За онези, които се опасяват, че нашият вид е поел по ужасяващо грешен път, 2024 г. беше изпълнена с доказателства.
Геноцидът на Израел над палестинския народ в Газа, разбира се, е най-чудовищният пример.
Голяма част от света никога не е приемала на сериозно така наречения „основан на правила ред“, виждайки как светът е нагласен в полза на САЩ и бившите европейски колонизатори, като неотдавнашните примери с войната в Ирак или дори с Израел преди 7 октомври, подчертават как Западът използва и подбира международното право както намери за добре.
Но свидетелството на първия в света геноцид, предаван на живо, въоръжен и подпомаган от САЩ и техните съюзници, шокира дори онези, които имаха някакви илюзии.
Моралните претенции на Запада, използвани за оправдаване на глобалната му хегемония, бяха погребани в развалините на Газа, заедно с безброй и непреброени хиляди палестинци.
2024 г. остави онези, които способстваха – или отричаха – едно от най-тежките престъпления на нашето време, без място, където да се скрият.
През януари в Международния съд беше разгледано делото на Южна Африка, в което се твърди, че е извършен геноцид: при представянето на унищожителните доказателства ирландският адвокат Блин Ни Гралаи заяви, че това е „първият геноцид в историята, при който жертвите му излъчват собственото си унищожение в реално време с отчаяната, засега напразна надежда, че светът може да направи нещо“.
Международният съд издаде временни разпореждания, с които изиска от Израел да се въздържа от действия, забранени от Конвенцията за геноцида, и не на последно място да осигури предоставянето на хуманитарна помощ – разпореждания, които бяха грубо пренебрегнати.
През май главният прокурор на Международния наказателен съд поиска заповеди за арест на Бенямин Нетаняху и тогавашния му министър на отбраната Йоав Галант за военни престъпления и престъпления срещу човечеството и през ноември те най-накрая бяха издадени.
До края на годината се формира консенсус, че Израел извършва геноцид в Газа. На тази позиция са както учени, специализирани в областта на геноцида, като професор Омер Бартов, до организации като Амнести Интернешънъл.
Израел ежедневно извършва някои от най-ужасните зверства, които можете да си представите, в една малка ивица земя, която в началото на годината вече беше сведена до състояние на апокалиптична разруха.
По-голямата част от инфраструктурата е сериозно повредена или унищожена. Почти всички училища бяха подложени на нападения, някои от които многократни, като училището Ал-Табин през август, при което бяха убити над 100 палестинци. Болниците в Газа бяха брутално разрушени, като през април водещата болница „Ал-Шифа“ беше оставена в руини.
Израелската армия редовно убива деца, като 5-годишната Хинд Раджаб, която бе зверски убита в колата си заедно със своите роднини, включително четиримата си братовчеди, след като се обади в Червения полумесец с молба за помощ: изпратените да я спасят парамедици също бяха убити от израелската армия.
Израелските военни системно възпрепятстват достъпа на помощи, като дори две щатски правителствени агенции констатираха, че това е умишлено. Джо Байдън заяви, че израелското нападение над Рафах е червена линия, която Израел не трябва да преминава: но след като градът беше подложен на военно нападение, не бяха предприети никакви действия.
Гладът се разпространява в цяла Газа. В края на годината бебета измръзваха до смърт. Официалният брой на загиналите – повече от 45 000 души – е широко приет като драстично занижен, тъй като хиляди хора са изчезнали под развалините, смъртните случаи по косвени причини на са включени в тази бройка, системата за преброяване се разпада заедно със здравната система на Газа. Оценките за реалния брой на загиналите варират: трима експерти по обществено здраве направиха оценка за поне 186 000 души в медицинското списание Lancet през юли.
Въпреки че по-голямата част от света е отвратена от този геноциден погром в Газа, Израел запазва подкрепата на единствената световна суперсила, което му осигурява безнаказаност.
Погромите в Западния бряг се разрастват, а Израел разпростря касапницата си и в Ливан и нахлу в Сирия. Израелското ръководство бе обхванато от триумфализъм, след като лидерите на Хамас бяха убити, не на последно място Яхия Синуар през октомври, а Хизбула остана обезсилена от взривяващи се пейджъри през септември и убийството на Хасан Насрала.
Съдействието на Запада за израелското варварство подчертава неговия морален срив, но има и други симптоми, не на последно място нарастваща дясна авторитарна вълна. Избирането на Доналд Тръмп подчерта, че победата му през 2016 г. не е отклонение, а епохална промяна. Неговото победно превъплъщение беше по-крайно и отмъстително, оставяйки въпросителни пред демокрацията в САЩ.
Тенденцията е ясна – от Австрия, където крайнодясната Партия на свободата е начело на проучванията, до Обединеното кралство, където партията на десния популист Найджъл Фараж се издига рязко. Крехкостта на „центризма“ беше подчертана от дезинтрграцията на управлението на Еманюел Макрон във Франция, срива на правителството на Германия и изборите във Великобритания. Там управляващите консерватори се разпаднаха сред скандали, срив на обществените услуги и рязко понижаване на жизнения стандарт, но лейбъристите на Киър Стармър получиха малко повече от една трета от гласовете. До края на годината липсата на визия за обхванатата от криза страна доведе до това, че лидерът на лейбъристите получи най-лошия рейтинг от всички премиери, регистрирани до този момент от управлението им.
Имаше и моменти на надежда: светкавичното премахване на диктатурата на Башар Асад в Сирия доведе до радост там, въпреки че бъдещето на страната далеч не е сигурно или стабилно. Хиндуисткото националистическо правителство на Индия претърпя неуспех на изборите, което отслаби неговото управление. Но цялостната картина беше мрачна. Войната в Украйна продължава да е отвратителна месомелачка, а руската победа изглежда все по-вероятна. Климатолозите неведнъж разкриваха данни, подчертаващи екзистенциалната заплаха, пред която е изправено човечеството, като в един от докладите през октомври се предупреждаваше, че „сме на ръба на необратима климатична катастрофа“.
Война, геноцид, възход на десницата и надвиснала екзистенциална криза: жизнените показатели на човечеството не са добри. Но в същото време все повече хора се лишават от илюзиите си, което е предпоставка за промяна.
Газа е най-големият катализатор, който кара все повече хора да се питат как техните лидери биха могли да способстват за такова гротескно престъпление, а основните медии не съумяват да отразяват достоверно тази мерзост.
По време на изборите във Великобритания за това политизиране говори ръстът на Зелената партия и на независимите кандидати, които се борят срещу геноцида. Друг е въпросът дали ще се развие достатъчно, за да предложи противовес на ужасяващата посока на движение. Няма гаранции и 2025 г. ще покаже дали има нови признаци на надежда – или спускането на човечеството в бездната остава норма.
About The Author
