Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) отправи редица забележки към изготвения проект на „Стратегия за устойчиво енергийно развитие на България до 2030 г. с хоризонт до 2050 г.“. Според синдикатите проектът не е добър и е необходимо да се доработи. Президентът на КНСБ Пламен Димитров определи на пресконференция по повод позицията на синдиката, че ситуацията в сектора е „критична“ и посочи петте основни проблема, които конфедерацията вижда в проекта на енергийна стратегия:
- Силно пожелателният характер на документа;
- Липса на критичен анализ на опита от приложение на мерките в рамките на досегашната стратегията до 2020 година;
- Липса на икономически анализ за обосноваване на реалистичността на заявените намерения, особено в областта на генериращите мощности и големите инфраструктурни обекти с национално финансиране;
- Приложението на политиките се обвързва основно с финансиране по европейски фондове, но не личи да се отчитат специфичните изисквания към този финансов източник;
- Липсва визия за управление на държавната собственост в сектор Енергетика, а натрупаните проблеми там са съществени.
„В стратегията практически липсват сценарии, а посочените два –„съществуващи политики и мерки“ и „с допълнителни политики и мерки“ са твърде близки по резултат към 2030 и не отразяват възможното развитие. Следва да се отбележи, че сценариите не са прогнози за това, което може да се случи, или за това, което някой би имал желание да стане. Сценариите преди всичко следва да помагат за илюстриране на диапазона на възможните резултати през следващите тридесет години, и съответно да обосноват предлаганите политики“, се казва в становището на КНСБ.
В него е посочено още, че Европейският парламент и Европейската комисия работят усилено за реализация на сценария на „Бързия преход“, чрез въвеждане на редица политически мерки, водещи до значително увеличение на цените на въглеродните емисии, но и подкрепян от целевите индустриални мерки. България не разглежда такъв сценарий и не е подготвена за него, посочват от КНСБ.
„В Стратегията ясно се очертава битуващото у нас очакване, че европейският енергиен план няма да се реализира към 2025 година или че ще бъде изоставен. Стъпвайки на тази изчаквателна политика България не оценява реалния ефект от развитието на сценарий с бърз преход, и не се готви за реакция при негативно развитие на пазарната среда, водещо до пагубно въздействие върху ключова национална инфраструктура“, добавят синдикатите.
Пламен Димитров коментира, че стратегията има елементи на „розовост“, но не и развит катастрофичен сценарий, а авариен план е необходимо да бъде изготвен предвид натрупаните проблеми и рисковете за реализация на проекта АЕЦ „Белене“. Димитров посочи, че КНСБ предлага да се заложат комплексни решения с използване на европейско финансиране.
„Стратегията за развитие на енергийният сектор у нас трябва да се основава на предложения за осигуряване на устойчива заетост и ръст на доходите в България. Това може да се постигне чрез комплексен подход за използване на собствени финансови ресурси и разполагаемите фондове на ЕС за развитие на съществуващи или създаване на нови вериги на добавена стойност у нас“, се казва в позицията на конфедерацията.
За целта при използване на евросредства или бюджетни за нови енергийни производства да се залага изискване, така че всяко проектни предложение да съдържа оценка за осигурената устойчива заетост в производствената верига, като се финансират онези предложения, които имат най-висок процент на местната заетост, настояват синдикатите.
КНСБ предлага още да се създаде държавна търговска компания за електроенергия или да се развие държавната петролна компания, като обхване пазара за газ и ток, с основна цел предоставяне на услуги на ниско напрежение и за бита на свободен пазар.
Също така, според синдикатите, е необходимо развитие на програмите за подобряване на сградния фонд, но при допускане на съучастие, което е сведено до минимум само за нуждаещи се хора; реализация на програмите за енергийна ефективност и внедряване на ВЕИ, приложими за обществени сгради, при доказване на местно участие във веригата на доставки и суровини над 50%; успоредно развитие на инфраструктура за електромобилност и подпомагане за индустриално производство на батерии и електрически компоненти.
В сектор Енергетика е задължително държавата да посочи ясно инструментите за осигуряване сигурността на енергийните доставки, настояват от КНСБ. За осигуряване сигурността на доставките се реализират редица инфраструктурни проекти, но и се посочват технологични решения за системно балансиране, посочват те. Такива решения се разглеждат в 10-годишния план на ЕСО и следва да бъдат отчетени в Стратегията с конкретни задачи и срокове, включително:
– Изграждане на високоенергийни акумулиращи системи: определяне на предпочитани площадки за разполагане, възлагане на задача за проектно развитие и ориентиране към фондове на ЕС;
– Изграждане на пилотна инсталация на водородно гориво – ангажиране с подпомагане на национална научна база, определяне на предпочитани площадки за разполагане, възлагане на задача за проектно развитие и ориентиране към фондове на ЕС;
– Развитие на хидроенергийния потенциал у нас с акцент върху хидроакумулирането – обвързване на дейностите по управление на водите с решаване на енергийните нужди на страната;
– Компенсиране на липсата на собствени находища на природен газ с развитие на газохранилища е обещаваща концепция, която трябва да бъде развита с ясен ангажимент по отношение на наши находища с изчерпан добивен капацитет.
Пламен Димитров посочи, че държавата трябва да има ясен стратегически план за развитие на базови мощности. В Плана за действие за изпълнение на т. II. Енергетика от Националното тристранно споразумение е посочено, че до средата на 2021 въпросите за нови мощности следва да се обсъдят. Рискът от икономическо отпадане на електроенергийни производства изисква разработване на алтернативи за развитие на сектора, без да се допуска траен недостиг или зависимост от външни доставки на електрическа енергия.
Председателят на Федерацията на независимите синдикати на миньорите Валентин Вълчев подчерта, че конкретно за комплекса „Марица Изток“ е необходимо да има ясна визия и за целта до края на тази година трябва да се изготви 5-годишна програма за развитието му. Федерацията настоява европейският консултант, който ще изготви регионалния план за Стара Загора, да се срещне със синдикатите в комплекса, както и в него да се поставят основите на търговски дружества, които да управляват всички нови дейности и да са основен бенефициент по линия на Фонда за справедлив преход.
През 2025 г. въглищните централи ще са силно затруднени да функционират и сами ще спрат работа, тъй като електроенергията им ще стане непродаваема, коментира и председателят на Независимата синдикална федерация на енергетиците в България Божидар Митев. Той призова в стратегията да бъдат развити конкретни пътища и цели, тъй като прогнозата на експертите е, че след 2025 г. страната ни ще е в тотален недостиг на енергия. „От стратегията лъха неоправдан оптимизъм, в нея няма нищо конкретно, а само пожелателен тон“, каза Митев.
Становището на КНСБ по енергийната стратегия е изпратено до премиера Бойко Борисов, вицепремиерът Томислав Дончев, министърът на енергетиката Теменужка Петкова, председателят на Народното събрание Цвета Караянчева и председателя на комисията по енергетика в парламента Валентин Николов. Пълен текст на становището – тук..
About The Author
