
Саудитският дисидент и активист за правата на човека Абдулрахман ал-Халиди беше освободен в петък, след като прекара почти пет години в административен арест в България, съобщава BalkanInsight.
„Абдулрахман току-що беше освободен след промяна на контролната мярка“, потвърди пред медията активистът и издател Виктор Лилов, който отдавна се бореше за освобождаването на ал-Халиди.
Българският хелзинкски комитет, описва неговите четири години и десет месеца в ареста като „един от най-продължителните случаи на задържане на търсещ убежище в България“.
Ал-Халиди е бил задържан в центрове за задържане в България от октомври 2021 г. и според информациите е бил подлаган на побои от полицията, е страдал от ужасни условия на живот и липса на прозрачност относно причините за задържането му.
През по-голямата част от това време той бе държан в центъра за задържане „Бутманци“ в покрайнините на българската столица София. През януари 2026 г. той бе преместен във временен център за настаняване на чужденци в Любимец, близо до границата с Турция.
„След почти пет години задържане това е изключително важен момент… Благодаря ви, че бяхте до мен през всичките тези години“, написа ал-Халиди до своите поддръжници във „Фейсбук“, докато го прехвърляха от Любимец към Дирекцията по миграция в София.
Адвокатката на Ал-Халиди, Диана Радославова от „Център за правна помощ – Глас в България“, обясни пред BalkanInsight, че освобождаването му се е случило, защото е бил на път да изтече максималният срок, през който лицата могат да бъдат задържани в миграционен център – 18 месеца. Преди това той е бил задържан в център за търсещи убежище.
Радославова е била с ал-Халиди след освобождаването му. Тя разказва, че първото, което той направил, било да говори със съпругата и децата си.
„За мен той се справя изключително добре. Психологически той е много силен човек, защото това не е лесен преход за него“, каза тя.
Ал-Халиди става политически активен в Саудитска Арабия по времето на протестите от „Арабската пролет“. В интервю от 2024 г. той обясни, че политическите арести, често последвани от смъртни присъди, са били чести в края на 2012 г. и началото на 2013 г. Ето защо през 2013 г. той решава да напусне страната.
Той продължи активизма си в чужбина, като работи и като журналист, пишейки статии, критикуващи саудитското правителство. Според „Хюман Райтс Уоч“ той е бил част от движението на покойния саудитски журналист Джамал Хашоги, наречено „Армията на пчелите“, което се е стремяло да противодейства на пропагандата в полза на саудитското правителство.
След като напуска Саудитска Арабия, той живее в изгнание в Катар, Египет и Турция, където все още живеят съпругата му, синът му и дъщеря му.
През 2021 г. валидността на саудитските му документи е на път да изтече. Единственият начин да ги поднови би бил да влезе в саудитското посолство в Истанбул – същото посолство, в което през 2018 г. беше убит Кашоги. За да избегне саудитските представители, той решава да подаде молба за убежище на българската граница. Тогава българските власти го поставят за първи път в арест в отговор на информация, предадена от Държавната агенция за национална сигурност, че той представлява заплаха за националната сигурност.
През април 2024 г., въпреки решението на Върховния административен съд в София, че той отговаря на условията за получаване на убежище, Държавната агенция за бежанците и Държавната агенция за национална сигурност продължиха да го държат в арест с мотива, че представлява заплаха за обществената сигурност.
Делото му беше отнесено пред Европейския съд по правата на човека, където все още се очаква решение. През март 2026 г. 18 членове на Европейския парламент изпратиха официално писмо до българското правителство, в което изразиха загриженост относно условията на задържането му и призоваха България да спазва съдебните решения.
През последните години бяха разкрити множество случаи, в които България отказва убежище или депортира хора при съмнителни обстоятелства, както и случаи на полицейско насилие, като например неотдавнашните твърдения за широко разпространено насилие срещу мигранти, задържани в център за задържане в Пъстрогор.
