Николай Плотников, Алексей Романов, „Независимая газета”
Изглежда западните „миротворчески мисии” в Мали се провалят. След Франция и Великобритания, Германия също обмисля да изтегли войските си от Мали. Обосновката на всички е стандартна: нарастваща активност на ислямистите там и предполагаемо нарастващо руско военно присъствие в лицето на вече станалата почти митична военна компания „Вагнер”.
Само че колективният Запад и НАТО нямат никакво намерение да си тръгват от Западна Африка. В основна база на алианса се превръща Ислямска република Мавритания. Избирането ѝ за основен партньор на НАТО е предопределено от факта, че тя граничи със Западна Сахара, Сенегал, Алжир, Мали и е разположена на границата между два важни района в Западна Африка – Магреб и Сахел. Мавритания стана още по-важна с излизането на Мали от т.нар. Сахелска петорка (Мали, Буркина Фасо, Нигер, Чад, Мавритания), чиято централа се намира в столицата на Мавритания – Нуакшот.
Според ръководството на НАТО сътрудничеството с Мавритания ще помогне на алианса да съхрани влиянието си по южния си фланг – южната част на Тропика на рака в Атлантическия океан и Централна Африка. Според генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг по този начин организацията ще може да конкурира нарастващото влияние на Русия и Китай в региона, използвайки „икономически лостове” за прокарване на своите интереси.
Трудно е да се каже откъде идват страховете на Столтенберг за руска експанзия. Може би е уплашен от намеренията на Москва да проведе втората Руско-африканска среща на върха през 2023 г.? Само че това си е суверенна работа на Русия и африканските държави. С цел да не се допуска, както смята главният натовец, усилването на кремълското влияние там, зачестиха посещенията на делегации на НАТО в Нуакшот. На свой ред мавритански чиновници станаха желани гости в централата на НАТО.
Мавритания е партньор на Северноатлантическия алианс от 1995 г. в рамките на Средиземноморския договор, който включва още Алжир, Египет, Израел, Йордания, Мароко и Тунис. Въз основа на Индивидуалния план за партньорство (план за уреждане на взаимоотношения на сътрудничество между НАТО и трети страни – бел.прев.) специалисти на НАТО консултират и обучават командния състав на армията и структурите за сигурност на Мавритания, оказват помощ в нарастването на потенциала и инфраструктурата на въоръжените ѝ сили.
На срещата на алианса в Брюксел през юни 2021 г. беше обявено наличието на „заплаха за колективната сигурност на НАТО във връзка с ескалацията в региона Сахара-Сахел”. На срещата на върха в Мадрид през лятото на 2022 г. беше обявен нов пакет помощи за Мавритания, чийто размер и детайли не бяха разкрити. В общи линии бе заявено, че приоритет на помощите е подкрепата за мавританската армия по отношение на разузнаването, специалните операции и морската сигурност.
Основа на сътрудничеството на алианса с Мавритания е борбата срещу международния тероризъм „по далечните граници”. Става дума за Ислямска държава (забранена в Русия) и свързани с нея екстремистки организации, като „Ал Каида в ислямски Магреб”, „Ансар ад Дин”, „Боко Харам”. Но въпреки обещанията, страните от НАТО не успяха да осигурят безопасността на местното население в хода на проведените през 2014 г. антитерористични операции „Бархан” и „Такуба”.
Резултатът от хуманитарните действия на европейците също са скромни. Освен, че положението с тероризма в Мали, Централноафриканската република, Нигер и Чад се влошава, в Европейския съюз влизат латиноамерикански кокаин и афганистански хероин през западноафрикански държави, има и потоци на нелегална миграция и оръжия.
Но Западът е по-загрижен за достъпа си до минералните ресурси на региона. Промишлеността в страните от ЕС, включително военната, е заинтересована от доставките на африкански кобалт, слюда, цинк, олово, мед, титан, цирконий, манган, хром, метали от платиновата група, уран и боксит. Развитието на обстановката в Западна Африка се разглежда от ръководството на НАТО като удобен фон за изместване на акцентите в политиката на алианса по африканското направление. Заявявайки намерението си да оказва помощ на страните в региона, Брюксел запазва възможността да поддържа кризисни процеси в него, излъчвайки сила от относително стабилната Мавритания.
Нарастващото геостратегическо значение на Мавритания за НАТО съвпада с нарастващото ѝ значение като производител и износител на природен газ. Европейските страни в НАТО очакват да подсилят своята енергийна сигурност за сметка на Мавритания. За целта Брюксел планира да съдейства за разрешаване на споровете между Нуакшот и Рабат (столицата на Мароко – бел.прев.) и да си осигури в средносрочен план доставки на природен газ от находищата в териториални води на Мавритания, като „Торто Ахмейм”, „Бир Аллах” и „Орка”, и Западна Сахара (басейна в района на гр. Дахла). Мавританският министър на нефта Абдесалам Улд Салах заяви, че страната му е готова да стане един от източниците на синьо гориво за Европа. НАТО също така изразява надежда, че военното присъствие на алианса в региона ще осигури и планираното изграждане на перспективния подводен газопровод Нигерия-Мароко, който ще минава покрай западното африканско крайбрежие. Договорите по този проект бяха подписани през септември 2022 г.
Така в кратки срокове Мавритания се превърна в основен партньор на НАТО в Сахел. Съдейки по изявленията, идващи от Брюксел, ролята на тази държава не е много завидна: тя трябва не само да се превърне в база на НАТО за противодействие на митичната руска експанзия в Западна Африка, но и да вземе пряко участие в противодействието на руската външна политика на африканския континент като цяло.
За авторите: Николай Дмитриевич Плотников е ръководител на Центъра за научно-аналитична информация (ЦНАИ) към Института по изтокознание на Руската академия на науките; Алексей Сергеевич Романов е водещ специалист от ЦНАИ
Превод по англоезичната версия на статията: Илиян Станчев
About The Author
