Солидарност с българските жени в Букурещ: „Не сте сами“

В Румъния вече се изпълняват конкретни мерки срещу насилието над жени, казва Андрея Брага от Център „Филия“ – един от организаторите на протеста, провел се пред българското посолство

Демонстрацията в Букурещ се проведе пред българското посолство. Снимка: Ръзван Пауне

На 26 ноември 2018 г. в България се проведоха протести, които насочиха вниманието към насилието над жени. Те протекоха само ден след 25 ноември – Международният ден срещу насилието над жени. По този повод Центърът „Филия“ и платформата „Феминизъм Румъния“ организираха солидарно събитие.

Протестът премина под знака на нератифицираната от България Конвенция на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие, станала известна като Истанбулска конвенция, която предвижда цялостни мерки за борба с проблема, включително задължавайки институциите да събират и публикуват данни за насилието над жени, както и да осигурят средства за приюти и грижа за пострадалите от такива деяния. След бурните страсти, съпътствали отхвърлянето на конвенцията, в България стартира инициатива, започнала като продължение на международната кампания #metoo, но разширена към по-непривилегированите социални слоеве, където жените се сблъскват с домашно насилие. Кампанията е известна под името #НеСиСама и представлява движение, което насърчава повече жени да споделят травматичния си опит и да се мобилизират в посока протест и привличане на общественото внимание в тяхна полза.

Българският случай нашумя и навън и вечерта на 26 ноември активисти от Румъния и от Германия, се събраха пред посолството на България в Букурещ с плакат, на който пише: „Не си сама“. По този повод разговарях с Андрея Брага, която ръководи центърът „Филия“

Андрея Брага от центъра „Филия“ е на преден план (с плаката), а зад нея е авторката Мария Чернат. Снимка: Ръзван Пауне

Как се зароди идеята да организираш тази манифестация?

Мисля, че в Източна Европа има нужда от солидарност. В последно време са налице все по-силни атаки над правата и свободите на жените тук. Видяхме координирани действия за отхвърляне на Конвенцията от Истанбул и решихме, че поводът е подходящ да покажем солидарност с нашите сестри в България. В същия момент, в същия час, в София и Варна те провеждат протест, заявявайки, че искат сигурност за жените в нашата южна съседка.

Във връзка със ситуацията в България неотдавна се проведе и друго събитие – дискусия в Букурещ, на което ти привлече вниманието към темата. Откъде идва този интерес?

В България наскоро бе убита журналистка. На световно ниво ежедневно са убивани по 137 жени. В голямата част от случаите убиецът е член на семейството, най-често техният партньор в живота. Има много престъпления в Румъния и насилието никога не би спряло, ако държавите не вземат адекватни мерки, за да накажат агресорите и за да заделят адекватен бюджет за приюти, за социална грижа за жертвите.

Защо мислиш, че в България не бе ратифицирана Конвенцията?

Също както в Румъния – по повод референдума за предефиниране на семейството в Конституцията, в България се извърши голяма мобилизация от страна на консервативните групи, които успяха да повлияят на парламента, така че той да не ратифицира Истанбулската конвенция. В Румъния имаме късмета да сме ратифицирали тази конвенция по-рано благодарение на постоянните усилия на неправителствените организации, но и не само на тях. Успяхме да убедим хората, вземащи решения, през 2016 г. Успяхме да бъдем с една стъпка пред консервативните групи. Ако трябваше днес да се разисква дали тази конвенция да се ратифицира, може би щеше да стане същото като в България, и вероятно тя щеше да бъде отхвърлена от румънския парламент.

Какви са ползите, които произтичат от ратифицирането на този нормативен акт?

Тази конвенция предписва много ясни мерки за сигурност на жените. Тя задължава ратифициралите я държави да приемат законодателни промени, като: заповед за защита – в Румъния за срок до шест месеца; или временна заповед за защита, която може да бъде издадена на място от полицай, а това означава че отговорността за насилието се прехвърля върху агресора. В същото време Конвенцията говори и за равенство между жени и мъже, за полово равенство, което да съществува в публичното образование, и за заделяне на бюджет на местно ниво за приютите и услугите за напътствие и социална грижа за жертвите.

В България основното обвинение срещу Истанбулската конвенция беше, че тя налага т.нар. „джендър идеология“ и правата на LGBTQ общността. Какво е твоето мнение по този въпрос?

Мисля, че Конвенцията на Съвета на Европа за превенеция и борба с насилието над жените и с домашното насилие е европейски документ, който се използва по манипулативен начин от неоконсервативните групи. Ясно е, че в Конвенцията е записано, че е необходимо „деконструиране“ на половите стереотипи от гледна точка на концепцията за пол. Но ние в Румъния дори не сме стигнали до там да разбираме какво означава пол и как следва да говорим за полова идентичност или равенство на половете. Цялата конвенция при нас е сведена до препоръките ѝ – наред с всичко останало, и да се напуснат традиционните роли на пола и половата идентичност. Точно този призив е използван манипулативно, за да се подклажда омраза срещу LGBTQ общността.

Накрая, какво е твоето послание към протестиращите в България жени?

Не си сама!

Мария Чернат

Мария Чернат е завършила Факултета по журналистика и комуникационни науки (ФЖКН) (2001 г.) и Факултета по философия (2004 г.) на Букурещкия университет. През 2002 г. завършва магистратура във ФЖКН, а от 2008 г. е доктор по философия. В момента е лектор доктор в департамента по комуникация и връзки с обществеността в университета „Титу Майореску“. От 2011 г. е автор на статии, публикувани на сайтове за обществени дискусии като CriticAtac, Cealaltă Agendă, România Curată.

Оставете коментар