Шизофреничните белези във фикс-идеята да бъде смазана Куба, обсебила държавния секретар на САЩ Марко Рубио, избиват все по-видимо в публичните му изяви и все по-често го превръщат в обект на подигравки в социалните мрежи. Поредният повод са две негови противоречащи си по дух интервюта на кубинска тема, дадени през последните дни за „Фокс Нюз“ и за „Аксиос“.
В едното Рубио изкарва Куба страшна заплаха за САЩ, защото била „суперсила“ в разузнаването и имала свои внедрени шпиони, чак до американската върхушка, при това „без даже да им плаща“. А в другото интервю обяснява как „провалената държава“ Куба трябва да се примири, че няма никакви шансове да оцелее, че каквото и да прави, каквито и мерки да взима, каквито и изходи да търси, за да преодолее чудовищната американска блокада, все едно САЩ постоянно ще ѝ затягат примката, докато не я задушат. „Всяка пролука, която успеят да намерят, веднага ще я ликвидиране с още по-силно затягане на примката,“ декларира Рубио. Социалните мрежи откликват с цунами от подигравки, които могат да се обобщят с питането: „Може ли да да решите нещо едно – Куба „опасна суперсила“ ли е или „провалена държава?“
Удивително е къде на този фон избира да се позиционира Министерството на външните работи на България, което на 6 август излезе с дълбоко антикубинска по същността си позиция, обслужваща де факто именно обсесията на Марко Рубио за задушаване на Куба – част от нея е и стратегията да се прекъсне потокът от чуждестранни туристи, чрез които в страната може да влизат жизненоважни за нея валутни постъпления.
В текста си от 6 август българското външно министерство „настоятелно съветва“ българските граждани да не пътуват до Куба. Обрисува се апокалиптична картина на положението в страната, което в действителност, макар наистина да е много трудно заради антикубинската блокада на САЩ, е далеч от сгъстените черни краски, употребени от българското МВнР. В тях е добавено дори твърдение, че там се наблюдавало „увеличаване на броя на инциденти като обири, кражби и джебчийство“, което не е подкрепено с никакви конкретни данни. Няма и авторитетни международни медии, които да са забелязали някаква засилена престъпност в Куба, която да се отличава от обичайните ѝ много ниски нива в страната. Прави впечатление също, че в текста на МВнР няма нито дума за продължаващата над шест десетилетия брутална американска блокада срещу Куба, която е прекият виновник за всички затруднения в островната държава.
Трябва изрично да се отбележи, че тази позиция на МВнР влиза в разрез с всичко, отстоявано досега от българската държава в отношенията ѝ с Куба. Това са дълги исторически отношения, винаги базирали се на взаимното уважение, приятелството, взаимнополезния обмен и ненамесата във вътрешните работи. Традиция, подсилена и от дълбоки човешки връзки: множество смесени семейства, хиляди кубински граждани, получили образование в България, отлични български испанисти, подготвени от кубинската образователна система, около 40 000 български специалисти, работили и живели в Куба със семействата си през годините…
От десетилетия активна дейност у нас развива Асоциацията за приятелство „България-Куба“, която чрез широката си членска маса, обединяваща много интелектуалци и общественици с висок авторитет, дава израз на реалната и искрена симпатия на мнозинството българи към кубинския народ. Асоциацията винаги е застъпвала и категоричната позиция за необходимост от отмяна на несъвместимата с международното право и със защитата на човешките права над 60-годишна американска блокада на Куба, която причинява огромни щети на кубинската икономика и е пряка заплаха за добруването, здравето и живота на кубинското население.
Особено остро влошаване на тази ситуация се наблюдава от началото на 2026 г., когато правителството на САЩ под ръководството на президента Доналд Тръмп предприе брутални мерки, забраняващи внос на горива и подлагащи Куба на тотално „петролно задушаване“. Оттогава насам буквално всеки месец от Вашингтон идват все нови и нови санкции, насочени както срещу кубински институции, фирми и личности, така и срещу международни партньори на страната, при което водещи чуждестранни инвеститори бяха принудени да се изтеглят от островната република.
Пряка мишена на американската бухалка е международният туризъм, който осигурява жизненоважни приходи за Куба.
от тази атака е и „петролното задушване“, което лишава страната от авиационно гориво и така пътуването до там и обратно на всеки чужденец се превръща в сложно изпитание с удължени полети и междинни кацания из съседни страни. Плюс огромният натиск и направо изтезание на целия кубински народ, подлаган на постоянни и дълги прекъсвания на тока заради сривове в националната електромрежа, чието възстановяване зависи от генераторни станции, работещи с дизел и мазут – нефтени производни, от които „петролното задушване“ лишава Куба.
Блокадата на САЩ многократно е осъждана в ООН, огромното мнозинство от чиито членки изискват отмяната ѝ. Разгърната е широка международна кампания за подпомагане на Куба в сегашните изключително тежки за народа ѝ условия. Много държави изпращат периодично хуманитарна помощ. Такива пратки редовно се осигуряват и по линия на международната солидарност с Куба, в която активно се включва Асоциацията за приятелство „България-Куба“. Сред инициативите ѝ е и събиране на средства за кубинска детска болница чрез международен проект. Въпреки апелите, отправени още през февруари т. г. и от Асоциацията, и от други обществени и професионални организации към ред български институции, на официално държавно ниво досега не е изпратена никаква хуманитарна помощ за Куба. А сега проличава, че българското МВнР, което разполага със специални европейски средства за програми за международна помощ, всъщност предпочита да застане на страната на душителя на Куба Марко Рубио.
Предлагаме тук повече подробности за очевидно шизофреничната обсесия на американския държавен секретар по отечеството на неговите родители, преселили се в САЩ още преди Кубинската революция от 1959 г., доста и преди раждането му през 1971 г. Споменатите в началото две интервюта на Рубио, дадени от него за „Фокс нюз“ (на 2 август) и „Аксиос“ (на 7 август), са доста красноречиви.
„Ако погледнете историята на шпионажа в Съединените щати, Куба е единствената страна, която постоянно е внедрявала шпиони в нашата система, без дори да им плаща“, съкрушава се Марко Рубио по „Фокс нюз“, очевидно най-озадачен от това, че хипотетичните кубински агенти са действали без пари. „Що се отнася до шпионажа и операциите за влияние, Куба е истинска суперсила в тези области“, заявява още държавният секретар. От изявленията му става ясно, че той смята за кубински шпиони всички активисти на широкото движение за солидарност с Куба в САЩ, всички интелектуалци и представители на академичните среди, изказвали се за отмяна на антикубинската блокада, всички леви алтернативни формации като „Антифа“, та дори и всички участници в протестите срещу израелския геноцид в Газа, срещу отвличането на венецуелския президент Николас Мадуро и срещу своеволията на ICE в лова и изселването на имигранти от американска територия – те според Рубио също изпълнявали инструкции от кубинското разузнаване. За да можело то да действа, средства му се осигурявали от кубинския държавен туристически холдинг GAESA, вече отдавна сатанизиран от Рубио и съответно подложен на санкции, именно защото бил „заплаха за националната сигурност на САЩ“. Държавният секретар даже не се усеща как влиза в противоречие сам със себе си. Хем твърди, че Куба не плащала на агентите си, хем пък GAESA и целият кубински туризъм трябва да бъдат задушени, защото от тях идвали средствата за кубинските шпиони в САЩ…
За да е по-убедителен, Рубио цитира два случая, при които за инфилтрирани в американската върхушка кубински разузнавачи бяха обявени един някогашен посланик на САЩ в ред латиноамерикански държави и още по-някогашна анализаторка от американската Агенция за военно разузнаване. Но забравя да спомене, че отдавна пенсионираният експосланик е уличен от специално провокирал го към прокубински разговори агент на ФБР още през 2022 г., а въпросната анализаторка от военното разузнаване е вкарана в американски затвор в далечната 2001 г. и през 2023 г. вече е освободена. Въпреки че случаите са архивни, Рубио ги вкарва в интервюто, очевидно целейки да внуши, че шпионската заплаха от Куба е реална, актуална и много страшна. Тези случаи фигурират и в 100-страничен доклад на Държавния департамент, публикуван на 20 юли т. г., в който се описват операциите за влияние на Куба в САЩ. Рубио се позовава тъкмо на този доклад в интервюто си. Докладът е озаглавен „Куба: столицата на комунизма в 21-ви век“. Самият комунизъм, разбира се, също е обявен за заплаха за националната сигурност на САЩ. Куба е нарочена като пряко отговорна за всички леви движения в Латинска Америка от 60-те години насам. А в днешни условия ѝ се вменява, че е съюзена с неприятели на САЩ като Китай, Русия, Иран.
В доклада бившият ръководител на контраразузнаването в ЦРУ Джеймс Олсън е цитиран да казва: „Бих ги класирал [Кубинската дирекция за разузнаване] вероятно като най-сложната разузнавателна служба, срещу която някога съм работил. Не само защото са толкова хитри и безмилостни, но и защото са изключително добри. Кубинците остават инфилтрирани в нашето правителство… Гарантирам ви, че знаем само върха на айсберга. Те са много по-добри от КГБ.“
Интересното е, че в информацията за интервюто на Марко Рубио по тази тема, публикувана на сайта на „Фокс нюз“, самата медия, известна иначе като протръмпистка, е добавила и следното свое уточнение: „Критиците на доклада на Държавния департамент предполагат, че този документ, който представя Куба като заплаха за Съединените щати, е тактика на сплашване, която оправдава потенциални военни действия на САЩ срещу страната.“
Това е написано на 2 август. Е, оказва се, че зад интервюто на Рубио и зад този постоянно размахван от юли насам доклад са стояли активно извършвани междувременно действия за подготовка не чак на военна интервенция, но за не по-малко груба американска намеса в Куба. На 5 август вестник „Ню Йорк таймс“ разкри, че под претекста за „противодействие“ на „кубинския шпионаж“ ЦРУ напоследък е увеличило оперативните си ресурси на острова с цел „да засили операцията, насочена към улесняване на смяната на режима“ в Хавана. Куба е обявена за „приоритетна цел номер едно“ на ЦРУ, заедно с Китай, Иран и Русия, в неотдавнашен документ, очертаващ основните цели на разузнавателните служби.
На свой ред испанският вестник „Ел Паис“ пише, позовавайки се на американски медии, че „ЦРУ има тайна оперативна група в Куба от почти две години, но е увеличило ресурсите си с добавянето на разузнавателни анализатори, агенти за контраразузнаване и други членове на агенцията, за да се инфилтрира в най-влиятелните слоеве на кубинското общество и да ги убеди в необходимостта от замяна на твърдолинейните лидери с други, по-отворени към промяна“. Посочено е, че те също така набират нови информатори, за да увеличат потока от информация, в случай че Белият дом все пак предприеме „евентуална военна операция, подобна на тази, проведена във Венецуела по-рано тази година“, когато бе отвлечен президентът Николас Мадуро, а на власт под надзора на Вашингтон бе поставена неговата вице Делси Родригес. „Разузнавателната агенция е изпратила нов персонал в Куба, за да засили операциите си. Вашингтон установява присъствие на място, за да увеличи разузнавателната информация за истинското положение на острова,“ посочва „Ел Паис“.
Вестникът припомня още: „Като доказателство за подновения интерес към Куба, Вашингтон изпрати директора на ЦРУ Джон Ратклиф в Хавана още през май т. г., за да се срещне с представители на кубинския режим, включително Раул Г. Родригес, известен като „Ел Кангрехо“ („Ракът“), внук и бодигард на Раул Кастро. Ратклиф, най-високопоставеният служител на правителството на САЩ, посетил острова от началото на кампанията на Тръмп, предаде няколко послания.
Първо, той предупреди Хавана да прекрати сътрудничеството си в областта на разузнаването с Китай и Русия. Второ, той изрази възхищението си от кубинските разузнавателни служби, предлагайки им помощ в случай на смяна на режима. Накрая, той отправи ултиматум към Куба да предприеме политическите и икономически реформи, изисквани от Вашингтон… Присъствието на ЦРУ в карибската държава не е ново. То поддържа горе-долу постоянно присъствие от 60-те години на миналия век.“
Съдейки от комплиментите на Ратклиф към кубинското разузнаване и от контактите му в Хавана, очевидно още през май Вашингтон е търсил именно в тези среди „кубинската Делси Родригес“. Но едва ли я е намерил, след като сега Марко Рубио отново надува плашилото с „кубинската заплаха“, включително и чрез островния шхионаж, „по-добър от КГБ“.
Второто му интервю, дадено пред „Аксиос“ на 7 август, само пет дни след онова пред „Фокс нюз“, показва другото лице на шизофренната обсесия на Рубио от Куба. Този път той агресивно се заканва на Хавана, че „няма да се измъкне от примката“ на САЩ, както и да се опитва да се справи с жестоката блокада. Той призовава кубинските власти да осъзнаят, че всякаква съпротива е излишна и че „това (американското задушаване) няма да спре през следващите две години и половина“, тоест до края на мандата на сегашната администрация. Точно тази фраза, впрочем, му докара особено много подигравки в социалните мрежи в следния дух: аха, значи Рубио признава, че до края на мандата им така и няма да се справят с Куба, все ще трябва да я душат, ама тя явно ще оцелява.
В заканите си Рубио натяква на кубинците, че „вече нямат спонсор“, след като Съединените щати са отвлекли през януари Николас Мадуро и така са им прекъснали достъпа до венецуелския петрол. И още: „Всеки път, когато създават нов механизъм, за да се опитат да избягат от примката, ние просто я затягаме още повече“.
Според държавния секретар обявените от Хавана в края на юни т. г. мерки за икономически промени са само опит на кубинските власти да спечелят време „чрез симулиране на реформи, докато се търсят начини за избягване на санкции“. Рубио пак повтори тезата, че Куба била „провалена държава“ с икономика в колапс – но не заради американската блокада, а заради „лошо управление“. И наблегна: „Това, на което се опитваме да ги научим, е, че няма аварийни клапани“. Също така даде да се разбере, че възможността за военни действия срещу Куба остава в сила.
Каквито и да е форми на натиск срещу Куба засега обаче не дават резултата, който цели Вашингтон. Въпреки всички заплахи и суровия ефект от „петролното задушаване“ властта в Хавана засега не само остава стабилна, но в последните дни и домакинства на цяла серия международни форуми с внушително чуждестранно участие.
Напук на многобройните създавани от блокадата пречки в пътуванията до острова, той посрещна представителите на 48 политически организации от всички континенти на проведената 24-та Международна среща на комунистическите и работническите партии.
Също така от 6 до 9 август в Хавана се състоя Четвъртата континентална асамблея на движенията ALBA (Боливарски съюз за народите от Нашата Америка) – със 150 делегати от 25 страни.
А от 10 август в кубинската столица заседава и представителен Международен колоквиум под надслова „Фидел: завети и бъдеще“, посветен на 100-годишнината от рождението на водача на Кубинската революция Фидел Кастро (13.08.1926-25.11.2016). В него участват общо 1500 делегати, 900 от които чужденци – от 63 страни. Сред тях много бивши президенти, изтъкнати политици и общественици, учени, изследователи и др.
Някои от участниците са изпратили видеообръщения, като например експрезидентката на Бразилия и настояща председателка на банката на БРИКС Дилма Русеф или авторът на книгата „Сто часа с Фидел“, журналистът и социолог Игнасио Рамоне.
В края на вълнуващото си слово пред колоквиума на 11 август президентът на Куба и лидер на Кубинската комунистическа партия Мигел Диас Канел припомни следния завет на Фидел Кастро: „Готови сме да се съпротивляваме на империалистическата блокада с достойнство и безкористност толкова години, колкото е необходимо. Ако други правят компромиси, ако други позволяват да бъдат подкупвани, ако други предават, Куба ще остане пример за революция, която не отстъпва.“
Диас-Канел завърши с думите: „За Куба, заедно с Фидел, винаги до победа!“
About The Author
