Шатха Ханайша*, „Mondoweiss“
Муджахед Мофлех, един от най-добрите медийни редактори в Палестина, бе на ръба на смъртта, когато го пуснаха от затвора в Израел. Посетих го и видях, че едва се движи. Въпреки това ми беше писал, че има да ми предава послания от други затворници. Тогава разбрах, че затворът никога няма да си тръгне от него.
Муджахед Мофлех бе освободен през януари 2026 г. след шест месец зад израелски решетки. Изпадна в кома два дена по-късно. Вече са изминали седем месеца след излизането му от затвора, но той никога няма да бъде предишният.
На 26 юни в моя фийд видях, че колегата ми, палестинският журналист Муджахед Мофлех, е публикувал потресаваща своя снимка. На нея го видях крайно отслабнал, с деформиран череп. Шест месеца след излизането му от израелски затвор.
Към снимката имаше разтърсващо свидетелство за неговата Голгота след освобождаването му и как животът му се е променил завинаги заради здравословни увреждания, преживени по време на затворничеството и застрашили живота му.
Снимката и неговия разказ предизвикаха силно вълнение на социалните мрежи. Палестинците масово споделяха това като неоспоримо доказателство за извършваното от Израел спрямо палестинските затворници.
Муджахед Мофлех е признат като един от най-добрите медийни редактори на арабски език в Палестина. Години наред е работил в „Ултра Палестина“, пишейки и редактирайки новини за палестинците и за техния всекидневен живот под окупация. Работила съм с него и съм свидетелка как превръщаше един инертен текст в изключителен журналистически материал.
На 25 юни 2025 г. той бе арестуван от израелските сили. Преживя седем месеца „административен арест“ и още седем месеца по палестински болници, след като бе поразен от мозъчен кръвоизлив, два дни след освобождаването си. Кръвоизливът бе следствие от отказа да му се окаже медицинска помощ и от физическото изтощение, предизвикано от затворничеството му. Той е диабетик, но не получи никаква медицинска грижа по време на престоя му в затвора.
В свидетелството си той посочва, че е изпитал истински глад – когато трохичка хляб се превръща в мечта. Той описва унижението, при което всеки детайл от съществуването му е под пряк контрол от друго лице.
Според Муджахед затворът е увредил н само тялото му, но е променил и възприятията му за онова, което е нормално. Става дума за крайно обикновени неща: стандартно хранене, чаша вода, сън без страх, да можеш да излезеш през вратата…
„Четиринадесет месеца затвор и дълго лечение не бяха само един времеви период, а цял един живот болка“, пише той. „Четиринадесет месеца, които ми показаха, че здравето е корона, свободата е живот, а достойнството не е второстепенен детайл, а същността на нашата човечност“.
Спомням си първото мое посещение при Муджхед в болницата, четири месеца след кръвоизлива. Той не тежеше повече от 30 килограма. Не можеше да говори, нито да движи тялото си, с изключение на дясната ръка. С нея пишеше – със своя калиграфски и красив почерк.
Щом седнах до него, написа: „Имам послания от затворници от Дженин, които трябва да предам на семействата им“.
От 7 октомври (2023 г.) Израел де факто е изолирал от външния свят палестинските затворници. Освобождаваните затворници стават единствената връзка с живота и семействата им за онези, които продължават да са зад решетките. Онези, които излизат, носят имена, послания, откъси от известия, запомнени думи, съкровени споделяния – за да стигне всичко това до скъпите същества отвън…
В случай с Мофлех неговото заболяване, комата и невъзможността му да говори му попречиха да предаде веднага тези послания. Но те живееха в неговото съзнание, измъчвайки го, че не може да изпълни дълга си, спирайки дъха му. Най-много го измъчваше една мисъл. Че е длъжен да успокои близките, да ги утеши или поне да им предаде новина, която те очакват с нетърпение.
Именно тогава разбрах, че Муждахед никога не е излизал истински от затвора. Той продължаваше да е вътре, заедно с останалите затворници.
„Видях как времето спира“, написа той. „Минетите течаха като години. И видях както извършват изпитанията с хората: с онези, които останаха там, които изчезнаха и чието съществуване никога не е било реално, от самото начало“.
По време на друго посещение при него моята приятелка Наела и аз седяхме до него, когато той написа: „Двама затворника, с които бяхме заедно в обща килия, умряха. И до днес чувам последните вдишвания на единия“.
Казахме му да спре да мисли за това и да се съсредоточи върху възстановяването си. „Не мога,“ написа той в отговор.
Затворниците може да излизат от килиите, в които са били хвърлени, но ужасът, който са изживели там, не изчезва. Продължава да живее в тях, неизтребим като призрак.
За Муджахед това важи с пълна сила. Като особено състрадателен журналист, чийто живот винаги е бил свързан с емоционално и загрижено отразяване на лични истории и страдания, той не е в състояние да възприема престъпленията, на които е бил свидетел, просто като съпътстващ ужас. Те са го белязали твърде дълбоко, дори и след освобождаването му.
Това е най-болезненото за него. Той така и не успява да се отърси от жестокостта, която е преживял. Напуска центъра за задържане и веднага изпада в кома, последвана от дълъг болестен период, през който постоянно го местят от една болнична стая в друга.
Докато работех с Муджахед, подготвих дописка за един току-що освободен, като го нарекох „освободен затворник“. Муджахед ме поправи: „Той е бивш затворник. Излежал е цялата си присъда на заложник. Не е освободен. Един бивш затворник е човек, който е бил лишен от свобода“.
С други думи – някой, който е бил освободен против волята на своите тъмничари.
Когато го видях в болницата, си припомних онази дописка и неговата забележка. Разбрах какво е имал предвид, какво означава за един затворник да се бори за свободата си. Да се бориш със затвора означава да се бориш с това, което той ти причинява. Да се бориш със смъртта, с тормоза на тъмничарите и да си възвръщаш свободата в истинските ѝ измерения.
Случаят с Муджахед не е изключение. Както Асоциацията на палестинските затворници непрекъснато изтъква, това е един от хилядите случаи на систематични изтезания в израелската затворническа система – чрез глад, пълен отказ от медицински грижи, физическо насилие и непрекъснат психологически терор 24 часа в денонощието.
Стотици случаи като неговия са документирани от правозащитни организации. Това са все бивши затворници, пуснати в катастрофално състояние – физическо и психологическо. Повечето от тези случаи никога не са получавали публично огласяване, защото хората, преживели такъв ужас, се боят да говорят от страх от репресии. Не от параноя, а защото са получавали недвусмислени заплахи от затворническите власти и тайните служби, че отново ще бъдат арестувани, ако си отворят устата.
За някои страданието, причинено им от затвора, се оказва непоносимо – и те живеят доста кратко време след освобождаването си. Асоциацията на затворниците напомня, че израелските власти освобождават затворници, само когато вече са им причинили необратими увреждания. Така става и с Халед ал Сайфи, много обичан учител от бежанския лагер Джейшех, оказал влияние върху живота н много хора. Той умира само седмица, след като го освобождават през януари 2026 г. – същия месец, в който пускат и Муджахед. Смъртта н Халед ал Сайфи разтърси широка общност от хора, много по-широка от жителите на лагера.
Муджахед бе освободен само формално. Затворът не го е пуснал. Но също така е важно, че неговата борба да оживее, неговата битка срещу причиненото от тъмничарите на тялото му и душата му, сама по себе си е борба за освобождение. Нека неговото свидетелство да бъде пукнатина в стената.
„Там, сред студените стени и безкрайните нощи, разбрах как гладът пречупва гордостта на човека. И как болката срива всичко – с изключение на вярата и упоритостта“, пише Муджахед Мофлех.
* Шатха Ханайша , авторката на този текст, е палестинска журналистка и фотографка, родена през 1993 г. в Кабатия, южно от Дженин, на окупирания от Израел Западен бряг на р. Йордан. Нашумява с репортажа си от убийството от израелски части на известната репортерка на телевизия „Ал Джазира“ Ширин Абу Акле край Дженин на 11 май 2022 г., на което е била очевидец. Има и много други репортажи за ежедневието на палестинците под израелска окупация. Сътрудник е на различни международни медии, включително на американското онлайн издание „Mondoweiss“
About The Author
