„Нека се фокусираме върху положителните истории. Да отворим нова страница.“ Това бяха заключителните думи на Джаред Къшнър при представянето на плана му за възстановяването на Газа в рамките на обявеният от американския президент Доналд Тръмп Съвет за мир в Давос миналия четвъртък.
В същото време в разрушения град Рафах, южна Газа, булдозерите на израелската армия бяха заети да заравняват терена, заличавайки заедно с останките от сгради и безчет човешки останки – свидетелства за масираното изтребление, на което същата тази армия подложи анклава в продължение на две години.
„Вече започнахме да премахваме отломките“, призна зетят на американския президент в в Давос. В плана на Къшнър – разработен със Стийв Уиткоф, другият строителен предприемач, превърнал се в глобален дипломат – „възстановяването“ ще започне именно от Рафах, където ще се премести административната столица на Газа. В момента градът попада в израелската окупационна зона, простираща се върху над половината от територията на тясната ивица. Там се планира да бъдат построени и временните жилища за стотиците хиляди, сега скупчени в леки палатки и рушащи се сгради отвъд „жълтата линия“, на произвола на морето и зимните порои.
Учредяването на Съвета за мир ознаменува успешното приключване на първата фаза от примирието между Израел и Хамас. От началото на октомври м.г. огънят е „прекратен“ по начин, позволил на Израел да избие над 470 палестинци, поне 100 от тях деца. Осем деца, включително съвсем малки бебета, загинаха от измръзване. В Давос Къшнър обяви, че хранителните нужди на населението вече са обезпечени. Хуманитарните организации, работещи на терен, свидетелстват точно обратното.
Съветът за мир предизвика противоречиви дипломатически и експертни реакции, а у нас – и вътрешнополитическо нажежаване след внезапния ход на правителството в оставка да присъедини България. Макар че поводът за създаването му е посветената на мира в Газа Резолюция 2803 на Съвета на сигурност на ООН, целите на борда отиват далеч отвъд нея. По същество бордът предлага нов формат за разрешаването на дълготрайни конфликти под персоналната егида на Доналд Тръмп въз основата на принципи като „прагматизма“ и „резултатите“. Мнозина с основание видяха опит за изместване не само на ООН, но и на утвърдените принципи на международното право.
Много от тези принципи бяха погребани под руините на Газа от израелската армия. Но за това е отговорен и широкият международен параван, който ѝ беше даден от редица влиятелни държави – не само САЩ (още при администрацията на предполагаемия антипод на Тръмп, Джо Байдън), а и европейска Германия (втория най-голям доставчик на военно оборудване за Израел). Вместо да подложат на натиск Държавата Израел заради безпрецедентната ѝ военна кампания, тези и други страни – сред които и нашата – продължиха търговските си отношения с нея и оправдаваха „правото ѝ да се защитава“ (срещу жени и деца, болници и вековни културни паметници).
И макар че идеята на Тръмп действително се прицелва много по-надалеч от Газа, разрушаването на ивицата и предполагаемото ѝ бъдещо възстановяване говорят много за характера на намесените тук амбиции.
Планът на Къшнър-Уиткоф, преобразяващ Газа в „град на бъдещето“ с футуристични небостъргачи и смарт системи на управление, беше оповестен в самия край на декември от вестник „Уол стрийт джърнъл“. Макар презентацията му в Давос да събуди резонно изумление, проектът е логично продължение на серия планове, започнала в началото на 2024 г. с „Газа 2035“ на израелския премиер Бенямин Нетаняху, където Газа бе нарисувана като изграден „от нула“ нов Дубай с инфраструктурни връзки към Египет, Саудитска Арабия и Емирствата. Нетаняху е издирван от Международния наказателен съд в Хага за военни престъпления, но участието му в Съвета за мир не смути нашите политици и коментатори.
Цинизмът на подобни проекти надхвърля този на Тръмп, който в Давос отново сподели, че гледа на Газа като на „прекрасна недвижима собственост“ с изключителна локация. Той е несъизмерим и с притесняващите ни амбиции на местни дребни олигарси и лакеи на външни сили. В унисон с проекциите на глобалния бизнес, външният министър в оставка Георг Георгиев привидя „икономически ползи, възможности за транспорт и инфраструктура“.
Подобни внушения тласкат България да се позиционира не като държава, по конституция съдействаща за установяване на справедлив международен ред, а като лешояд, дирещ плячка след разрухата. Страна като нашата, белязана от политическа безизходица, обществени разломи и разградени отбранителни сили, лесно би се превърнала в жертва на подобни апетити.
Войната е възможност за бизнес, смъртта – предпоставка за печалба. Това е световният дневен ред, който ни се натрапва все по-безпардонно. В Газа бордът за мир ни съветва да поверим възстановяването на една територия на силите, причинили нейното унищожение.
Проектите за бъдещето на Газа тестват търпението на хората по света и рисковите апетити на глобалния капитал. Средата на 2025 г. американските медии съобщиха за план с участието на служители в реномираната „Бостън консълтинг груп“ и института на Тони Блеър (самият който е изиграл клочова роля за разрушаването и „възстановяването“ на Ирак). Рамкиран с генерираните от изкуствен интелект изображения от плана на Нетаняху, проектът привижда бъдещата Газа като високотехнологичен „хъб за данни“ с туристическия бонус на „ривиера“, кичозно лансиран от Тръмп.
Лукс за ултрабогати, гарниран с детайли като „монетизиране“ на собствеността върху земята, финансови стимули за местните хора да се изселят, и нископлатен труд за решилите се да останат. Както и с идеята за т.нар. Хуманитарна фондация за Газа, която превърна раздаването на помощи в унизителна игра със смъртта. Някои от авторите сега работят с американско-израелския координационен център, разположен до ивицата и занимаващ се наред с други неща с „филтрацията“ на оцелелите палестинци (подложени на повсеместен дигитален надзор) за временните безопасни селища, проектирани като концентрационни лагери.
Грабливите птици, кръжащи над Газа, са много и силни: интерес имат кръгове на глобалния бизнес, включително водещи компании в сферата на дигиталните технологии и сигурността (Палантир, Оракъл). Затова е напълно логично, че Съветът за мир на Тръмп беше лансиран именно в Давос.
Подобни бизнесмени ще са членове и консултанти в учреденият от Съвета за мир Изпълнителен борд, който ще насочва работата на бившия български външен министър и представител на ООН за региона Николай Младенов, под чиято егида пък ще бъде „технократският“ Комитет за администриране на Газа. Макар членовете му да са палестински експерти, за състава му не са консултирани нито организациите, работещи от години на място, нито официалните представители на Държавата Палестина.
„Твърде дълго жителите на Газа живеят в конфликт, смърт и разруха“, подчерта Младенов в Давос миналата седмица. „Моля, спрете да слушате слухове. Фокусирайте се върху това, което трябва да направим днес, защото бъдещето на два милиона палестинци е заложено на карта,“ добави той. Ден по-рано световните агенции съобщиха за 11 нови убити от Израел, сред които две деца и трима журналисти.
Не е изненадващо, че Младенов спести на слушателите си откъде идват смъртта и разрухата, сполетяла жителите на Газа. По-рано този месец опитният дипломат допусна самият Нетаняху пръв да обяви предстоящото му назначаване начело на Изпълнителния борд за Газа, и така да не остави съмнения за своята безпристрастност. Младенов е дългогодишен привърженик на т.нар. „Авраамови споразумения“, целящи постигането на „икономически мир“ (любима идея на Нетаняху) и нормализацията на отношенията между Израел и водещи арабски страни, сред които ОАЕ, където Младенов беше директор на важен дипломатически институт.
Въпросът за отговорността изцяло отсъства от всички тези разкази за вълшебното финансово-технологично бъдеще като „мир“. Представят ни Газа като пострадала от природно бедствие или гражданска война, а не като място, подложено на очевидно за всички целенасочено изличаване в продължение на цели две години. Както и на блокада, противоречаща на същото онова международно право в продължение на почти двадесет.
Кой ще бъде държан отговорен за десетките, вероятно стотици хиляди избити? За осакатените деца и невъобразимата психическа травма, нанесена от тази най-жестока в близката история военна кампания? За разрушената инфраструктура и унищоженото знание на убитите лекари и учени, за изличеното културно наследство?
Възстановяването е невъзможно без постигането на траен мир. Но мирът от своя страна предполага постигането на някаква справедливост. Всеки вещ международник знае, че справедливостта е необходима не само от морална гледна точка, а дори с оглед на „прагматичното“ изискване за бъдещата сигурност на понеслата толкова много насилие страна.
Затова зловещо назованият „Съвет за мир“ представлява не само инвестиционен проект, маскиран като междудържавна организация, а и план за прикриването на мащабни военни престъпления. Престъпления, извършени от Израел и способствани от редица международни лидери, някои от тях сега лицемерно отказващи да участват в борда на Тръмп с международно-правни аргументи.
Сега страните, приели членство в съвета на Тръмп, трябва ясно да си дадат сметка на какви основания и до каква степен са готови да споделят отговорността за това, което стана и ще има да става с Газа.
В бъдеще подобен модел на разрешаването на конфликти рискува да кодифицира една глобална система на безнаказаност, в която нарочени територии ще могат да бъдат изличавани и премоделирани по желанието на влиятелните бизнес кръгове, населението им – свеждано до евтина работна ръка от бежанци и лагеристи, а ресурсите им – отнемани. Правото на самоопределение ще ни бъде представяно като риск за „сигурността“, а мирът – основно в икономически термини, скриващи източването на блага и масираната концентрация на власт и богатство.
Някои ще кажат, че такава система на безнаказаност може би функционира и сега. Но тя никога не си е позволявала така цинично да си слага наметалото на правото и да се препоръчва за безалтернативна.
Луксозната ривиера в Газа ще отнеме на хората собственото им море – новият Дубай ще бъде издигнат върху масовите гробове на техните близки. Подчинение, културно изличаване и увековечаване на насилието. В давоската си реч Къшнър заяви, че възстановяването на Газа ще възстанови и достойнството на нейните жители. Това обаче не може да стане без те да получат справедливост за страданието, на което бяха подложени, и без сами да бъдат автори на преизграждането на страната си.
Именно заради широките амбиции на Съвета за мир, оставащите на заден план проекти за Газа чертаят линии на развитие, които далеч няма да се ограничат само до Палестина. Те хвърлят светлина върху едно възможно глобално бъдеще. Разработват се технологии на контрол – консолидират се мрежи на власт, които ще бъдат приложени и другаде.
Същевременно се изпробват границите на онова, което всички ние виждаме като допустимо и приемливо. Затова съучастието в подобни „съвети за мир“ не може да ни бъде безразлично, независимо дали живеем в Америка или в Близкия Изток, в Германия или в България.
About The Author
