„Куба не е сама“, доказа солидарният конвой с хуманитарна помощ срещу „задушаването“ от Тръмп

Последните десетина дни донесоха силен солидарен импулс на Куба, която е подложена не само на 65-годишна американска блокада, но от края на януари и на „петролно задушаване“, обявено от настоящия президент на САЩ Доналд Тръмп. Отправяйки посланието си „Куба не е сама“, неправителствени организации за приятелство и подкрепа на кубинския народ от Европа, САЩ и Латинска Америка организираха интернационален конвой с хуманитарна помощ за островната република, която бе доставена на няколко етапа по въздух и море. Конвоят бе под надслова „Нашата Америка. Нека Куба да диша“.

Първата пратка от пет тона на стойност 500 000 евро с медикаменти, санитарни материали, храни и фотоволтаични системи пристигна в Хавана на 18 март с авиополет от Рим. В осигуряването на помощта участваха 50 организации от 18 европейски и средиземноморски страни и общности, включително и Асоциацията за приятелство „България-Куба“.

Координатор за доставката на помощта бе регистрираната в Италия неправителствена организация Агенция за културен и социален обмен с Куба. Заедно с европейската хуманитарна пратка в Хавана пристигна и 120-членна международна делегация, съставена от пратеници на организациите, участвали в инициативата. Включиха се и четирима евродепутати от Групата на Левицата в ЕП. Помощта бе разпределена между четири болници в кубинската столица, като чуждестранните гости участваха в сърдечните срещи с медицинския персонал, при които бяха връчени даренията.

Ден по-късно в Хавана пристигна и друга голяма делегация с още 20 тона хуманитарна помощ – този път от САЩ. В нея бяха включени изявени активисти от американски организации за солидарност с Куба, синдикални дейци, правозащитници, музикални групи.

Имаше многобройни представители от Пуерто Рико, където движението за подкрепа на кубинския народ е особено силно и дейно.

И двете делегации бяха приветствани с вълнуващи прояви в Кубинския институт за приятелство между народите.

Състоя се и общо голямо събитие в Двореца на конгресите в Хавана, където към участниците в хуманитарния конвой бе отправена благодарност от президента на Куба Мигел Диас-Канел. Гостите на свой ред споделиха в изказванията си своето вълнение, че участват в такава знакова мисия на международната солидарност. И изтъкнаха, че подпомагането на Куба днес означава да се направи ясен морален избор на човечността в противовес на войните и агресията.

Състояха се и още срещи по болници и медицински центрове, където чуждестранните приятели на Куба връчваха пратките от конвоя и се запознаваха пряко с трудностите, с които трябва се справя страната и особено здравната ѝ система в условията на краен енергиен дефицит.

Както е известно, националната кубинска електрическа система пряко зависи от функционирането на захранвани с мазут и дизел топлоелектрически централи и от също работещи на дизел двигатели, които се включват при пикови потребления и задвижват системата при аварийни сривове. Но мощността на ТЕЦ-овете не съумява да се справи с нормално покриване на всички потребности, а двигателите не успяват да вдигнат необходимите за аварийни ситуации обороти, защото спреният от САЩ достъп до внос на петрол създава остър недостиг именно от мазут и дизел. Кубинците са принудени да живеят в условията на суров режим в подаването на ток, като прекъсванията понякога продължават по цяло денонощие. Освен това националната електрическа система, амортизирана от дългите години блокада и от невъзможността да се внасят необходимите за обновлението ѝ материали и изделия, често стига и до аварийни сривове, след които активирането ѝ е свързано с допълнителни сложности около споменатите двигатели.

Наред с големите затруднения в битов план, липсата на ток особено силно ощетява осигуряването на адекватни здравни грижи за населението. Без ток спира и водата, защото не могат да работят електрическите помпи (много от още действащите в Куба са български). Без ток не могат да се извършват многобройни хирургически операции и други жизненоважни медицински дейности, като диализите например или поддържането на кувьозите за недоносени бебета. Без ток блокират също асансьорите, и тогава медицинският персонал носи на ръце трудноподвижните пациенти, ако трябва да се придвижват по етажите на здравните заведения.

Заради дефицита на горива почти няма и обществен транспорт, поради което много от работещите по болниците вече са се постарали да се пренесат да живеят при роднини и приятели с жилища, разположени по-близо, за да могат да ходят на работа пеша. Но пък в риск остават пациентите, които имат нужда от помощ, но също няма как да се придвижат до здравните центрове…

С тези и с още много други последствия от опита на Тръмп да „задуши“ Куба са се запознали чуждестранните участници в хуманитарния конвой, които споделяха в социалните мрежи през целия си престой на острова множество видеа, снимки и впечатления.

Уви, социалните мрежи се изпълниха и с очевидно добре координирани и крайно озлобени контра-коментари и заядливи мемета откъм представители на настроената срещу властта в Хавана кубинска емигрантска диаспора в САЩ и Европа. В тези реакции участниците в хуманитарния конвой за Куба бяха ругани, обиждани, подигравани, а докараната от тях помощ – омаловажавана. Тук е редно да се изтъкне, че това не е държавна помощ, а всичко е закупувано със събирани по време на кампании за солидарност средства или чрез доброволни дарения, с лични усилия на самите организатори.

В негативната вълна в социалните мрежи е крайно засилен и потокът от апокалиптични и всяващи безнадеждност обобщения за положението в Куба, синхронизирани с твърденията на Тръмп, че „там няма нищо“, това е „фалирала държава“ и той може „а „си я вземе“ и да „прави с нея каквото си иска“. Внушенията са най-вече към населението в Куба с цел то да бъде обезсърчено, отчаяно, убедено, че „всички са ви изоставили“, а кубинското  правителство „не го бива“.

Положението наистина е крайно трудно, но участниците в международния хуманитарен конвой се убеждават, че макар и в такива тежки условия, всички институции са мобилизирани, за да намират възможни алтернативни решения. Задвижени са и кризисни програми за действие. А мнозинството от обикновените кубинци си помагат взаимно и се сплотяват още повече, както винаги се го правили и в предходни трудни периоди, особено след рухването на соцлагера.

Колкото и да е символично количеството доставена от хуманитарния конвой помощ на фона на огромните дефицити, предизвикани от петролното ембарго, много важен е силният емоционален ефект от посланието му „Куба не е сама“.

Това бе противовесът, необходим на много кубинци, чието огорчение прозираше не в негативни, но в тъжни коментари из мрежите в ето такъв дух: Къде са страните, на които толкова сме помагали? Защо сега ги е страх да нарушат забраната на Тръмп и да опитат да ни докарат петрол? За свободата на Ангола загинаха навремето 300 000 кубинци, днес това е замогнала се страна, петролопроизводителка, защо не помага?

Оживено обсъждана пак в мрежите е и темата с два руски танкера, за които се смята, че правят опити да закарат петрол до Куба, но все не успяват да заобиколят блокиращи ги американски съдове.

Редно е да се припомни, че Южното и Индо-Тихоокеанското военни командвания на САЩ си позволиха в периода декември 2025 г. – февруари 2026 г. да спрат и да присвоят най-малко десет чуждестранни танкера заедно с нефта им, предназначен за кубинската мрежа за доставки. Тези по същество пиратски действия и отказаха да влизат в такива рискове, както традиционните доставчици на нефт за Куба, така и всички останали, правили опити да ѝ помогнат.

Президентът Мигел Диас-Канел официално заяви на пресконференция още на 13 март, че от три месеца до Куба не е достигал никакъв петролен транш от чужбина. И се налага страната да се справя единствено със собствения си добив на тежък петрол, който покрива само 40% от нуждите ѝ. Спешно е форсирана и програмата за оборудване с фотоволтаични системи. Именно затова те са и ключов елемент в хуманитарните пратки.

Забележим обем държавна хуманитарна подкрепа досега е осигурило само традиционно приятелското Мексико, откъдето до март са пристигнали общо четири кораба със стотици хиляди тонове помощ. В последните дни дойде официално съобщение и за голяма пратка с ориз, предоставена на Куба от Китай. Държавна хуманитарна помощ по линия на своята агенция за подпомагане на развитието оказа на Куба и Испания.

Що се отнася до хуманитарния конвой на солидарността „Нашата Америка“, негова съставна част бе и подготвената на мексиканска територия флотилия от три яхти, които по предварителен замисъл трябваше да стигнат към 21 март до Куба със своя дял от помощите, възлизащ общо на още 30 тона, и със своите многонационални екипажи, представляващи различни латиноамерикански страни.

Именно като флагман на тази флотилия на 24 март в пристанището на Хавана влезе и акостира поело пет дни по-рано от град Прогресо в Мексико рибарско корабче. То носеше 14 тона помощи и с него пътуваха 32-ма ентусиазирани активисти на организации за солидарност с Куба и за хуманитарна подкрепа от 11 страни.

Корабчето бе символно наречено от тях  „Гранма 2.0“ – в чест на едноименната яхта, с която  през ноември 1956 г. кубински революционери начело с Фидел Карсто тръгват пак от мексиканския бряг, за да стигнат родината си и да вдигнат там революция срещу диктатора Фулхенсио Батиста.

Сегашната „Гранма 2.0“ докара 73 фотоволтаични панела за кубински здравни центрове плюс ориз, боб и зърнени храни.

Лоши атмосферни условия бяха затруднили екипажа и бяха забавили с три дни пристигането на корабчето в Хавана, поради което не можа да се осъществи планираното общо шествие на солидарността заедно с участниците в другите два лъча – от Европа и САЩ – на хуманитарния конвой „Нашата Америка“.

Шествието беше предвидено да се проведе на 21 март по крайбрежния хавански булевард Малекон, но поради закъсняването на флотилията от Мексико така и не се реализира.

Все пак онези от участниците в европейската и североамериканската група, които още бяха останали в Хавана, бяха заедно с кубинските посрещачи на пристана, когато „Гранма 2.0“ акостира на 24 март след морските си премеждия. По-голямата част от интернационалния екипаж на корабчето се беше покачил на покрива му и размахваше при навлизането в хаванското пристанище кубински и палестински знамена.

Палестински – защото повечето от участниците, начело с координатора на тази флотилия, младия бразилски природозащитник Тиаго Авила, са били и участници в онази, другата нашумяла флотилия на солидарността „Сумуд“, която през юни 2025 г. се опита да закара хуманитарна помощ в съсипаната от израелските бомби Газа. Както е известно, израелската армия спря тогава корабчетата още в открито море и арестува всички участници (сред тях имаше и българин), които след престой в израелски затвор, бяха екстрадирани по страните им.

Затова и сега повечето от пристигналите с „Гранма 2.0“ от Мексико в Куба бяха заметнати и с палестински куфии, включително харизматичният Тиаго Авила, който пръв слезе на кубинска земя и бе приветстван от директора на Кубинския институт за дружба между народите (ИКАП) Фернандо Гонсалес и от губернаторката на Хавана Янет Ернандес. Веднага след Тиаго в прегръдките на посрещачите потъна и еквадорската активистка Никол Леон, също ветеранка от флотилията „Сумуд“. При ареста ѝ от израелските сили миналото лято Никол е била и малтретирана.

И тя, и Тиаго Авила, и останалите, пристигнали с „Гранма 2.0“, веднага бяха помолени за изявления от също очакващите ги с нетърпение медии. Всички интервюирани говориха пред микрофоните и камерите за силата на общата солидарност между народите, от Палестина до Куба, и за необходимостта човечеството да даде решителен отпор срещу войните и насилието. Те също така възмутено осъдиха като геноцидна над 60-годишната блокада на САЩ срещу Острова на свободата, особено ожесточена с „петролното задушаване“, обявено от Тръмп.

Широко тиражиран в медии и социални мрежи бе видеозапис с обръщение на Тиаго Авила към всички, събрали се на хаванския пристан, за да посрещат „Гранма 2.0“. Бразилският активист отправи благодарност към хилядите хора, включили се в подготовката на тази флотилия на солидарността, потеглила от Мексико, включително и на професионалния капитан. Обясни, че това е само първият от потеглилите общо три плавателни съда, като скоро се очаква да пристигнат и другите две ветроходни яхти, натоварени с техния дял от хуманитарната помощ – още 16 тона. Каза също, че морското пътуване се е забавило заради лоши атмосферни условия, но все, пак, благодарение на всеотдайността на екипажа, са успели да стигнат целта без поражения.

Тиаго Авила припомни миналогодишната мисия за Газа, която е била осуетена брутално. Благодари на правителствата на Куба и Мексико, които сега са съдействали максимално на хуманитарния конвой, чието пристигне в Хавана е „исторически момент“. Подчерта, че от победата на революцията си през 1959 г. Куба е „звезда на суверенитета и достойнството“. Изтъкна, че кубинският народ е „най-солидарният в света“. Специално подчерта самоотвержения принос на кубинските лекари, първи отишли да се борят с ебола в Африка, включили се и в усилията за овладяване на пандемията от Ковид-19 в Италия – като обърна внимание, че затова и в хуманитарния конвой сега участват „толкова италианци“. Припомни също кубинската помощ при жестоките земетресения в Хаити и Чили през 2010 г. Връщайки се още назад във времето, открои и безплатното лечение в Куба на 20 000 деца от разпадналия се СССР, пострадали от аварията в Чернобил, което продължава години наред, и то в най-тежкия „специален период“ за кубинците. Отдаде почит и на кубинските интернационалисти, 300 000 от които загиват в битките за независимостта на Ангола и за унищожаването на зловещия режим на апартейд в Южна Африка.

„Светът много дължи на Куба. Ние сме благодарни за всичко, което Куба олицетворява – мира, достойнството, алтернативата на капиталистическото общество, посланието за суверенитет, надеждата и солидарността. Днес сме тук, за да подкрепим Куба в този тежък момент. Трудна е задачата да се противостои срещу най-разрушителната сила в историята, но заедно ще успеем,“ заяви още Тиаго Авила, бурно аплодиран от кубинци и интернационалисти от хуманитарния конвой.

Още в същия ден започва разпределение и на тази, докараната от „Гранма 2.0“ хуманитарна помощ, из здравни заведения в Хавана, включително и в най-голямата Хирургическа болница „Братя Амейхейрас“, където чуждестранните гости също са запознати с трудната обстановка и разговарят с някои от най-уважаваните лекари, както и с много от пациентите.

На 25 март част от участниците в хуманитарния конвой „Нашата Америка“ тръгват да се връщат към страните си. И скоро из социалните мрежи се появяват тревожни новини за трима от тях. Американците Крисчън Смолс, известен синдикалист, и Кейти Халпър, водеща на популярен подкаст и коментаторка, са задържани за „допълнителни проверки“ от федералните власти в Маями. А Тиаго Авила, който е кацнал в Панама, за да се прехвърли там на полет за Бразилия, е задържан „за сверяване на биометричните данни“ от „враждебно настроени агенти“ (както сам ги описва в изпратено до приятели съобщение), които говорели само на английски.

Прогресивният Интернационал, една от организациите организаторки на конвоя, пише в съобщението си във Фейсбук за тези задържания, че това е обичайна практика срещу участници в прояви за солидарност с цел да бъдат унизявани и сплашвани. „Солидарността не е престъпление. Изискваме незабавното им освобождаване,“ настоява организацията в анонса си, отправяйки апел към международната общност да осъди тези репресивни действия и да защити фундаменталното право на солидарност.

Крисчън Смолс и Кейти Халпър са освободени около около два часа след задържането си. А тормозът над Тиаго Авила продължава цели шест часа, но накрая все пак е освободен и той, защото очевидно не е извършил никакво нарушение. Самият той известява, че вече е готов да излети към родната си Бразилия, като публикува на Фейсбук-профила си своя снимка от мястото си в самолета.

Също така Тиаго Авила пише: „Те мислят, че могат да ни уплашат, но всичко, което правят, е да засилят волята ни и осъзнаването ни колко наложително да победим американския империализъм и израелския ционизъм и техния проект за господство, който има ужасяващи последици в толкова много страни.“ Авила потвърждава още, че остава твърд в убедеността си за необходимостта от изграждане на общество, свободно от експлоатация, потисничество и унищожаване на природата, „общество, в което хората имат право да живеят в мир и справедливост и в чиято основа са щастието, любовта и солидарността“.

Тиаго добавя: „Това е великата историческа мисия на нашето поколение и всяка жертва си струва, за да я постигнем. Заедно сме непобедими! Толкова се радвам, че ще видя семейството си след няколко часа!“

Малко по-късно стана ясно, че до дни предстои Тиаго Авила да поеме отново към Газа, с нова мисия на флотилията „Сумуд“ с цел пробив на израелската блокада и отваряне на морски хуманитарен коридор.

След още ден, на 26 март, обаче дойде нова тревожна новина. Бреговата охрана и военноморската армада на Мексико започнаха издирване на двете ветроходни яхти – „Tiger Moth“ и „Friendship“, които трябваше да пристигнат в Хавана след „Гранма 2.0“ и да донесат оставащите 16 тона хуманитарна помощ от конвоя „Нашата Америка“. Не само не са пристигнали, но е и невъзможно да се установи връзка с тях. А са потеглили от мексиканския остров Мухерес още на 20 март…

На „Tiger Moth“ пътуват Леонид Пашкуски от Беларус, Нели Бутенко от Русия, Уго Андре Жозеф Боле от Франция, Корнелия Пиер де Фейтер от Нидерландия и Алексис Лорен Буржеоа от Франция. На „Friendship“ пътуват Ира Якоб Мол от САЩ, Аднан Майкъл Стумо от САЩ, Пиер-Люк Кентен Фюнда от Франция, Клер Флоранс Мари Гери от Франция и Айла Вирт от Германия.

Мексиканските власти съобщават, че съгласуват действията си по издирването на яхтите със специализирани спасителни морски служби от САЩ, Куба, Франция и Полша. Поддържа се и контакт с дипломатическите представителства на държави, чиито граждани пътуват с двете яхти. Отправен е и призив към всички морски служби и към всички морски съдове в Карибско море и Мексиканския залив да сигнализират веднага, ако получат информация за двете издирвани яхти…

На 27 март мексиканският вестник „Ла Хорнада“ публикува съобщение на бреговата охрана на САЩ, че двете яхти са локализирани, как невредими приближават бреговете на Куба. След няколко часа, през които новината беше тиражирана активно из социалните мрежи, „Ла  Хорнада“ изтри публикацията си. И се увеличиха тревожните апели за издирване на яхтите и екипажите им, потвърждаващи, че те още не с открити и изразяващи все по-голямо безпокойство за съдбата им…

Към момента на публикуването на този текст все още няма никаква яснота къде са и какво им се е случило…

Датата 21 март, когато всички лъчове на конвоя „Нашата Америка“ трябваше да се съберат в Хавана за замисленото шествие по Малекон, бе обявена за Международен ден на солидарност с Куба. Той бе отбелязан и в София с митинг в подкрепа на кубинския народ, който се състоя край паметника на кубинския поет и революционер Хосе Марти. Проявата бе организирана от Асоциацията за приятелство „България-Куба“, която продължава кампанията си за събиране на средства за хуманитарна помощ за Острова на свободата, и от посолството на Куба у нас. Участваха много хора, включително представители на много обществени организации, както и на организацията на кубинците в България.

По време на проявата, на която говори и кубинската посланичка Н. Пр. Мариета Гарсия Хордан, бяха събрани допълнителни дарения за подетата от Асоциацията за приятелство инициатива за включване на проекта „Енергия за живот“, осъществяван чрез сътрудничество с базираната в Швейцария „МедиКуба-Европа“. Целта е със събраните средства да бъде закупена и изпратена фотоволтаична система за кубинската детска кардиологична болница „Уилям Солер“ в Хавана.

Желаещите да се присъединят към тази инициатива могат да го направят и чрез преводи на следната банкова сметка, предоставена от Асоциацията за приятелство „България-Куба“:

ИНТЕРНЕШЪНЪЛ АСЕТ БАНК АД

Клон Централен

Гр. София, бул. Тодор Александров 81-83

BG84 IABG 8098 1002 3756 01

BIC: IABGBGSF

СД АСОЦИАЦИЯ ЗА ПРИЯТЕЛСТВО БЪЛГАРИЯ КУБА

Куба наистина остро се нуждае от конкретната материална подкрепа на разгърналата се международна кампания са солидарност и хуманитарна помощ. Съставна част от нея е и разпространяването на достоверна информация за Куба. Повечето участници в конвоя „Нашата Америка“ тъкмо това и правят чрез своите свидетелства.

Много важен принос в тази посока даде Пабло Иглесиас, бившият испански вицепремиер, бивш лидер на партията „Подемос“ и настоящ университетски преподавател и журналист, водещ на подкаста Canal Red. Пабло Иглесиас, който е започнал да формира левите си убеждения тъкмо в Куба, където за първи път е бил още на 15-годишна възраст, като участник в младежка бригада за солидарност, специално пристигна в Хавана и сега, точно в дните на прииждането на хуманитарната помощ от конвоя „Нашата Америка“. И посвети серия свои репортажи на ситуацията в Куба, международната солидарност и антикубинските реакции отвън.

Най-интересното, което успя да направи Иглесиас, е да вземе интервю от президента на Куба Мигел Диас-Канел.

Интервюто, чийто пълен видеозапис, дълъг над един час, бе публикуван на 25 март, е много интересно. Разговорът между Диас-Канел и Иглесиас, които очевидно отдавна е познават, е откровен, приятелски. Президентът не поглежда към никакви бележки, говори прямо и открито, с чувство на загриженост и отговорност пред народа си, но и същевременно с типичното достойнство на кубинец. Не избягва никакви „сложни“ въпроси, но показва и държавническо умение да каже точно толкова, колкото е необходимо за интересите на Куба.

Диас-Канел приема Иглесиас в президентския дворец в Хавана, като го посреща с прегръдка още на входа. После двамата дълго разговарят на крак, сред живата растителност от палми и храсти, докарани и присадени в естествена почва от „партизанската“ планинска верига Сиера Маестра, с които е декорирана обширната зала. В един момент присядат и на част от скала – също от Сиера Маестра.

Скоро „Барикада“ ще публикува пълния текст на интервюто. Сега предлагаме само кратко резюме с основните акценти.

Хронологически кубинският президент се спира на трудностите, през които е преминавала страната му в различните исторически периоди след победата на Кубинската революция и след налагането ѝ от САЩ още преди 65 години на икономмическа, търговска и финансова блокада, особено ожесточена сега, с разпореденото от Доналд Тръмп в края на януари „петролно задушаване“ на островната република.

Диас-Канел се спира подробно на жестоките последствия от американската блокада върху живота на кубинския народ, здравеопазването, образованието и други ключови сектори. Също така подробно разказва и за мерките, предприемани от кубинското правителство сега, в особено тежките условия, предизвикани от последните американски мерки. Дава и конкретни данни какви усилия се полагат за изграждане на енергийна независимост.

Специален акцент от интервюто е поставен върху това, какви форми на комуникация и диалог съществуват или биха могли да се изградят между Хавана и Вашингтон. Диас-Канел посочва, че както и при други напрегнати моменти в двустранните отношения, така и сега, очевидно има посреднически сили, спомагащи да се търсят решения. Също така казва, че под колективното ръководство, осъществявано от самия него, президента, заедно с историческия лидер на революцията Раул Кастро, кубински служители са провели разговори с представители на Държавния департамент на САЩ, за да обсъдят съществуващите различия между двете страни и дали може да се намери изход от тях.

Диас-Канел обяснява, че темите, които подлежат на диалог, включват инвестиции, участие на САЩ в кубинската икономика, миграция, борба с трафика на наркотици и тероризма, околна среда, регионална сигурност и научно и образователно сътрудничество.

Кубинският президент е категоричен, че онова, което не подлежи на обсъждане, е твърдото настояване на Куба да се уважава и зачита нейния суверенитет, независимост и политическа система. Той също така потвърждава и готовността на кубинската страна да се отбранява и с оръжие, ако бъде нападната.

Диас-Канел отбелязва, че стремежът на Хавана все пак е да създаде „пространства за разбирателство, които да ни позволят да продължим напред с конструктивни решения и които да ни отклонят от конфронтацията“.