Европейската комисия наскоро предложи минималната заплата в страните-членки на ЕС да бъде не по-ниска oт половината на средното за дадена икономика възнаграждение. Оценките са, че такава мярка, ако е въведена по смислен начин, би могла да помогне на между 20 и 30 млн. работници в различни страни на съюза. Но управляваща в Полша партия „Право и справедливост“, която иначе полага значителни маркетингови усилия да се представя като про-социална, е против. Защо?
Проектът на директива за общоевропейска минимална заплата бе публикуван в сайта на ЕК още през октомври миналата година. Тогава Полша бе разтърсена от масови протести, свързани с фактическата забрана на абортите в страната, и почти никой не обърна внимание на тази инициатива.
„Това предложение за адекватни минимални работни заплати е важен сигнал, че дори по време на криза достойнството на труда трябва да е нещо свято“ – каза председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен при представянето на проекта.
Според изчисленията, направени от експертите на ЕК, прилагането на тази директива би означавало повишение на минималната работна заплата в половината държави в ЕС, нарастване на заплащането за над 20 млн. служители, като в някои страни тази мярка би допринесла до намаляване на нивото на бедност с около 10%.
Идеята се подкрепя в Полша от синдикалната конфедерация ОПЗЗ – Общополско споразумение на профсъюзите, което е най-голямата работническа организация в страната. Нареждащата се на второ място по членска маса „Солидарност“ мълчи по въпроса, тъй като още от 2015 г. напълно се обвърза с Качински и неговата партия, и не смее да излезе с никаква позиция различна от тази на правителството.
Пред центристкия либерален полски портал ОКО Пресс, претендиращ да е „гражданска опозиционна медия”, един от вицепрезидентите на ОПЗЗ, Пьотр Островски, направи следният коментар:
„ЕС не би трябвало да бъде само платформа за някакво теоретическо сближаване на държави и нации, а и социален проект. Поради това приветстваме такава мярка. Може би в Брюксел вече се разбира, че фокусирането само върху икономическото капиталовото измерение, без да се обръща внимание на социалните проблеми, означава криза на Европейския съюз и загуба на доверие в този проект сред гражданите. А загубата на доверие в ЕС подбужда към национализми; процес добре познат от историята на Европа и довеждащ винаги до плачевни резултати. Една директива пролет не прави, но може да даде добро начало на ново мислене и нов подход”.
Право и справедливост се обявиха против идеята, въпреки че директивата не задължава страните да въведат мярката. Проектът гласи, че „осигуряването на адекватно възнаграждение на служителите в Европейския съюз е от ключово значение за гарантиране на адекватни условия на труд и живот“. В точка 21 се поставя въпросът на механизми “които често се използват на международно равнище, като например 60% от медианната заплата и 50% средно брутно възнаграждение”.
В добавка към това, конкретното предложение едва ли ще донесе някакви затруднения на самата Полша. Минималната заплата в страната в момента е 2800 злоти (около 1300 лева). През първата половина на февруари Централната статистическа служба обяви, че прогнозира средната заплата през 2021 г. да възлиза на 5259 злоти. Това означава, че минималното възнаграждение е на стойност 53% на средното. Полското правителство няма никакъв повод да се противопоставя на тази директива по тази линия. Напротив, то би могло да използва случая да покаже как ЕС е закъснял с подобни призиви, и как полските патриоти отдавна са се погрижили за полските работници.
Ивона Михалек, зам.-министър в Министерството на развитието, труда и технологиите, представи позицията на този ресор през декември 2020 г. на заседанието на Сенатската комисия по външните работи и Европейския съюз. „Предложението, записано в проекта на директивата, не отчита традициите и не се съобразява със спецификата на всяка държава и нейното социално-икономическо положение“, обясни тя. Така и не стана ясно как представляваната от нея институция си представя подобни “съображения”.
Властите във Варшава разглеждат като проблемен и един друг намек във въпросната директива, засягащ синдикатите. Документът предвижда и увеличаване на ролята на тези организации. Текстът гласи, че „е желателно във всички държави-членки да се въведе модел, целящ обхващане на поне 70% от трудещите се с колективни трудови договори“. Според коментара на Ивона Михалек, полските власти намират този модел за „неадекватен за някои държави-членки“. „Предвид полската специфика при колективните трудови договори и настоящото икономическо положение на много икономически субекти, увеличаването на броя на КТД-тата в икономиката трябва да се счита за изключително трудно постижимо. Освен това намираме за неоснователна и опасна идеята да се определят по такъв начин икономически и социални показатели, които са основна предпоставка за определяне на минимални работни заплати във всяка държава, тъй като на практика това води до намаляване на автономията на националните законодателни органи” добавя още тя.
Така полското правителство заяви категорично несъгласие ЕС да въвежда каквито и да било регулации относно минималната заплата. От гледна точка на интересите на работниците, директивата очевидно би допринесла много за стабилизация на трудовия пазар. Право и справедливост безспорно повишиха минималната заплата до статистически прилично ниво (друг е въпросът какви са реалните доходи на поляците). Ако предложената от ЕК директива бъде адекватно и цялостно приложена, тя би блокирала всякакви промени, водещи до падането на минималната заплата под определено ниво. Това би могло да се случи при смяна на правителството, или просто поради някакво случайно решение на председателя на ПиС Ярослав Качински, от чието разположение на духа зависи 90% от дневния ред в държавата. Второто, поне към момента, изглежда малко вероятно. Основното притеснение, което прозира зад разтяганите от министерските бюрократи локуми, е че в бъдеще няма да може да се използва пропагандното клише, че „Право и справедливост дават, а другите не само не дават, но и ви крадат”.
Това разбира се е изключително груб цинизъм. На много хора такава интерпретация може да се види прекалена, но това е тъжната истина за Качински, ПиС и техните медии.
Тези хора, въпреки очевидното си невежество, безхаберие и липса на дори минимална компетентност в областта на управлението, се задържат на власт именно благодарение на насажданият от медийната империя на тази партия мит за обсадената крепост Полша и нейните защитници – ПиС. Единственото последователно послание, излизащо от устата на политиците от управляващия лагер, е „ние даваме – другите не дават”. Тази мантра се повтаря в различни конфигурации и в подходящ за ситуацията декор: защото сме патриоти, защото помагаме на пострадалите от политиките на други партии, защото ви защитаваме от вътрешни („най-лошият тип поляци”, предатели на нацията) и външни врагове (Русия, „културен марксизъм” и “антиполска агентура”) и тн. Ние даваме – те вземат, ние сме добрите – те са лошите.
Тази отчайващо инфантилна конструкция е фундаментът на “политиката” на полските управленци от 2015 г. насам.
В този контекст става ясно, че ПиС ще направи всичко, да защити илюзията за достоверност на тази мантра, дори ако това означава да се изправи срещу Европейска комисия или дори да даде пример на други правителства как една такава директива може да се подмине и въобще да не се прилага – създавайки по този начин нови удобства за европейския капитал свободно да издевателства върху работниците, дори при един от много малкото опити на европейската бюрокрация да въведе някакви смислени регулации в полза на работниците.
Синдикалният лидер Пьотр Островски споделя това виждане.
„Основният аргумент на противниците на директивата, в това число и полското правителство е, че проектът на директива е в противоречие с чл. 153 т. 5 от Договора за създаване на Европейския съюз. Според чл. 153 т. 1 Съюзът е длъжен да подкрепя и допълва държавите-членки по отношение на регулиране на условията на труд. Като постоянен елемент от въпросните условията на труд, ниските минимални заплати абсолютно заслужават намесата на ЕС. Освен това въпросите, свързани със заплатите, са включени в действащото законодателство на ЕС. Възможността за приемане на директивата в сегашния ѝ вид се потвърждава и от решенията на Съда на ЕС” заявява той пред полски медии.
„Директивата не налага на държавите-членки никакви конкретни ставки или механизми за определянето на точни суми. Текстът просто набелязва въпроси и проблеми, на които трябва да бъде отделено внимание и насърчава общи стандарти и решения. Полското правителство, отговаря с обичайната си реторика, че „у нас всичко е много по-добре, така че няма смисъл да въвеждаме чужди идеи.
Никой днес не може да гарантира на работниците, че в бъдеще минималната заплата ще расте толкова динамично, колкото последните години. Следователно, директивата би трябва да се разглежда като вид защита за служителите и стабилизация на икономиките на страните членки – пазарът на труда става по-предвидим по този начин, за всички. Освен всичко тази директива способства за сближаването на социалните стандарти в Съюза което е изключително важно и е ценност само по себе си”, изтъква още вицепрезидентът на ОПЗЗ.
Позицията на полското правителството по отношение на европейската минимална заплата донякъде напомня позицията на ПиС по време на неотдавнашните дискусии по една от социалните резолюции на Европейския парламент. През януари 2021 г. ЕП призова страните от ЕС да предприемат действия за разрешаване на жилищната криза, за да осигурят универсален достъп до евтини жилища.
Бившата полска премиерка, по това време вече евродепутатка Беата Шидло, заяви пртед ЕП, че „решаването на жилищната криза е несъмнен приоритет”, но тя ще гласува против. „Не съм съгласна с резолюцията и докладът, който стои зад нея. Специално в частта, където се прави опит за налагане на нови норми, нови регулации, нови регламенти. Общо погледнато това е опит да бъдат отново погазени автономните прерогативи на националните правителства на държавите-членки. Би трябвало ЕС да подкрепи държавите-членки финансово, ако намира проектите им в тази област за добри политики, стремящи се да решат този наболял проблем. Но не и да налага някакви неща с допълнителни разпоредби”, обясни позицията си тя.
„Нивото на покритие от колективните трудови договори в Полша е тревожно ниско. Според проучвания от Дъблинската европейска фондация за подобряване на живота и работата (Eurofound), Полша се нарежда в долната графа на статистиките, определящи т. нар индустриална демокрация. Определено проектът за директива дава надежда за промяна към по-доброто. Това ще насърчи държавите-членки да разработят, заедно със социалните партньори, национални планове за действие за засилване на колективното договаряне. Да напомня също така, че защитата на правото на работниците да се обединяват в профсъюзи и да се преговарят колективно е изискване, считано за част от правата на човека и е залегнало във фундаменталните документи на ЕС, Хартата на основните права на ЕС и Европейския стълб на социалните права“, посочва Пьотр Островски.
