В категории:България

България и Саудитска Арабия: Братя по оръжие

Арабската страна си търси доставчици на военно оборудване, които не задават въпроси и си затварят очите, когато оръжието им се окаже в „недобросъвестни ръце“, например тези на Ислямска държава. България, начело с Бойко Борисов и националистите, вече се справя отлично в тази роля

Бойко Борисов на среща с принц Султан бин Салман. Сега българският премиер ще получи внимание на по-високо ниво. Снимка: Сайт на министър-председателя

Премиерът Бойко Борисов е на “историческо” първо официално посещение на толкова високо държавно ниво в Саудитска Арабия. Заедно с него пътува цяла кохорта министри – на външните работи, отбраната, земеделието, транспорта, туризма и… Симеон Сакскобургготски като “почетен гост” – вероятно в помощ на делегацията ни с дипломатическите си умения и като намек, че средновековното управление на арабската държава не ни е толкова чуждо.

Основната задача на посещението е подписване на спогодба за избягване на двойното данъчно облагане и създаване на междуправителствена комисия за икономическо сътрудничество. “Към настоящия момент икономическите отношения между двете държави са слабо развити, като търговският обмен е твърде ограничен и не отговаря на реалните им възможности и интереси”, съобщава неотдавна сайтът на Министерски съвет.

Стокообменът между България и Саудитска Арабия за 2016 г. е едва 87 млн. долара, а за първото полугодие – 35 млн. дол., 21 от които износ, става ясно от официалната статистика на Министерството на икономиката. Ведомството също съобщава, че експортът ни страда от пълното изчезване на търсенето на ечемик от арабската страна, като през 2016 г. той се формира предимно от “течни кристали (22.9%), нефтени масла (12.5%), ел.трансформатори (7.7%), ламарина (6.1%), арматурни артикули за тръбопроводи (5.8%), пружини за легла (4.5%).”

Естествено, тези сметки имат някакъв смисъл, само ако пренебрегнем факта, че през миналата година 87.4% от износа ни към Саудитска Арабия се дължи на оръжията. Затова в делегацията е и военният министър Красимир Каракачанов, чиято партия е агресивна спрямо пристигащите бежанци от Близкия Изток, но иначе няма против държавата ни да изсипва оръжия в региона, включително и такива, които накрая се оказват в ръцете на Ислямска държава. В крайна сметка, щяхме ли да имаме националисти в управлението, ако те не експлоатираха усилено темата за бежанските потоци и конспирациите около причините за тях? Правителствената служба пък съобщава, че ще бъдат обсъдени “ключови сфери”, а първата от тях е сигурността – класически евфемизъм за търговията с оръжия, която в официалните доклади се обозначава с ПСО – продукти, свързани с отбраната.

Ако се върнем назад, в периода 2006-2013 г. България няма оръжеен износ към Саудитска Арабия, макар че не пропуска никоя бизнес възможност в региона, продавайки на Ирак, Йемен, Афганистан, Израел… След това обаче експортът ни на оръжия за Саудитска Арабия започва да нараства бързо, което вероятно е неформалният мотив за настоящата “историческа” среща. Интересът на арабската държава към нашия военно-промишлен комплекс може да е свързан с потенциално проблемните доставки на въоръжение от Великобритания, където има значителен обществен натиск да се ограничи износът към Саудитска Арабия, заради възможни нарушения на хуманитарното право при военната интервенция в Йемен, която предизвика тежка хуманитарна криза.

Само през миналата година към Саудитска Арабия са заминали „бойни припаси и взривателни устройства“ за 106 млн. евро, бомби, ракети и снаряди за 50 млн. евро, автомати за 46 млн. евро и по-големи оръжия за още 32 млн. евро.

В последните години оръжейният експорт на България като цяло бележи истински „бум“, като през 2016 г. преминава границата от 1 милиард евро, като почти четвърт от поръчките се дължат на Саудитска Арабия, а повече от половината отиват в Близкия Изток. Страната ни обаче усилено избягва да направи логическата връзка между въоръжаването, терористичната активност, военните действия и бежанските потоци в нестабилни региони.

Тази политика бе обяснена най-добре през 2016 г., когато се потвърди, че българско оръжие е попаднало в ръцете на Ислямска държава, от тогавашния икономически министър Божидар Лукарски: “За мен като принципал на предприятията, произвеждащи оръжия в страната е важно, че разширяваме производителността и отваряме нови работни места.” Колкото до това къде се озовават тези оръжия, страната ни нямала вина, ако те попаднели в “недобросъвестни ръце”.

Когато обаче концентираш растящите си оръжейни продажби в регион като Близкия Изток, вероятно не бива да се изненадваш, когато продуктите се озовават в какви ли не ръце. Макар най-големите ни клиенти да се сменят през няколко години, има тенденция потокът от български оръжия в тази посока да заема все по-голям дял в и без това увеличаващото се военно производство. Посещението на премиера и кохортата му от министри и почетен гост в Саудитска Арабия вероятно ще се опита да затвърди именно тези икономически връзки.

Подобна ще е задачата и на военния ни министър, чиято партия влезе в управлението на България, като жънеше плодовете от дясната конспирация за тайния план на появилите се уж от нищото бежанци, които се опитват да завладеят Европа отвътре. Той все пак има и още една задача – да създаде предпоставките за нови изборни успехи на партията си и идейните ѝ съмишленици не само у нас.

Ивайло Атанасов

Завършва математическа гимназия в гр. Кюстендил и следва философия в СУ. Изследователските му интереси са насочени към класическия либерализъм и политическа икономия, френски и немски материализъм, теория и историята на науката и др. Работи върху дисертация, изследваща представите за произхода на властта на английските философи от зората на капитализма. Публикува политически анализи в периодичния печат. През учебната 2015/16 година преподава Философски цикъл в професионална гимназия в Разград. Междувременно става ултрамаратонец и през 2016 г. печели Обиколката на Витоша.

Оставете коментар