В категории:Рикошет

Почерпката на Урсула само е поръчана. Сервирането още виси

750-милиардният „спасителен план” на ЕК, съставен от 500 млрд. грантове и 250 млрд. кредити, тепърва ще разпалва спорове в Европарламента и в Европейския съвет. Българското люшкане между предварителните вопли, че ще сме „нетен донор” на ЕС и последвалото опиянение от „чисти печалби” доста изпреварва сметката на кръчмаря, която далеч не е готова.

Урсула фон дер Лайен удари звънеца за европейския възстановителен план, но още е рано да се каже какво от него ще се сбъдне. Снимка: Europa Press

Дългоочакваният „спасителен план” за възстановяване на ЕС от коронакризата, по който Европейската комисия работеше през последния над един месец, най-после е факт. Председателката на ЕК Урсула фон дер Лайен го оповести официално и го внесе за обсъждане в Европейския парламент по обяд на 27 май. Съдържанието вече се знаеше, защото еврокомисарят по икономиката Паоло Джентилони беше се похвалил с тезисите му предварително в Туитър. А и всички нашумели дискусии от предходните дни достатъчно ясно бяха очертали рамката.

Накратко, става дума за акумулиране на общо около 750 милиарда евро, които да бъдат изтеглени като заеми от капиталовите пазари с гаранцията на ЕК, включваща вдигане на общностния бюджет до 2% от брутния национален доход на страните членки и със срокове за погасяване между 2028 и 2058 г. Средствата, 500 млрд. от които ще се разпределят като грантове, а 250 млрд. ще се отпускат като кредити, ще бъдат насочени към възстановяване и преформатиране на националните икономики в ЕС с приоритет за най-силно пострадалите от пандемията на Covid-19 и за най-слабите априори. Целта е реформите едновременно да съдействат за бърз всеобщ завой към екологизация и дигитализация.

Това предложение на ЕК, лансирано под надслова Next Generation EU, върви в комплект с увеличаване на евробюджета за 2021-2027 г. до 1,1 трилиона евро. Само че дори в такава комбинация евродепутатите, при които сега отива за обсъждане планът на Урсула фон дер Лайен, трудно ще се залъжат, че това може да се разтегли до онези 2 трилиона евро, вече категорично посочени от ЕП по-рано този месец като крайно необходими извънредни средства за преодоляване на щетите от пандемията. Същинската сума, предлагана сега за изпълнение на тази задача, се изчерпва с къде по-скромните „възстановителни” 750 милиарда евро. Така че въпросното разминаване ще е първият пункт, по който предстои да кипнат ожесточени спорове при дебатите в Европарламента около плана Next Generation EU. Вярно, те могат да бъдат и донякъде туширани от политическата мотивация, че на фона на многото досегашни негативи, натрупани от ЕС със забавените му и противоречиви реакции на безпрецедентната криза, вече е жизненонеобходимо да се демонстрира единство и солидарност.

В този дух са и коментарите на доста проевропейски медии – да, парите са по-малко от многократно споменаваните по-рано 1,5-2 трилиона, но пък в същото време това е безпрецедентна стъпка в досегашната история на ЕС, с която чрез мащабно колективно задлъжняване две трети от изтеглените средства ще отидат като безвъзмездни помощи при най-нуждаещите се.

Тук обаче е втората „гореща точка”, по която ще има нажежаване при дискусиите и в Европарламента, и в Европейския съвет, и на национално ниво в държавите членки. От самото начало на кризата най-ожесточените сблъсъци са по нерешения спор дали подпомагането на най-пострадалите от коронавируса страни да става чрез грантове и общо задлъжняване за осигуряването им, както отдавна искат Италия и Испания, подкрепяни от Франция, или чрез кредити, както държи групата на „пестеливите северняци” начело с Нидерландия и Австрия, около които дълго гравитираше и Германия.

Преломът настъпи с решението на германската канцлерка Ангела Меркел все пак да избере спасяването на европейския проект пред опазването на вътрешнополитическото си спокойствие. Така Меркел и френският президент Еманюел Макрон обявиха на 18 май свой съвместен възстановителен план за ЕС, който всъщност стана и гръбнакът на сегашния план на Урсула фон дер Лайен. Лансираната от Берлин и Париж сума бе 500 млрд. евро под формата само на грантове, като германската и френската държава се ангажираха да поемат най-голяма част от дълговете при изтеглянето на тези средства.

Само че още веднага след обявяването на инициативата „Меркел-Макрон” срещу нея категорично се обяви австрийският канцлер Себастиян Курц от името на групата на „пестеливците”, наричани също и с по-малко любезното „лихвари”. Ден по-късно – на 19 май, тяхната компания излезе със свое контра-предложение, което предвиждаше средствата да бъдат отпускани все пак не безвъзмездно, а под формата на кредити, макар и с малка лихва. На 23 май то бе разпратено до всички държави членки като официална позиция на Австрия, Дания, Нидерландия и Швеция.

А на 25 май се разбра, че Еврокомисията начело с германката Фон дер Лайен ще „кръстоса” двете предложения, за да се опита да постигне задоволяващ и двете крила в ЕС компромис с превес все пак към безвъзмездния и солидарен подход. Така в крайна сметка в плана на ЕК, оповестен официално на 27 май, залегна сумата от 750 млрд. евро, съставена от 500 млрд. грантове и 250 млрд. кредити. Дали по този начин ще се постигне очевидно търсеният ефект „и вълкът сит, и агнето цяло”, е под голям въпрос, който тепърва ще очаква отговори от предстоящите и несъмнено високоволтови обсъждания.

От другите разбивки на средствата, които привлякоха внимание при огласяването на плана на ЕК, стана ясно също, че на практика всичките 250 млрд. под формата на кредити са предназначени за правителствата в ЕС и техните действия за възстановяване и реформи в икономиките. Пак между правителствата ще се разпределят и 310 млрд. от общо 500-те милиарда грантове. А останалите 190 млрд. безвъзмездна помощ ще са за преки помощи и гаранции за бизнеса. Предлаганият повишен бюджет на ЕС също така съдържа възможности за допълнително финансиране чрез определени съществуващи вече програми и фондове.

Посочени са и приоритетите за отпускане на грантове или кредити. Освен споменатите екологизация (реализиране на т. нар. „Зелена сделка”) и дигитализация на икономиките, предвижда се също инвестиране с предимство в малки и средни предприятия, развиващи локални производства, както и в социалната сфера.

Контролът на разходите ще се осъществява под шапката на Европейския семестър – същия механизъм, който напоследък предизвика доста емоции у нас с избистрянето на факта, че мониторинга над прозрачната собственост и дейност в българската икономика всъщност продължава.

Как точно ще функционира този контрол спрямо средствата от „спасителния план” на ЕК, ще се разбере доста по-късно, чак след като самият план и бюджетът на ЕС бъдат утвърдени. А това ще е дълъг процес, който ще се точи месеци наред, възможно е и до есента, като се имат предвид всички налични противоречия. Въпреки призивите да се побърза, за да не се изпращат повече негативни сигнали за лошо функциониране на ЕС и за да се откликне най-после на насъщните нужди на най-пострадалите икономики, дори най-оптимистичните прогнози не дават по-близък срок от месец юли т.г.за евентуално одобряване на плана Next Generation EU. Тогава Германия поема ротационното председателство на ЕС и тежестта на нейния глас и дял в европейските дела може да помогне за ускоряване на процесите. Но дори планът и „да мине” на европейско ниво, него – заедно с бюджета на ЕС, за който е вързан – го чакат и ратификации в националните парламенти на страните членки, а това също няма да стане лесно и бързо.

С една дума, почерпката на Урсула фон дер Лайен със 750 млрд. грантове и кредити засега само е поръчана. Сервирането още виси във въздуха, на косъма на винаги трудно постигания европейски консенсус.

Независимо от това, медии и политици в повечето държави членки на ЕС се втурнаха да изчисляват на коя колко ще се падне – било плюсове, било минуси – от плана на ЕК, въпреки цялата размитост и условност на все още подлежащите на дискусии суми, проценти, дялове.

България също не направи изключение. И както винаги се люшна от една крайност в друга. Първо, още преди предложението на Фон дер Лайен да бъде огласено официално, се чуха вопли как страната ни щяла да се превърне в „донор” или „спонсор” за по-пострадалите от коронавируси държави в ЕС. Застъпникът на тази теза – евродепутатът Радан Кънев, дори посочи конкретно Италия, на която сме щели да донорстваме. А след като планът на ЕК вече беше официално оповестен и внесен в Европарламента, монетата се обърна от другата страна и започна празнуване на „чистата печалба” (израз, употребен от БНР), която България щяла да извлече от новия бюджетен пакет на ЕС. Из социалните мрежи у нас се завъртя работен документ към плана и започнаха упражнения в тълкувания на съдържаща се вътре таблица с примерни разпределения на сумите по страни.

Таблицата от работния документ на ЕС, показваща технически допустими разпределения на средствата по страни съгласно плана на ЕК.

Пръв ѝ приложи ефектна интерпретация икономистът от „Отворено общество” Георги Ангелов, който обяви на своя Фейсбук профил, че България „може да получи около 15 милиарда евро от фонда за възстановяване на Европейския съюз, а ще трябва да внесе само 3,3 милиарда”. И добави: „При това 15-те милиарда ще могат да се ползват веднага, а вноската от 3,3 милиарда ще се дължи след 10-20 години, че и повече.” Тези  заключения на Ангелов бяха тиражирани и из доста медии.

Но както му опонира друг икономист – Атанас Пеканов от Австрийския институт за икономически изследвания и член на Съвета за стратегическо развитие към президентството, размятаната таблица не съдържа фиксирани прогнози коя страна колко ще получи, а „само входящите технически допускания за симулациите на ECFIN с QUEST, с които изчисляват ефектите от инструмента и мултипликатора”. Пеканов напомня още, че въпросните 15 милиарда, все още само хипотетично достъпни за България, са съставени от грантове и кредити. Той отбелязва: „По-правилната информация е за около 9 милиарда за грантове за България и 3 милиарда за кредити; не е особено коректно да се смята колко се получава нетно, тъй като никой не знае кога и как” ще бъдат издължавани заемите.

Сведено до масовото възприятие на нещата, би могло да се обобщи, че всякакви веселби за „чисти печалби” из нашенско доста изпреварват сметката на кръчмаря, която далеч не е готова.

Единствените коментари, които не предизвикват у участниците във Фейсбук-чатовете желание за спор, си остават от традиционната българска серия „каквито и пари да дойдат, пак ще ги откраднат все същите”…

"Барикада" е независимо издание, което се издържа от своите читатели. Стани един от тях! Ако този материал ти е харесал, подкрепи съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар