Акцент в стратиралия тази седмица нов сезон в работата на Европейския парламент очаквано стана речта на председателката на Еврокомисията Урсула фон дер Лайен „За състоянието на Съюза”. В условията на така и неовладяната пандемия от Covid-19 и на неизбежното внушително задлъжняване на все същите южни страни, които само преди десетина години бяха тъй сурово „дисциплинирани” от орязващия социалните разходи Пакт за стабилност, всички искаха да чуят до какви изводи е узряла поелата мината година поста си насред корона-шока председателка. Но чуха озадачаваща с клишетата си, с показния, но кух оптимизъм и със замижаването пред острите ъгли реч.
Фон дер Лайен явно държеше много да излъчи позитивни послания, но се подхлъзна в ролята на площаден проповедник, чиято публика обаче вече е обръгнала на прийомите му и веднага хваща фалша и лицемерието.
Такива пробиви избиха в поне няколко от големите теми, засегнати от ораторката – европейското отношение към ставащото в Афганистан, европейското дарителство на ваксини за бедни страни, европейската благотворителност за Африка, европейската амбиция за еманципиране и излизане с алтернативи срещу Китай.
По отношение на Афганистан Урсула фон дер Лайен се разля в патетични слова как ЕС щял „да стои до афганистанския народ, жените, децата, прокурорите и защитниците на правата на човека”, щял „да координира всички усилия с държавите-членки, за да им осигурим безопасност (на афганистанците – б.р.)”, щял дори да отпусне допълнителни 100 млн. евро към хуманитарната си помощ за тази страна. Помощта на ЕС и досега бе увеличена четворно, за да достигне до 200 млн. евро през текущата година. Целта била да „се предотврати хуманитарна катастрофа” в Афганистан и… в съседните страни, разбира се.
Председателката на ЕС и дума не обели за същинската причина на тази европейска щедрост. А е ясно за всички, че целта е просто афганистанците да си останат там, където са. В собствената си разбъркана родина или из бежанските лагери в гранични или междинни държави, но не и да стигат до Европа. Която всъщност ще продължи да действа, както и досега – да си плаща „по трасето”, за да държи далеч от себе си бедните и проблемните… И да си гъделичка самолюбието, че така им „помага”…
Още по-лицемерно отекват обещанията на Фон Лайен, че ЕС щял да работи дейно по засилване на ваксинацията срещу Covid-19 по света и да дари на страни извън Съюза още 200 милиона дози ваксини догодина. Това „не грее” много от бедните държави, в които нещата вече са изпуснати от контрол, а и без това намиращите се в плачевно състояние техни здравни системи направо рухват – при това много десетилетия наред европейските „благотворители” са нехаели за липсата на устойчиво развитие из тези „периферии” и за социалната необезпеченост на населенията им. А що се отнася до ваксините, всички видяхме, как Европа се постара първо да осигури такива за собствените си жители, някъде и по 3 дози, преди да се сети, че никаква пандемия не може да се овладее, когато три четвърти от човечеството тъне в мизерия и само сънува ваксини…
Продължение на същото е и демонстрираната настървена загриженост към Африка, за която председателката на ЕК обеща приоритетни „проекти за свързаност”. Освен, че чрез това ЕС съвсем неприкрито всъщност се стреми да предпази себе си (както от бежански кризи, така и от инкубатори на нови невиждани пандемии), африканското направление е част и от заявената сега европейска амбиция да се излиза с алтернативи срещу Китай. Отдавна известно е дълбокото китайско проникване в Африка, както достатъчно нашумял е и прословутият китайски стратегически проект „Един пояс – един път”, стъпил и в Европа. Фон дер Лайен открито лансира като конкурентен противовес европейския замисъл за подобни инфраструктурни връзки под наслова „Глобален портал” („Global Gateway“).
„Искаме да превърнем „Global Gateway“ в надежден бранд за целия свят“, заяви шефката на ЕК. И добави: „Ще градим партньорства на „Global Gateway“, ще правим инвестиции в качествена инфраструктура. Искаме свързване на стоки, хора и услуги из цялата планета. Ще създаваме връзки, а не зависимости”.
Фон дер Лайен изрази и стремежа Европа да скъса с такава своя зависимост от производството на чипове в Китай, ключови за всички технологични атрибути – от смартфони до електрически скутери. И да развие собствено, еманципирано производство на чипове в ЕС.
Интересното е, че на фона на този глобален и амбициозен обзор, който направи, разгръщайки включително и въпроса за независимата от НАТО европейска отбрана, Фон дер Лайен не намери никъде в речта си място, в което поне да спомене такъв важен съсед на ЕС като Русия, камо ли да очертае някакви посоки за развитието на отношенията с нея.
Председателката на ЕК отправи похвален призив към правителствата в Съюза да гарантират сигурността и правата на журналистите, както и независимостта и свободата на медиите. Но пропусна да назове страни като Унгария, Полша, България, в които тази сфера и въобще върховенството на закона срещат сериозни проблеми.
Впрочем, България по начало в тази сесия на Европейския парламент е сякаш „под прикритие”, анонимна. Странно, омерта ли някаква тегне над името на страната ни? Конкретен казус от добре известната на всички ни наша действителност е повод на първата дискусия в дневния ред за 16 септември, но България даже не е упомената. Става дума за предвидения пленарен дебат по устен въпрос, внесен от испанския евродепутат Хуан Фернандо Лопес Агилар от Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (LIBE). Въпросът се стреми да изясни как ЕК възприема санкциите на европейския съюзник САЩ, предприети срещу корупцията в „една държава-членка на ЕС”, и как това се отразява върху оценката на досегашните действия на Комисията по този въпрос. Цели се и изясняване дали ЕК ще бъде занапред по-активна при сигнализирането и предприемането на действия по отношение на корупцията и заплахите за принципите на правовата държава в държавите-членки, каква ще бъде ролята на Европейската прокуратура и дали ЕК ще разработи обща стратегия за борба с корупцията в ЕС.
Въпросната държава-членка, визирана в тази тема, е България. А американските санкции са онези, които бяха обявени от финансовото министерство на САЩ съгласно американския закон „Магнитски” на 2 юни т.г. спрямо няколко български граждани и техните партньори у нас.
Но всичко е така гальовно и щадящо формулирано, че си е за чудене как точно предстоящият дебат ще допринесе за някакво реално подобрение на проблемите с корупцията и куцащото върховенство на закона у нас…
Затова пък следващата тема в дневния ред на Европарламента за 16 септември, пряко съседстваща с анонимната българска, е пределно конкретна и ясна – „Правителствените посегателства срещу гражданските протести в Куба”.
Да, Куба. Тази държава не е членка на ЕС. Принадлежи въобще към друг континент. И може би затова Европарламентът така смело и праволинейни е решил да се зарови в нейните вътрешни дела? Да проучи как така са арестувани и пратени на съд лица, атакували полицейски участък и вандалствали над полицейски коли? Не, не става дума за мирни демонстранти с вързани зад гърба ръце, завлечени зад колоните на министерския съвет, ритани от полицаи в слабините и главите, пребивани с полицейски палки и хвърляни един върху друг като чували. Тези кадри от „една държава-членка на ЕС” засега все още не са били пробутвани в социалните мрежи като „кубински” – за разлика от кадри от египетските протести през 2011-та и от аржентински футболни агитки…
Особено интересно е, че Европарламентът е решил да се вторачи в точно определен сегмент от кубинската действителност, но някак си явно не е в състояние да я свърже с хуманните и позитивни послания от днешното вълнуващо слово на Урсула фон дер Лайен. А нали в него се прокламира, че ЕС ще помага на всички страни по света да се преборват с пандемията и да градят „свързаност”? Защо за Куба това не важи? Защо и ЕС, и Европарламентът не излязат с ясна и категорична декларация за незабавна отмяна на 60-годишната геноцидна блокада на своя съюзник САЩ срещу тази страна, особено ожесточена с допълнителни 240 санкции през последните години, задушаваща икономиката и търговията ѝ и пряко накърняваща здравето и живота на кубинския народ особено насред пандемията, когато вносът на жизненоважни медицински продукти и суровини продължава да е възпрепятстван? Каква „свързаност” и кого биха вдъхновили такива кухи приказки, когато на Куба е надяната безпощадна примка, а ЕС и ЕП я затягат чрез пропагандните упражнения на дежурни десни евродепутати с нелечими антикубиски обсесии? При това става дума за страна, с която самият ЕС има сключено още през 2018 г. споразумение за широкомащабно сътрудничество и политически диалог, защитаващо интересите на многобройни европейски инвеститори на Острова на свободата. Докато ожесточените при мандата на американския президент Доналд Тръмп санкции бият пряко именно по тези инвеститори…
Ако Европа не посегне да смени „чипа” на двойния си аршин и на институционализираното си лицемерие, никакви патетични речи няма да ѝ отворят „Глобалния портал” към „надеждния бранд за цял свят”…
