Европейската комисия трябва да изпълни ангажиментите си и да представи предложение за рамкова директива, която гарантира, че всички държави-членки насърчават и защитават колективно договаряне за осигуряване на справедливо заплащане и условия на труд за всички работници, а законоустановените минимални работни заплати да не могат да бъдат определени под прага за издръжка. В рамковата директива да бъде посочено, че МРЗ не може бъде по-малка от 60% от медианната и 50% от средната работна заплата в съответната страна.
За това настояха на 16 септември от Европейската конфедерация на профсъюзите (ЕКП) по време на онлайн конференцията „Нашата социална Европа – силни заедно“, която се провежда в рамките на председателството на Германия на Съвета на ЕС.
Един на всеки десет работници живее в домакинства, които са изложени на риск от бедност средно в ЕС: тревожните 20,5 милиона, посочват от ЕКП. Припомняме, България е водач в негативната класация. 32.5% от населението, или 2 278 7000 лица, са били в риск от бедност и социално изключване през 2019-та година у нас.
В 21 държави-членки на ЕС има законово определена минимална работна заплата и при почти всички тя пада под 60% от медианната и под 50% от средната работна заплата, посочват от ЕКП.
Поради големите нива на неравенство в България, която е рекордьор в ЕС и по този показател, първоначалният вариант минималната заплата в съюза да бъде не по-малко то 60% от медианната заплата в страната, не беше от полза за България. Това се дължи на факта, че медианната заплата у нас е значително по-ниска от средната. По тази причина българските синдикати настояваха да бъде записан и втори праг – МРЗ в отделните държави от ЕС да не бъде по-ниска и от 50% от средната.
По данни на НСИ средната заплата в България за юни е била 1355 лева, което означава, че МРЗ би трябвало да бъде не по-малко от 677 лева.
Необходима е директива, която да зададе необходимата рамка, а въвеждането ѝ е юридически възможно, подчертават от ЕКП.
„Не е вярно, както твърдят някои, че ЕС няма никаква компетентност по отношение на заплащането и по-специално минималната работна заплата. Съдебната практика и законодателството на ЕС показват, че ЕС е компетентен да се занимава с аспектите, свързани със заплащането. Предложеното решение „МРЗ да не бъде по-малка от 60% от медианната и 50% от средната работна заплата“ оставя държавите-членки и социалните партньорите свободни да определят нивото на минималната си заплата“, подчертават още от ЕКП.
Участие в конференцията взе и президентът на КНСБ Пламен Димитров, който подчерта отново, че най-голямата българска синдикална конфедерация напълно подкрепя призива на EКП „за силен правен инструмент под формата на рамкова директива, която да гарантира, че държавите-членки ще предприемат необходимите действия, следвайки ясно определени цели“.
Освен това се предлага тя да бъде допълнена с Препоръка на Съвета. „Рамковата директива следва да утвърди обвързващи за всяка държава-членка цели, а придружаващата я Препоръка на Съвета да предложи допълващи, необвързващи методи за постигането на тези цели. Този подход има предимството, че от една страна има принудителна сила, а от друга – правна приложимост. Рамковата директива задължава държавите членки да осигурят постигането на желаните цели, но в същото време позволява на всяка от тях, в консултация със социалните партньори, да приложи предпочитания микс от правни, финансови и политически мерки за постигането на нужните резултати на изхода“, обясни президентът на КНСБ.
Според КНСБ Европейската конфедерация е предложила добър вариант за обвързващ механизъм на минималната работна заплата.
Анонсираният двоен праг „МРЗ да не бъде по-малка от 60% от медианната и от 50% от средната работна заплата“ дава възможност всяка държава да прилага този механизъм на обвързване, независимо от националната специфика в разпределението и диференциацията на заплатите, изтъкна президентът на КНСБ.
Той обясни, че КНСБ напълно подкрепя тезата на ЕКП, че мерките, които се вземат по отношение на стимулиране на колективното трудово договаряне (особено на секторно ниво) и нарастване на МРЗ до нивото на „заплата за издръжка“ трябва да преследват възходяща конвергенция на работните заплати и условията на труд.
КНСБ настоява за три успоредни инициативи на ЕКП и ЕК:
– по-детайлна концептуална и ориентирана към практиката интерпретация на „заплатата за издръжка“ в тясна връзка със спецификата на системите на социално осигуряване и на социално подпомагане в отделните държави членки;
– за гарантиране правото на „еднакво заплащане на труд с една и съща стойност“, при това този принцип да се прилага както на фирмено, секторно и браншово ниво, така и по отношение на европейските транснационални компании и техните поделения в различни държави членки на ЕС.
– поставяне на цел 60% покритие на наемния труд с КТД и изпълнение на мерки за поддържане и надграждане на това минимално съотношение чрез насърчаване на секторното колективно договаряне и разпростиране на сключените договори.
От ЕКП подчертават, че изследванията показват, че работниците се справят по-добре, когато са обединени и техният работодател зачита правото им на колективно договаряне. Те печелят повече и всъщност договореното от тях вдига заплатите и на тези, които не са обхванати от колективен трудов договор.
На този фон броят на работниците, обхванати от колективен трудов договор, е намалял значително, отчитат от ЕКП. Това е резултат от умишлено налагани политики. В някои държави-членки на синдикатите все още се отказва достъп до работното място, а на работодателите често им е позволено да работят срещу сформирането на синдикални организации.
Също вчера в своето изказване пред Европейския парламент за състоянието на ЕС председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен постави акцент именно върху справедливото заплащане на труда и плановете на ЕК да подкрепи създаването на законова рамка в страните-членки за минимални работни заплати.
„Комисията ще представи законово предложение в подкрепа на държавите-членки да създадат рамка за минимални работни заплати. Всеки трябва да има достъп до минимални работни заплати или чрез колективни трудови договори, или чрез законово установени минимални работни заплати. Аз съм силен защитник на колективното договаряне и предложението ще зачита изцяло националните компетенции и традиции. Видяхме в много държави-членки как добре договорената минимална заплата осигурява работни места и създава справедливост – както за работниците, така и за компаниите, които наистина ги ценят“, твърди Фон дер Лайен.
В отговор на речта ѝ генералният секретар на ЕКП Лука Визентини коментира, че не е чул достатъчно категорични заявки за реални действия.
„Урсула фон дер Лайен отлично описа проблема с ниското заплащане в Европа днес, без да се ангажира ясно с решенията: прекратяване на минималните заплати под прага на бедността и правото на колективно договаряне за всички. Председателят на Комисията каза, че тя е„ силен защитник“ на колективното договаряне. Но трябва да чуем нейните планове за конкретни действия, които да помогнат на 76 милиона работници, изключени в момента от колективното трудово договаряне, също да постигнат истински справедливи заплати.
По думите му Фон дер Лайен е изпратила ясно послание до държавите-членки, че възстановяването тепърва започва и подпомагането на доходите за 40 милиона работници не трябва да се оттегля преждевременно. „Надявахме се да чуем повече за необходимостта от социална защита за всички, да се справим с несигурната работа и да приложим Европейския стълб на социалните права и молим Комисията да ги въведе в програмата на ЕС New Generation“, каза още Визентини.
About The Author
