че нещата могат да се променят. Освен това хърватското законодателство предвижда, че всеки, който има профсъюзен ангажимент, може да работи на непълно работно време. Никога не съм го използвал досега, но имам отлично сътрудничество със Станкович, говорили сме за това от дълго време, също и с моя главен редактор, и мисля, че сега ще се възползвам от този инструмент, за да изпълня новата ми роля в EФЖ и да продължа със синдикалната дейност.
Между другото, функцията президент на EФЖ е на доброволни начала. Има и екип, който върши чудесна работа.
– Щом вече стана дума за новия ви пост, вие сте първата жена и първият представител от Балканите, който поема ръководството на Европейската федерация на журналистите (ЕФЖ). Как се чувствате?
– Много съм щастлива, за мен е чест. ЕФЖ е голяма, силна организация с 320 000 колеги. Те са активни, видими, борят се за правата на журналистите. И фактът, че сега изпълнявам ролята на президент, е силен сигнал за тази – да кажем – „друга Европа“, за Балканите.
Разбирам проблемите на този регион, аз съм тук, на три часа път от всички, и по този начин EФЖ вече може да присъства повече в района. Ще можем да включим колегите от Балканите на равна нога, проблемите на журналистиката тук са по-сериозни, отколкото навсякъде в Европа. Това е малка стъпка, но показва, че да, всички сме част от едно и също европейско семейство.
Друг много важен факт е, че аз съм първата жена, която ръководи EФЖ. Равенството между половете е битка, която наистина ме интересува, дори в рамките на профсъюза в Хърватия. Не говоря само за заплатите, но и за представителството на жените в медиите и ролята на журналистите в медиите.
– Нека поговорим за ситуацията с журналистиката в Хърватия. Наскоро разговарях с адвокат Ваня Юрич, която защитава много колеги в съда срещу SLAPP и други дела за клевета. Тя ми каза, че според нея основният проблем – що се отнася до свободата на изразяване в тази страна – е, че обществото, и особено онези, които имат власт, все още не са разбрали значението на журналистиката за демокрацията. Какво мислите за това?
– Да, липсва съзнанието за какво всъщност е журналистиката. Особено в тези нови дигитални времена, в които информацията идва непрекъснато от различни източници. Не всеки има инструментите да разбере, да провери информацията. Но това осъзнаване започва от върха.
Мисля си за изказа, използван в Европа, когато слушам представянето на директива, регламент или пресконференция, независимо дали става дума за насоките за свободните професии, закона за цифровите технологии, авторското право… Всеки път се подчертава важността на плурализма на медиите, независимостта на журналистиката, журналистиката като обществена услуга.
Ето кое трябва да го разберат нашите политици, които вместо това в ежедневното си поведение възприеха популисткия подход да обвиняват журналистите за всеки неудобен въпрос, да ги атакуват. А след като някой там, „горе”, прави това, ясно е, че обикновените граждани се чувстват легитимирани, онлайн или офлайн, да направят същото. Това е отговорността на политическата класа. Ние нямаме нужда от тяхната помощ, те не трябва да „спасяват“ журналисти, те просто трябва да спазват правилата на играта.
Както казахме в една от нашите кампании: „Просто отговаряйте на въпросите“. Нашата работа е да задаваме въпросите, които смятаме, че интересуват аудиторията или част от аудиторията. Тяхната работа е да отговарят.
– Има ли в Хърватия през последните години промяна в това отношение на политиците спрямо журналистите?
– Не виждам такова нещо. Има наследство от ерата на Тръмп, при което, вместо да отговарят на въпроси, запитаните нападат журналистите, говорят за фалшиви новини. И все пак няколко проучвания показват, че по време на пандемията хората се върнаха към медиите като източник на проверена информация. Това е ролята на журналистиката като обществена услуга.
Промяната в Хърватия не я виждам. Но от нас зависи да помним посоката, в която трябва да вървим. Има място за полемика, има място за критика към журналистите, но трябва да се поставят граници: да се премахнат обидите и заплахите. Също така не можем да приемем общество, в което е нормално да има масови дела срещу журналисти. Общество, където онези с властовите позиции в дадена партия или в парламента, могат да образуват 50 дела срещу журналисти, знаейки много добре, че ще ги загубят, всъщност дори не разчитайки на победа в съда, а само искайки да притиснат, да заглушат .
– Вие цитирате оплаквания за заглушаване или SLAPP. В този смисъл ситуацията в Хърватия очевидно е противоречива. От една страна, в момента има близо хиляда висящи дела за клевета срещу медии и журналисти – често заведени от политици на власт. От друга страна, правителството, изглежда, желае наистина да промени това положение. Как си го обяснявате?
– Първо, мисля, че натискът, който оказваме върху властите, е много силен. Ваня Юрич, например, е член на европейската група за SLAPP. Освен това имаме годишните доклади на Съюза на хърватските журналисти (HND), които отчитат броя на случаите и положението на журналистиката в Хърватия, има много дебати, чрез мрежата CASE, в Европейския парламент…
Използвайки инструментите на върховенството на закона, ние сме в състояние да привлечем вниманието към това, което се случва тук. Установихме, че това е много ефективен метод за постигане на нашите цели.
Министерството на културата, например, ни даде да разберем, че иска активно да работи за решаване на проблемите на журналистиката в Хърватия. Трябва да призная, че семинарите по SLAPP, организирани в сътрудничество с министерството и включващи Съюза на хърватските журналисти (HND) и Съюза на журналистите на Хърватия (SNH), са крачка напред, защото отварят дебата по тези въпроси.
Друг много важен факт е, че съдиите също започват да се включват в тези семинари. Информирането и обучението на съдиите относно SLAPP е ключов елемент, както е посочено и в директивата на Европейската комисия по този въпрос. Някои съдии, да сме наясно, дори не знаят какво е SLAPP.
Е, от друга страна, всичко това е хубаво, но за момента няма конкретен ефект в ежедневието на журналистите. Това може да се види в данните на HND, които отчитат висящите дела в страната: те не са намалели.
– Какво трябва да се направи, освен да се започне диалог между различните заинтересовани страни?
– Първо, трябва да създадем база данни за SLAPP, като правим разлика между тези и други дела за клевета. Събирането на данни е първата стъпка във всяка борба.
Имаме също така искане за декриминализиране на клеветата, премахването ѝ от наказателния кодекс. Това би било реален знак за политическа воля за решаване на проблема с жалбите и би намалило натиска върху медиите.
Освен това виждаме, че системата от медийни съвети – съставена от журналисти, редактори и експерти в областта – може да помогне за решаването на някои проблеми на професията, действайки като независим регулатор, без да се стига до съд. Тези медийни съвети работят добре в онези страни, където институциите са силни и саморегулацията е ефективна.
В Хърватия за момента дори няма независим орган, който да не се контролира от мнозинството в парламента. Това е катастрофа.
– Последен въпрос – за икономическите условия, в които се намират хърватските журналисти. Подобри ли се ситуацията след кризата от 2008 г.?
– За съжаление не, не се е подобрила. И това е фундаментален въпрос. Финансовата сигурност е в основата на работата на журналиста: само тези, които могат да плащат ипотеката си, са наистина свободни. Иначе, ако личната ви финансова ситуация е деликатна, трудно е да бъдете смели.
Работя като синдикалист и, за съжаление, виждам, че от 2008 г. насам проблемът с икономическата несигурност на журналистите в Хърватия все още не е решен. В хърватската обществена телевизия HRT има много хора, които работят от двадесет години за по-малко от 5000 куни на месец (около 670 евро – бел.ред.). Как можете да се противопоставите на силните на деня или на местните власти в такова състояние? Икономическият въпрос трябва да се реши бързо.
Правителството в Хърватия и SLAPP
Хърватското правителство е едно от първите в Европа, реагирали своевременно на призивите на Европейската комисия за противодействие на съдебните искове срещу журналисти, дори преди публикуването на Препоръката относно безопасността на журналистите (септември 2021 г.) и пакета срещу SLAPP (април 2022 г.) . През юли 2021 г., в отговор на Европейския план за демокрация (декември 2020 г.), хърватските власти вече свикаха работна група от журналисти, издатели, синдикати, адвокатски колегии и университетски специалисти, заедно с министъра на културата и министъра на справедливостта. Организирани бяха конференция с експерти и две обучения за съдиите. За юли т. г. е предвиден трети семинар.
