В категории:България / Екология

Ниска активност на референдума остави съдбата на Бедечка в ръцете на местната власт

Цели 85% подкрепиха запазването на емблематичната за Стара Загора зелена територия, но участието в допитването на едва 15.42% от избирателите направи решението незадължително и то отново ще зависи от политически решения.

Стария чинар в парка "Бедечка". Снимка: Барикада
Огромното мнозинство от гласувалите подкрепи запазването на парка, но ниската активност направи решението незадължително и бъдещо на „Бедечка” остава под въпрос. Снимка: Барикада

В 20 часа в неделя приключи гласуването на местния референдум в община Стара Загора, чиято цел бе да определи бъдещето на парк „Бедечка” край езерото „Загорка” в града. До допитването се стигна след дългогодишен спор за статута на зелената зона между защитниците на парка и собствениците на реституирани имоти, които искат да построят нов квартал на негово място.

На референдума гласуваха 22,082 души, което означава избирателна активност от 15.42%. За да е задължителен резултатът от гласуването, правото си на вот трябваше да упражнят поне 40% от над 140 хиляди избиратели в общината. Все пак предложението “Бедечка” да остане парк получи подкрепа на огромното мнозинство. Цели 85% от гласувалите са отговорили с „Да” на нелекия за проследяване въпрос – „Да бъде ли извършено отчуждаване на частните незастроени имоти в квартал „Бедечка“, по реда на Закона за общинската собственост и Закона за устройство на територията, при граници: от изток – бул. „Хан Тервел“, от запад – ул. „Иван Вазов“, от север алеята към предприятие Труд и от юг – ул. „Христина Морфова“? На територията на отчуждените имоти да се изгради парк, за сметка на бюджета или активи на Община Стара Загора.”

Кметът Живко Тодоров също гласува с „Да”, като при гласуването си заяви, че ще разчита на подкрепа от държавата за отчуждаването на реституираните имоти. Според него, такъв референдум е трябвало да бъде проведен много по-рано преди да започнат строителните дейности, като вина за това има бившият главен архитект Иван Кирчев, който подаде оставка, след като от инициативата “Запазете Бедечка” разкриха, че съпругата му проектира мащабен жилищен комплекс на територията на парка.

Пред starazagora.bg кметът обясни: „За съжаление през 2012 година нямахме достатъчно информация. Главният архитект тогава носи основната отговорност да не бъдат изрядни нещата, защото аз самият дори не знаех, че на групите дървета, които тогава са били заснемани, реално не е направена подробна картотека и впоследствие се е оказало, че има още над хиляда дървета, които въобще не са отразени никъде”. Идентична ситуация имаше наскоро в Кюстендил, където дърветата в картотеката на част от парк, който е предвиден за премахване, за да се освободи място за паркинг се оказаха четири пъти по-малко, отколкото са в действителност.

Въпреки подкрепата от страна на кмета Живко Тодоров за запазване на парка, активисти от „Запазете Бедечка“ изразиха притеснения, че местната власт не действа достатъчно категорично и цели референдумът да не бъде успешен, като се разчита на ниската избирателна активност, която да го направи незадължителен.

Никола Райков от инициативната група коментира пред БНР: „Въпросът беше изключително труден за разбиране. Имаше странна информационна кампания от Община Стара Загора, която се опитваше да каже, че, едва ли не, паркът ще струва ужасно скъпо, пък за квартала ще е безплатно, и се наложи дори кметът многократно да заявява, че сумата всъщност е горе-долу една и съща за двете опции“, коментира Райков. Едва ли за ниската активност е допринесъл само ненужно усложненият въпрос, тъй като на предишния местен референдум през 2013 г. отново участваха под 20% от избирателите, а те трябваше да отговорят дали искат да се премахне предполагаемия източник на обгазяване на града – „Да бъде ли закрит военно-изпитателният полигон край Змейово”.

Тройно обезщетени?

В парка „Бедечка” са реституирани 230 парцела на територия около 300 дка. Тези имоти са били отчуждени през 60-те с идеята на мястото им да се изгради парк. Тогава те са представлявали зеленчукови градини с колиби към тях край използваната за напояването им река Бедечка. Както “Барикада” показа, собствениците на имотите са били надлежно обезщетени още тогава – до последната керемидка. Те са били повторно и още по-щедро компенсирани за отчуждените им градини след 1989 г., когато са получили обратно имотите си – вече част от облагороден парк на оживено място в града. Сега основната пречка пред запазването на парка е, че тези собственици ще трябва да бъдат обезщетени за трети път, за да се отчуждят отново имотите им. Въпросът е прост – частната собственост или обществения интерес? След 3 десетилетия, в които се убеждаваме, че първата е свещена, а вторият не съществува, отговорът се оказва по-сложен от очакваното.

Според кмета на Стара Загора “основният порок на закона за реституцията, който е приет през 90-те години на миналия век, е в това, че са възстановени много имоти в границите на изпълнени вече обекти, предназначени за обществено ползване и с който общините са оставени сами да се справят”. Приложението на този закон е поставило не една община в патовата ситуация да се лиши от жизненоважна обществена инфраструктура или да рискува съдебни процедури. Ако сега Стара Загора реши повторно да отчужди имотите в парка, това ще ѝ струва около 33 млн. лв., което по думите на кмета е основната пречка. Общината ще трябва да инвестира милиони и в нова инфраструктура, ако на мястото на парка се построи нов квартал, но разпределени в по-продължителен период от време. Прогнозите са за около 20 млн. лв. само за началния етап от застрояването. Така бъдещето на парка остава в ръцете на местната власт, а те са в голяма степен вързани – и тя не бърза да ги развързва.

Принтиране

Ивайло Атанасов
Завършва математическа гимназия в гр. Кюстендил и следва философия в СУ. Изследователските му интереси са насочени към класическия либерализъм и политическа икономия, френски и немски материализъм, теория и историята на науката и др. Работи върху дисертация, изследваща представите за произхода на властта на английските философи от зората на капитализма. Публикува политически анализи в периодичния печат. През учебната 2015/16 година преподава Философски цикъл в професионална гимназия в Разград. Междувременно става ултрамаратонец и през 2016 г. печели Обиколката на Витоша.

Оставете коментар