“Това не е демокрация, а апартейд”

Израел не е демокрация, а “режим на апартейд”, който налага надмощие на еврейското население над всички територии, които контролира, заявява водещата израелска правозащитна организация B’Tselem в доклад, публикуван във вторник.

“Един организационен принцип лежи в основата на широк спектър от политиките на държавата Израел: засилване и поддържане на върховенството на една група хора – евреите – над друга – палестинците”, заявяват от организацията.

В новата си позиция B’Tselem отхвърля доминиращата интерпретация, че в Израел действат две отделни системи на управление – демокрация в суверенните израелски територии и военен режим в окупираните вече повече от половин век палестински територии.

“Израел не е демокрация, към която е прикачена временна окупация. Това е един и същи режим от река Йордан до Средиземно море, и трябва да гледаме цялата картина, за да видим за какво става въпрос: апартейд”, заявява изпълнителният директор на правозащитната организация Хагай Ел-Ад. Тези територии включват Западния бряг и Източен Йерусалим, отнети от Израел от Йордания през 1967 г., както и Ивицата Газа, окупирана от Израел през същата година. Израелските въоръжени сили останаха в Газа до 2005 г., а година по-късно наложиха блокада на територията съвместно с Египет.

Позицията на B’Tselem отразява по-широката промяната във възприемането на твърденията за апартейд, която набра инерция в резултат на плановете на израелските власти да анексират големи части от Западния бряг, както и от прокарването на закони, подсигуряващи повече политически права за еврейското, отколкото за арабското население.

През миналото лято друга израелска правозащитна група, Yesh Din, публикува правно становище, според което в Западния бряг се прилага режим на апартейд. Докладът на B’Tselem обаче отива по-далеч и заявява, че Израел е създал върху цялата си подконтролна територия система, в която само гражданите от еврейски произход имат пълни права. Същевременно се изтъква, че палестинците са разделени на четири категории с различни права в зависимост от това къде да живеят, но винаги са третирани като по-ниска категория хора.

На най-ниското ниво са около два милиона палестинци, живеещи в постоянна кризисна ситуация в Ивицата Газа. Територията е управлявана от военната групировка Хамас, но B’Tselem изтъкват, че налаганата от Израел блокада му осигурява “ефективен контрол” над Газа.

Над тях се намират около 2.7 млн. палестински “поданици” в Западния бряг, които живеят в “десетки откъснати един от друг анклави, под строго военно управление и без политически права”. Според подписаните в началото на 90-те години споразумения палестинците в Западния бряг разполагат с ограничено самоуправление.  B’Tselem обаче подчертава, че Палестинската власт “все още е подчинена на Израел и може да упражнява ограничените си правомощия само с негово съгласие”. Израел контролира напълно 60% от територията на Западния бряг. Администрираните от палестинската власт територии са заобиколени от израелски КПП-та и израелските военни могат да влизат в тях по всяко време. Правозащитниците изтъкват, че границите, разделящи Израел от Западния бряг, отдавна не съществуват, но само за еврейските заселници, които могат да се придвижват свободно за разлика от палестинските си съседи.

На следващото ниво в Йерархията са 350 000 палестинци, живеещи в Източен Йерусалим, повечето от които се водят “жители” но не и граждани на Израел с право на глас. Израел анексира Източен Йерусалим през 1967 г. и счита целия град за своя столица – нещо, което не е признато от по-голямата част от международната общност. Израел формално предлага гражданство на тези палестинци, но голяма част от тях отказват от принципни съображения, а значителна част от подалите молби биват отхвърлени.

B’Tselem посочва, че на най-високо ниво на стълбицата се намират палестинските граждани на Израел, т.нар израелски араби, които имат пълноценно гражданство и съставляват една пета от населението на същински Израел. Правозащитната организация обаче посочва, че те също биват държани на по-ниско ниво от гражданите евреи чрез дискриминация при ползването на земя, имиграционните закони, както и законите, даващи на хората с еврейски произход допълнителни политически права.

B’Tselem заявява, че чрез това разделяне на териториите и използването на различни средства за контрол, Израел маскира реалността – че близо 7 милиона евреи и 7 милиона палестинци живеят под една и съща система, белязана от дълбоко неравноправие. “Ние не казваме, че степента на дискриминация, на която палестинците са подложени е една и съща за гражданите на държавата Израел и живеещите в обсадената Газа. Въпросът е в това, че няма и един квадратен сантиметър между реката и морето, в който палестинци и евреи да са равни”, заявява Ел-Ад пред агенция AP.

През 2017 г. Икономическата и социална комисия на ООН за Западна Азия стана първият орган на Обединените нации, обвинил Израел в налагане на апартейд, което е престъпление според международното право. Тогава ръководството на ООН не подкрепи заключенията на доклада и по-късно той бе премахнат от сайта на институцията.

През миналата година, след като израелския министър-председател Бенямин Нетаняху обяви намеренията си да анексира части от Западния бряг, 47 експерта от ООН предупредиха, че това “би представлявало кристализация на една вече несправедлива реалност: два народа, живеещи в едно и също пространство, управлявани от същата държава, но дълбоко неравни по отношение на правата си”. Според експертите това е “визия за апартейда на 21 век”.

Нетаняху отложи плановете си за анексиране, което бе представено като разменна монета за нормализацията на отношенията с няколко малки арабски държави. Редица палестински и израелски правозащитни организации, включително B’Tselem, настояват, че Израел вече фактически е анексирал Западния бряг, след като над 400 000 еврейски заселници живеят там и се радват на същите права и дори на същите обществени услуги като другите израелци.

Обвиненията, че Израел представлява държава на апартейда, често биват отхвърляни от израелците с десни виждания като форма на антисемитизъм. Но това, че уважавана израелска организация приема терминология, която дълго е считана за табу дори от много критици на израелската държава, е показателно за течащите промени в дебата за половинвековната окупация и избледняващите надежди за осъществяване на двудържавно решение.

Споразуменията от Осло, подписани през 1993 г. от Израел и Организацията за освобождение на Палестина, предполагаха създаването на независима палестинска държава, която да съществува редом с Израел. Близо три десетилетия по-късно няма никакви признаци да се върви към нещо такова. От B’Tselem изтъкват, че вместо това Израел е укрепил още по-силно дискриминацията срещу палестинците в териториите, които контролира.

Посолството на Израел в Лондон излезе с изявление, в което нарича позицията на  B’Tselem “инструмент за пропаганда” и заявява, че “отхвърля неверните твърдения в т. нар. доклад, тъй като той не се основава на реалността, а на изкривен идеологически възглед”.

Изявеният американски критик на Израел от еврейски произход Питър Бейнарт предизвика подобно възмущение през миналата година, когато се изказа в подкрепа на създаването на единна двунационална държава с равни права за евреи и палестинци. B’Tselem не заема позиция по въпроса дали трябва да има една държава или две.

Международният наказателен съд дефинира “апартейд” като “институционализиран режим на систематично потисничество и господство от една расова група”. Терминът се свързва на първо място със системата на расова сегрегация ЮАР, действала до 1994 г. “Днес няма друга държава по света, която да води по-явни апартейд политики от Израел”, заявява пред AP Набил Шаат, старши съветник на палестинския президент Махмуд Абас. “Това е държава, основана на расистки решения, насочени към конфискуване на земя, изгонване на коренното население, разрушаване на домове и създаване на незаконни селища”, добавя той.

През последните години някои разочаровани израелски военни, политици и общественици, противопоставящи се на политиката на дясното правителство на Нетаняху, също започнаха да използват термина. Досега основаната през 1989 г. B’Tselem го бе употребявала само в специфичен контекст. Израелските власти яростно отхвърлят термина и настояват, че ограниченията, налагани в Газа и Западния бряг са временни и обосновани с оглед на сигурността.

“След повече от петдесет години, кое не е достатъчно, за да се разбере постоянният характер на израелския контрол върху окупираните територии? Смятаме, че хората трябва да се събудят за реалността и да спрат да говорят в бъдеще време за нещо, което вече се е случило”, казва Ел-Ад.