В категории:Анализи / САЩ / Свят

Кисинджър се връща във вашингтонската политиката

Тръмп стана президент с обещанието да се изправи срещу глобалния елит, но се обръща за съвети към застаряващия дипломат, който е личен приятел с голяма част от елита

Ели Лейк, Bloomberg

Хенри Кисинджър вече е на 93 години. На неговата възраст повечето хора са щастливци, ако имат достатъчно енергия, за да гледат телевизонни шоута, или да пуснат някой пост във Фейсбук. Кисинджър обаче е друг случай и активно се е заел с вероятно последната си политическа пиеса. Напоследък той играе мач на влияние срещу вътрешни лица във Вашингтон, които още не са били родени, когато той е бил държавен секретар на Ричард Никсън.

Според информация на официални лица от преходния екип на Доналд Тръмп след изборите Кисинджър е започнал да съветва следващия президентски съветник по националната сигурност Майкъл Флин и екипа му. Той също така е започнал да оформя своя мрежа в следващата администрация. Кисинджър е препоръчал бившият си асистент К.Т. МакФарланд за заместник на Флин, освен това е призовал Тръмп да номинира главния изпълнителен директор на петролния гигант Exxon Mobil Рекс Тилресън за държавен секретар. Според хора от преходния екип на Тръмп Кисинджър е един от малкото хора, които могат да се обадят по телефона на новия президент, когато си поискат.

Докато това се случва зад кулисите, Кисинджър е и важен легитиматор на Тръмп пред пресата. Когато някои републиканци поставиха под въпрос близостта на Тилресън с президента на русия Владимир Путин, Кисинджър защити избора му и заяви, че Тръмп може да предложи „изключителни възможности“ във външната политика. Кисинджър също така помогна да се омекоти удара от телефонния разговор на Тръмп с тайванския президент пред организациите, настояващи за подобряване на отношенията с Китай. Преди това Кисинджър посети Осло, където призова другите нобелови лауреати да дадат шанс на външната политика на Тръм. Усещането е сякаш отново сме в 1975 г. Остава само да прочетем в таблоидите, че Кисинджър има афера с някоя холивудска актриса.

Трябва да се отбележи, че почти всички скорошни президенти и държавни секретари от време на време са се консултирали с Кисинджър. По време на управлението на Обама обаче Кисинджър не бе толкова влиятелен. След като той публикува критичен анализ на ядрената сделка с Иран, говорителката на Държавния департамент Мари Харф го отхвърли като „големи думи с много малко конкретика“.

Все пак е странно, че Кисинджър е получил вниманието на Тръмп. Като за начало, той е автор на много от политиките, които новият президент намеква, че ще прекрати. Една от тях е политиката „единен Китай“, която не позволява официално признаване на Тайван, макар че дава възможност на САЩ да въоръжават острова. Кисинджър също така е архитект на сделките за контрол на въоръженията, които може би също са под заплаха, ако се съди по изказвания на Тръмп в Туитър.

Кисинджър очевидно е готов да съветва човек, който публично поставя под въпрос ключовите елементи от международната система, която самия Кисинджър помогна да се създаде“, отбелязва Тим Нафтали, бивш директор на президентската библиотека и музей „Ричард Никсън“.

Да не говорим за посланията, с които Тръмп спечели изборите. Нека си припомним един от основните му аргументи: „Тези, които контролират лостовете на властта във Вашингтон и представляващите специалните глобални интереси, си партнират с хора, сред чиито цели не е вашето добруване“. Това не е лошо описание на консултантската фирма на Кисинджър, която осигурява стратегически консултации на чужди правителства и корпорации от 1982 г.

Разбира се, Кисинджър винаги е бил противоречива личност. За поддръжниците си, той е „Американският Метерних“ – австрийският дипломат и учен от 19-ти век, който едновременно оформя и обяснява геополитиката на своята ера. Едва ли е случайно, че Метерних е темата на първата книга на Кисинджър, публикувана през 1957 г.

Причината Тръмп да се обърне към Кисинджър е това, че той с право го смята за най-брилянтния и опитен геополитически теоретик и дипломатически практик в Съединените щати днес. Тръмп разбира, че може да използва съветите му, за да изясни геополитическите си приоритети“, смята Ниал Фъргюсън, историк и биограф на Кисинджър.

Това без съмнение е музика за ушите на външнополитическия елит във Вашингтон и Ню Йорк. За идеалистите от ляво и дясно обаче влиянието на Кисинджър върху Тръмп представлява червен флаг. При все всичките му външнополитически успехи Кисинджър е автор и на някои от най-съмнителните моменти от студената война. Той помага при оркестрирането на военния преврат в Чили през 1973 г., който сваля демократично избрания президент Салвадор Алиенде. Кисинджър разработва стратегията за бомбардирана не Камбоджа по време на Виетнамската война – нещо, което той прикрива от Конгреса. По време на вътрешните избори в Демократическата партия Бърни Сандърс упрекна Хилъри Клинтън като заяви, че трябва да се поставя под въпрос преценката на всеки, който счита Кисинджър за личен приятел.

Кисинджър обаче не е персона нон грата само за левицата. Той е имал сблъсъци и с неоконсерваторите, докато бе съветник на Никсън по националната сигурност. Когато сенаторът демократ Хенри Джаксън призова администрацията на Никсън да наложи санкции на Съветския съюз заради отношението към евреи-дисиденти, Кисинджър се възпротиви, защото това би подкопало политиката му за намаляване на напрежението с Москва, известна като „разведряване“.

Докато Тръмп се подготвя да поеме властта, темата за Русия отново води до разделение във Вашингтон. Наскоро администрацията на Обама публикува доклад на разузнавателните служби, според който Русия стои зад хакерските атаки на Демократическата партия и изтичането на информация към пресата. Тръмп и неговия преходен екип изразяват съмнение в достоверността на тези заключения.

Кисинджър не е дал мнението си за това. Но през последните няколко години той неведнъж е казвал, че би било разумно да се намерят начини да се работи по-близко с Путин. В своя реч в Москва през миналия февруари той заяви, че „във възникващия многополюсен свят Русия би трябвало да бъде възприемана като съществен елемент за глобалното равновесие, а не преимуществено като заплаха за Съединените щати“.

Тази гледна точка се съчетава добре със собствените виждания на Тръмп, че с Путин може да бъде постигната сделка. Фъргюсън коментира, че за Тръмп един от позитивите на Кисинджър е това, че на избирателите им е дошло до гуша от подхода към външната политика на Джордж Буш-младши и Барак Обама. „Кисинджър не е свързан с нито един от двата подхода, макар че бе видимо по-малко критичен към първия. Смятам, че Тръмп е привлечен от репутацията на Кисинджър като реалист, макар че според мен това е по-скоро неточна характеристика за него. Тръмп със сигурност оценява и уникалната мрежа от връзки, които Кисинджър може да предложи: помислете само за редовните му срещи с президентите Путин и Си Дзинпин“, заявява той.

Оформящата се картина е направо прекрасна. Избраният президент, който поведе кампания срещу глобалния елит, се обръща към човек, който познава голяма част от този елит лично. Това е ирония, която бившите клиенти на Хенри Кисинджър със сигурност оценяват.

 

Оставете коментар