Ембриопатологията на полския преход е пред своя край

В края на октомври 2020-та година, след решението на Конституциония съд на Полша относно правото на аборт, в страната избухнаха огромни протести, които вероятно ще променят тази държава завинаги. Множеството, което заля улиците на Полша в следващите дни и продължава така и до днес, оформи вероятно най-масовите демонстрации, които модерната полска държава е виждала от създаването си през 1918 г.

Единственото по-многобройно шествие, отбелязано от полската историография, e прочутият Познански юни – работнически протест през 1956 г. в Познан, Западна Полша. Някои източници твърдят, че близо 300 хил. души са участвали в тази мобилизация, други свеждат броя на демонстриращите до 150 хил.

На 30 октомври само по улиците на Варшава излязоха над 100 хил. протестиращи. Още с излизането от входа на блока, в който живеете, практически се присъединявахте към демонстрацията. Масов марш със сходни мащаби мина през Вроцлав, голям областен град в Западна Полша. Във всички по-големи населени места шествията наброяваха десетки или няколко хиляди. По няколкостотин души излязоха в малките градове, а дори по селата имаше символични протести – няколко десетки се събираха на централните площади или до табелата на входа към селото и изпращаха снимки, придружени с послание: “50% от жителите на селото подкрепят протеста на жените!”

Карта на протестите в знак на солидарност с полските жени.

Макар и все още да не можем да сме сигурни дали тези демонстрации ще доведат до политически пробив, който би дал съвсем нов тласък на полската политика, едно е сигурно – днешните гимназистки и студентки и техните колеги ще започнят случващото се като символен, генерационен опит. Масовите протести по полските улици (и особено тези в по-малките градове) доказват, че краят на върховенството на „Право и справедливост“, екстремно консервативната партия, управляваща Полша от близо шест години, е настъпил.

Мащабът и спонтанността на демонстрацията на пръв поглед могат да се обяснят с противопоставянето на марионетно решение на Конституционния съд, което записа ембриопатологичната предпоставка за аборт като противоречаща на полската конституция. Но по-дълбок поглед върху ситуацията ще покаже, че призракът на практически пълната забрана на абортите, която носи едно такова решение, представлява само капката, преляла дълго пълнената чаша.

Невъзможно е подобен бунт да избухне в такъв мащаб единствено заради абортите. Не без основание подкрепа към протестите се изразява от групи, които до този момент не са свързани с конкретния проблем – например миньори или земеделци. Това са групи, които имаха конфликт с правителството още преди избухването на настоящите протести. Населението на Полша дълго търпеше редовните ексцесии на ПиС най-вече защото свързваше тази групировка с някаква (макар и ограничена) социална помощ. Действията на управляващата партия във всички други области обаче се оказаха непоносими. За всички, включително и за електората им в провинцията – малките градове са най-важният терен за ПиС от изборна гледна точка.

Полското общество просто е уморено от потисническия характер на властта на ПиС и национал-католическата идеология, която правителството на Матеуш Моравецки прилага като основен инструмент за контрол над обществото. Очевидно този контрол вече не е ефективен.

Роля за препълването на чашата на търпението, която преля с решението на Конституциониня съд, вероятно има и пълната безпомощност на правителството на Моравецки спрямо пандемията (над 20 хил. заразени на ден) и най-вече видимата за всички липса на каквато и да било подготовка за настоящата вълна от здравна и икономическа гледна точка. Затварянето на спортни учреждения, ресторанти и фризьорски салони, не намали покачващите се заболявания по никакъв начин. Всеки ден се обявяват решения за съвсем случайно и нелогично затваряне на някакъв тип ведомства като басейни или гробища. На всички е ясно, че това е просто отбелязване на активност и нищо повече. Всичко това е особено вбесяващо и позорно за правителството на Моравецки, което през лятото излъга, че ситуацията е под контрол.

Има още една причина бунтът относно абортите да се разглежда като проява на по-широко социално недоволство. Въпросът за прекъсването на бременността не е само въпрос на философски възгледи – той до голяма степен е класов проблем.

Недостъпността на абортите и практическата липса на репродуктивни права на полските жени затрудняват в най-голяма степен нискодоходните групи. Това е единственият начин да се обясни рационално фактът, че въпреки мащабната пропаганда на десницата и католическата църква относно абортите през последните 30 години, подкрепата за либерализиране на закона за абортите остава доста висока и дори нараства постепенно. През 2019 г. близо 60% от полското общество се обяви за смекчаване на антиабортните мерки заложени в правото още в началото на 90-те години. Битието определя съзнанието.

Мащабът на протестите показва, че през седмицата, последвала решението на Конституционния съд на 22 октомври, Полша претърпя прелом и се превърна в различна държава. Това е шок за всички, но най-вече за десните политици и журналисти.

Първо, забелязва се внезапен срив на национал-католическата идеология, която беше неразделна част от логиката на полския преход, започнал преди три десетилетия. Отвсякъде идват сигнали, че все повече и повече консервативни семейства подкрепят протестите.

Второ, поляците (и най-вече полските жени) се освободиха от социалната апатия. Срамът, социалната и политическа фобия, които пречеха на хората да оказват активна съпротива, се пропукаха. Предвид нарастващото недоволство от кризата, всичко това допринася за ситуация, при която действителната подкрепа за „Право и справедливост“ ще намалява системно. Особено след като правителството очевидно няма никакви средства или дори идеи за решаване на нарастващите икономически и социални проблеми. Сега властта е способна само на символични, показни прояви на сила, които в крайна сметка имат обратен ефект и провокират протестиращите към по-нататъшна мобилизация.

Условният организатор на протеста – неформалната феминистка групировка „Общополска женска стачка“ (ОЖС), създадена още през 2016 г., иска не само пълна достъпност на абортите, но и оставка на правителството. Много малко вероятно е това да се случи в обозримо бъдеще. Измина само година от парламентарните избори, спечелени за пореден път от ПиС. Обявяването на предсрочни избори в този момент ще бъде възможно, само ако обединената дясна коалиция напълно се срине. Тя оцеля след неотдавнашните сътресения около забраната за отглеждане на норки и лисици за кожи, а също и при скандала около агресивните хомофобски изпълнения на министъра на правосъдието Збигнев Жиобро.

Това ни дава основание да предположим, че и сега коалицията ще продължи да управлява. Вероятно с цената на ново гротескно покачване на нивото на национално-идентичностния патос и още по-силна пропаганда, всяваща страх. Аргумент в тази посока е специалното послание на лидера на ПиС Ярослав Качински от миналата седмица. В него той призова за “защита на църквите” от “нихилистки елементи”, които били видимо “тренирани и подготвени” да “атакуват с пълна мощ полската нация” , така че тя да “приключи в досегашния си вид”. Епископатът веднага побърза да го подкрепи и заяви, че “всеки вярващ в Бог” и “член на универсалната римо-католическа църква” допуска тежък грях подкрепяйки протестите или участвайки в тях.

Още преди няколко дни проправителствените медии, популярните екстремистки коментатори и т.нар. инфлуенсъри “откриха” връзки на протестиращите с международни сатанински кръгове и ги заклеймиха като “активно мероприятие в полза на международната комунистическа революция, провеждана по модела на Грамши”. Едно от най-лакейските спрямо Качински и ПиС издания – седмичникът “В Шечи” (в мрежата), пък излезе с нелеп анализ, активно и видимо по план разпространяван из интернет и други медии, относно наличието на опасни и подозрителни и големи групи от сбъркани млади хора, които са отхвърлили “полския културен код” и със самото си присъствие “застрашават битието на нацията”.

На 2 октомври пък един от най-важните съветници на новия министър на образованието – Павел Скжидлевски, обясни в интервю за фундаменталисткото Радио „Мария“, че “протестиращите по улиците не са поляци” и “нито познават, нито разбират Полша и не желаят да се сближат с нея”. “Те не обичат Полша, ненавиждат и нейните основи – Бог, чест и отечество. Те направо отхвърлят това, те унищожават Полша и я осмиват” – твърди Скжидлевски и дава рецепта: “Днес единственото, от което наистина тези погубени хора се нуждаят, е тежко и справедливо наказание! Защото то не е зло, а благодат, защото възстановява здравето и реда”. Освен това “тези млади хора, направо деца” се ръководят от “отровния шепот на дявола, разпространяван чрез някои медии и изродени интелектуалци”. Едновременно с това десни екстремисти и футболни хулигани създадоха “Национална стража” за „охрана“ на църкви, която напада демонстранти.

Има известна ирония в насилническите изпълнения на същите хулигани, които преди няколко години крещяха срещу приемането на бежанци в Полша и се бяха заканили да “опазят полските жени” от “ислямистите”, които по техните думи идвали насам не за друго, а защото желаят “масово да изнасилват бели момичета”. Е, мюсюлманското общество в Полша, както и представители на еврейската диаспора тук, еднозначно подкрепиха протестите, докато неотдавнашните отявлени „защитници“ на полякините тръгнаха да бият именно жени и момичета, демонстриращи из цялата страна.

При тези обстоятелства има шанс ПиС да загуби реалния контрол над държавния апарат, което в един момент може да доведе до грандиозен срив на тази власт и до нови избори. Освен очаквания колапс на здравеопазването, се заражда конфликт на Качински и със силовите ресори. Вече има ясни сигнали, че висшето командване на полицията не приема пълното си политическо подчинение на правителството в случай на масови социални протести.

Невъзможно е да се предскаже точното развитие на ситуацията днес, но е сигурно, че напрежението и в обществото, и в правителството, а дори и в най-близката до Качински клика бюрократи, нараства. Изглежда, че правителството ще се опита да отиграе „българския сценарий“ – ще си гледа работата и ще остави протестиращите да си правят блокади и маршове с надеждата, че зимата ще удари след две-три седмици и ниските температури ще пресекат мерака на демонстриращите. За съжаление това обикновено е тактика, която ефективно отслабва масовите антиправителствени движения, особено когато и в тях има търкания и конфликти.

Това може да се очаква и в случая на полското протестно движение поради факта, че далеч не всички са доволни от политиката на ОЖС. Лидерките на организацията – Марта Лемпарт и Клементина Суханов – имат меко казано объркани политически ориентири и са подлагани са на остра и основателна критика дори от някои феминистки кръгове в страната. Възможно е през следващите седмици желаните политически цели да не бъдат постигнати и това да доведе до постепенно изчезване на протестите. Трудно да се каже как решението на съда може да бъде „оттеглено“, тъй като няма консенсус относно степента, до която това решение определя съществуващия правен статут, тъй като самият съд, председателстван от отявления апаратчик на ПиС Юлия Пжилембска, като институция има съмнителна валидност.

ОЖС иска нещо повече – либерализация на закона за абортите. Това обаче не може да се направи с „Право и справедливост“ на власт. Също така не е известно дали това може да се направи дори с правителство, съставено от полските пишман-либерали от „Гражданската платформа“ – партията на Доналд Туск, което вероятно би дошло на власт след падането на ПиС. Към момента, поради тоталното невежество на левицата не може да се очаква то да бъде сформирано от нея или дори с нейно участие. Вероятно трябва да се настроим за дълъг маратон, вместо за спринт.

Но дори в най-лошия случай, ако правителството успее да надделее върху протестиращите в близко бъдеще, едноседмичните протести ще променят Полша завинаги. Случващото се ще бъде политическият белег за цяло поколение. Евентуалният пробив зависи от въпроса дали в рамките на днешното протестно движение ще започне да се развива политическа платформа, основана на нов начин на мислене, отхвърлящ доминиращата логика на полския преход. Има нужда от убедителна визия за Полша след управлението на ПиС. Усеща се, че протестиращите не биха били доволни от завръщането на Туск и технократски неолиберализъм, който игнорира належащите социални проблеми и големите цивилизационни предизвикателства, както и фундаменталните права на жените. Към момента обаче няма конкретна алтернатива, която да изглежда достоверно в очите на протестиращите.

Най-голямото трайно постижение на протестите е сривът на тази патологична конгломерация от католически фундаментализъм и агресивни националистическо-идентичностни изхвърляния. Движението счупи този вреден корсет от архаични символи и ритуали, доминиращи полската политика и отделяйки я от реалността. Дълго време този механизъм изтласкваше от вътрешнополитическия процес най-важните за хората реални въпроси на деня и на близкото бъдеще. Дори това е добра отправна точка по път, чиято посока все още не е ясно определена.

Фактът, че стимулът за зараждащата се промяна е спорът за аборта, не е случаен. Той може да играе роля в голям проект за модернизация, който в същото време пропука деструктивната основа на днешния капитализъм. Ако успеем да създадем общество, в което възрастни жени и млади момичета да са по-важни от фетус на няколко дни или часа, това ще означава, че всички ние най-накрая се приемаме сериозно, отворени сме за опита на други мислещи и чувстващи хора около нас, можем да се отнасяме един към друг сериозно и да създаваме реална общност. И само по този начин ще можем да се справим успешно с предстоящите предизвикателства.

В близко бъдеще пред нас стоят много въпроси с епохално значение. Това е преди всичко климатичната катастрофа, последиците от която трябва да ограничим възможно най-много. Това ще изисква големи социални усилия под формата на справедлив преход, което означава дълбоки икономически и социални трансформации. Неравенството, което разрушава обществата отвътре, трябва да бъде преодоляно. То е резултат от подчиняването на всичко на неограничената печалба на малцина и на икономическия растеж, третиран като самоцел, пренебрегвайки човешките нужди. Всичко това не може да бъде постигнато без нов политически процес, който все още не сме преживели – чрез съвместни действия, които изискват значителна преоценка на това, с което сме свикнали през последните три десетилетия.

Ако днешното протестно движение срещу правителството на „Право и справедливост“ пожелае да допринесе за появата на по-добра Полша, то ще трябва да приеме тези предизвикателства напълно сериозно, без да заравя главата си в пясъка.