На 30 декември следобед ще се проведе телефонен разговор между президентите на Русия и САЩ Владимир Путин и Джо Байдън по повод напрегнатата обстановка около Украйна и представените от Москва нейни предложения за гаранции за сигурност. Разговорът е бил поискан от руската страна на 29 декември.
Очаква се прекият диалог между лидерите да маркира жалоните за предстоящите руско-американски преговори по стратегическата стабилност и сигурност, насрочени за 10 януари. А за 12 януари е предвидена среща на Съвета Русия-НАТО, която ще обсъди европейската сигурност и ситуацията около Украйна. На 13 януари среща с подобен дневен ред ще има и в Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа.
В навечерието на тази поредица от важни консултации по повод милитаристичното нажежаване в близост до българските граници и в светлината на разгласените сондажи на НАТО за разполагане на допълнителни сили на Алианса в България и Румъния, руският вестник „Известия” публикува статия с мнения на руски експерти относно решенията, които би могла да вземе или да не вземе нашата държава.
„Върховният главнокомандващ на Обединените въоръжени сили на НАТО в Европа, американският генерал Тод Уолтърс наскоро предложи по секретна видеовръзка с военните от страните партньорки НАТО да разположи в България и Румъния допълнителен контингент войски на Алианса в рамките на мисията Enhanced Forward Presence. Желанието е присъствието на Алианса на източния фланг да се подсили с 1500 души. В Полша и балтийските страни такива подразделения тренират заедно с местните военни от 2017 г.”. Това съобщи сп. „Шпигел” с позоваване на местни източници.
През 2016 г., след тогавашната среща на върха на НАТО, Североатлантическият блок реши да увеличи своето присъствие в балтийските страни и Полша. Реализацията на тази програма започна на следващата година. В тези държави на ротационен принцип са разположени четири подразделения с численост до батальон.
Германското списание съобщава, че сегашното увеличение на военното присъствие „би станало най-значителното попълнение към механизма за колективната отбрана от края на Студената война” и „подходящ сигнал в отговор на разполагането на 100 хиляди руски военнослужещи край границата с Украйна”.
Прес-секретарят на генералния секретар на Алианса Оана Лонгеску не е отговорила на въпросите на „Шпигел”, но е посочила, че „НАТО ще остава бдителен и ще предприеме всички необходими стъпки за защитата на партньорите от блока пред каквато и да е заплаха”.
Списанието отбелязва, че „източноевропейците биха приветствали символичното увеличение на войските на източния фланг”. Но други страни, включително Германия, са против. Този въпрос би увеличил още повече вътрешнополитическите противоречия в новата управляваща в Берлин коалиция. „Зелените”, оглавили външното министерство, вече показаха, че са готови за увеличаване на войските на източния фланг на Алианса. Но в ГСДП биха били против. Особено представителите на лявото крило. „Обкръжението на лидера на парламентарната група Ролф Мютзених възприема такава нова мисия на НАТО като провокация към Русия и затова ще се отнесе към нея критически,” съобщава „Шпигел”.
Нееднозначно се отнесоха към тази инициатива и в самата София, присъединила се към НАТО през 2004 г. Сега в България се намира малък щаб на подразделенията по интеграция на силите на НАТО (NIFUs). Той се използва за подготовка на войските. Изпълнява също така функцията на база за сили за бързо реагиране.
„Разполагането на войски на Алианса на българска територия не отговаря нито на интересите на България, нито на интересите на самия блок,” реагира министърът на отбраната Стефан Янев. Според него „няма основания засега да се разглеждат действията на руските войски като пряка заплаха за НАТО”, а „придвижването на руските войски край границата с Украйна не е повод за разполагане на военни от Алианса на територията на България”. На своя профил във Фейсбук ръководителят на българското министерство на отбраната отбеляза, че „към дадения момент няма предпоставки, които да оправдават разполагането в България на войски на НАТО”.
Министър-председателят на страната Кирил Петков не бе тъй категоричен. Според него мнението на Янев „не е официална позиция на българското правителство”. „Тази тема не е обсъждана нито в министерския съвет, нито с нашите партньори. Заявленията на тази тема са лично мнение на министъра, което в никакъв случай не изразява официалната позиция на правителството,” поясни правителственият глава. Петков също така добави, че „независимо от лоялността към Североатлантическия блок, България остава привърженичка на решаването на всички конфликти по дипломатически път”.
Самите жители на България също възприемат „на нож” плановете на НАТО да разположи допълнителни сили на територията на страната заради ставащото в Украйна. Под публикация по тези въпроси в местното издание „Дневник” много читатели коментират, че това може да е опасно и че „САЩ използват България като платформа за военни цели”. „Ако те искат да воюват с Русия, нека за воюват в Аляска. Защо на САЩ им е притрябвало да водят война през буфер от европейски страни?” – питат някои от коментиралите. Други пишат, че балканската страна няма обща граница Русия и въобще проруските настроения в тази държава са силни, както и преди. Има и такива, които напомнят, че „НАТО е създаден за защита на страните членки, а не на Ущкрайна или на която и да е друга държава, н влизаща в блока”. Впочем, има и такива, които считат, че така пък „ще се появявт нови работни места и пари”.
Напоследък отношенията между София и Москва не могат да се нарекат гладки. Преди година и половина България намали два пъти покупките на руски газ. Вместо това започна да купува втечнен газ от САЩ и азербайджански по газопровода TANAP.
Българското МВнР обвини един от сътрудниците на руското посолство, че от 2017 г. е събирал информация „за механизмите на избирателния процес”, а друг – че се опитвал „да получи достъп до информация от областта на енергетиката и енергийната безопасност”. И двамата бяха обявени за „персона нон грата”. В руското външно министерство нарекоха изгонването на дипломатите провокация, насочена към „проваляне на постигнати по-рано договорености” и към „отравяне на атмосферата на дружба между София и Москва”.
Взаимодействието е усложнено и от болезнените спомени на Русия за провала от българска страна на проекта „Южен поток”. България се отказа от строежа на газопровода по дъното на Черно море под натиска на ЕС и САЩ. Сериозен удар стана и спирането на сътрудничеството в самия разгар на строежа на АЕЦ „Белене”, което доведе и до международен арбитраж.
Генералният директор на Руския съвет по международни въпроси (РСМД) Андрей Кортунов е убеден, че за много балкански държави е характерно подобно маневриране. Там населението традиционно се отнася със симпатия към Русия. Същевременно тези страни са членки на НАТО и ЕС. „Като разиграват руската карта, лидерите успяват да изтъргуват най-изгодни условия. На България ѝ се налага да маневрира. Населението е настроено проруски, а властите доказват своята лоялност на Запада,” отбелязва политологът.
Особено грапави станаха отношенията на София и Москва в последните години, допълва експертът. „Но същевременно е очевидно и това, че България никога в своята история не е възприемала Русия като заплаха за сигурността. А и страните нямат обща граница, едва ли може да възникнат някакви конфликти.Румъния може да има въпроси относно Приднестровието, Украйна, Молдова. А България е балканска страна. Опасения там предизвиква Турция. Макар че това съвсем не значи, че България е руски агент вътре в НАТО или в ЕС. Политиците в София разбират, че Русия не е онзи проблем, от който ще има главоболие,” смята Кортунов.
Зам.-директорът на Центъра за комплексни европейски и международни изследвания Дмитрий Суслов отбелязва, че в България решенията как да се градят отношенията с другите държави се взимат в зависимост от това, кой е на власт. „Страната се люшка ту насам, те натам. Това показва и историята с газопровода „Южен поток” – София ту го подкрепяше, ту не. САЩ сеа дадоха ясно да се разбере, че ако се стигне до пълномащабна ескалация на украинския конфликт, Вашингтон ще увеличава военното присъствие в натовските страни от Източна Европа. Американски войски има в Румъния, която провежда по-еднозначна проамериканска и прозападна политика и заема доста по-враждебна позиция спрямо Русия”, смята специалистът.
Пред „Известия” той подчертава, че окончателното решение за възможността в Бължария да се разположат американски въоръжени сили ще зависи от българската вътрешнополитическа конюнктура. „Без пълномащабна ескалация на украинския конфликт вероятността за американско военно присъствие в България е много слабо вероятна, но ако се стигне до такава ескалация, тогава САЩ и другите страни от НАТО ще окажат сериозен натиск върху България. Тогава определящо значение ще имат вътрешнобългарските сметки,” казва Суслов.
