Стара Загора е пред важен референдум. В неделя жителите на града ще гласуват да се запази или не парк „Бедечка”. Алтернативата е да се появи квартал. Допитването е важно за цяла България, тъй като е един от Рубиконите за днешното ни общество – простор или пренаселена градска среда, алчност срещу солидарност, частният интерес срещу общия. Полезният отговор е ясен, дано избирателната активност е висока, за да го затвърди.
Покрай референдума обаче има още една важна тема. След четвърт век опустошителен капитализъм обществото ни не е дорасло да я повдигне, но един ден и това ще стане. А темата е – следва ли собственици да бъдат обезщетявани по няколко пъти за отнетите им земи,
след като земите се ползват за общото благо.
Случаят в Стара Загора е точно такъв – собствениците на парцели в „Бедечка” са обезщетени три пъти: в периода 1961 – 1962 г., втори път след 1989 г. – с върнатата обратно земя, и трети път евентуално сега, ако жителите се произнесат зеленината да остане парк, а не квартал, както е вписан в устройствените планове. Цял живот жертва? На тоталитаризма и демокрацията? Нормално ли е, господа реститути?
А че община Стара Загора смята да ги обезщетява, няма съмнение. Въпросът на референдума е точно такъв: „Да бъде ли извършено отчуждаване на частните незастроени имоти в квартал „Бедечка“, по реда на Закона за общинската собственост и Закона за устройство на територията, при граници: от изток – бул. „Хан Тервел“, от запад – ул. „Иван Вазов“, от север алеята към предприятие Труд и от юг – ул. „Христина Морфова“? На територията на отчуждените имоти да се изгради парк, за сметка на бюджета или активи на Община Стара Загора“. Общинската управа изчислява, че за отчуждаване и облагородяване на парка са нужни 33 милиона лева, тоест една част от парите биха отишли при собствениците.
Ако питате всеки един реститут, ще ви каже, че в мрачния комунизъм имотите му са насилствено отнети. Което е вярно, но отчасти. Спестявана истина е, че имоти насилствено се отнемат и сега, при демокрацията – примерно
при прокарване на път, при строежи на пречиствателни станции,
хидровъзли и т.н. Съответният собственик е обезщетяван. А има и втора спестявана истина – че и при комунизма той е бил обезщетяван. Строи се парк в Стара Загора – вземат му имотите, но му дават солидни пари насреща.
Нека погледнем „политнекоректни” днес документи. „Днес 11.I. 1961 год., подписаните… всички съставящи комисия… констатирахме, че заинтересованите стопани са редовно уведомени и поканени да присъстват при огледа… След това комисията обходи имотите в присъствието на стопаните и като взе предвид разположението на местата по отношение на главните улици и центъра на града…”. Извадката е от протокол на Градски общински народен съвет –Стара Загора. От него става ясно, че е била сформирана комисия за оценка на имотите в „Бедечка”. Тя е обикаляла градините в присъствието на стопаните. Впрочем
местността е вписана в протокола като „парк”,
с което всички днешни измислени дилеми парк ли е, или не е „Бедечка”, следва да отпаднат.
Какво точно и как оценява комисията научаваме от друг документ: „… Паянтова сграда от кирпич, покрита с марсилски керемиди, на земя от 32 м3 х 36 лв. за 1152 лв. Овехтяване 50% или 576 лв. Остава 576 лв.”. „Навес покрит с марсилски керемиди от 32 м3 х 25 лв. Овехтяване 50% на 400 лв. Остава 400 лв”. Всичко това са сметки от дейността на оценителната комисия – изчисляват стойността на отчуждаваните имоти.
Не е пропусната керемидка, нали?
А какво ли се случва със собствениците, които са недоволни? Ами случва се това, което е винаги навсякъде – обжалват пред съда. Архивите, до които се добра „Барикада”, пазят и съдебни решения. Те са положителни спрямо собствениците, тоест за никаква репресия не може да става дума. „В името на народа, реши: Изменя протокола по чл. 85 досежно определената оценка… както следва: за дворното място по 3 лв. на кв. метър, за постройките 14 476 лв. и за трайните насаждения 2250 лв” – така се е произнесъл старозагорският съд през юни 1961 г. по едно от делата. Подобни решения са много. Градски окръжен народен съвет – Стара Загора е осъждан да плати дори съдебните разноски.
Защо ли днес всичко това не се обсъжда широко?
Да не би защото ще обезцени едно от знамената на българската демокрация – възстановената „несправедливо отнета” частна собственост?
Това е положението с документите. Подобно е положението с Южния парк в София, с Морската градина във Варна и т.н. Реститути са обезщетявани по няколко пъти, всеки път очакват нов пай, документите тънат в прах, капитализъм строи се тука… Но рано или късно истината идва. И справедливостта.
