Въпрос: какво обединява политици като Линдзи Греъм, Марко Рубио, Хилари Клинтън, Саманта Пауър, Нанси Пелоси, Дейвид Петреъс, коментатори като Том Фридман и редакционната колегия на Washington Post?
Отговор: Тяхната подкрепа за въоръжаване на това, което те наричаха „умерени“ сирийски бунтовнически групировки между 2013 г. и 2017 г.
През последните седмици, сирийски бунтовнически групировки, описвани в щатските медии само като „подкрепяни от Турция„, избиват и осакатяват наред в контролираните от кюрдите зони в Северна Сирия. Тези бойци са виновни за „военни престъпления“, декларира щатският министър на отбраната Марк Еспер в скорошно интервю. „Виновниците трябва да бъдат държани под отговорност“, добави той и изтъкна, че в много случаи отговорността е на турските власти.
Аз всъщност съм съгласен с него – турските власти имат да отговарят за много неща, особено като се има предвид, че много от ужасяващите убийства са заснемани. Но ми се иска да видя и доста хора във Вашингтон да бъдат „държани под отговорност“. Водещи демократи и републиканци в общ глас разкритикуваха шумно – и правдиво – администрацията на Тръмп за това, че изоставя съюзниците от предвожданите от кюрдите Сирийски демократични сили (SDF). Клинтън възропта срещу“потресаващия ужас“ на кюрдски мъже, жени и деца, избивани от подкрепяните от Турция групировки. Хора като Петреъс и Греъм пък ги обвиниха в „етническо прочистване“. Тези политици обаче удобно премълчават факта, че в миналото сами са изявявали като защитници на същите тези бунтовници. За свой срам много журналисти в САЩ отказват да споменават миналата подкрепа на САЩ за тези групировки.
Нима толкова бързо сме забравили как ЦРУ подкрепяше всякакви милиции, включително ислямистки, за да се сражават срещу правителството на Асад чрез програмата „Timber Sycamore„? Или как в същото време Пентагона се опитваше да организира „умерени“ бойци да се сражават срещу ИДИЛ по линия на одобрената от Конгреса „Програма за обучение и оборудване“? Според официални оценки първата програма е довела до смърт или нараняване на 100 000 войници от сирийската армия и нейните съюзници, докато втората бе координирана не с кой да е, а с Турция.
„Групировки, които бяха обучавани и екипирани от Съединените щати на Запад от Ефрат, сега се бият срещу групи на Изток от Ефрат, които също са обучавани и екипирани от Съединените щати“, пише турският журналист Фехим Таштекин.
Човек обаче не би могъл да разбере това, ако гледа или чете щатските мейнстрийм медии. The New York Times например описва биещите се за Турция бунтовници само като „бойци, които Съединените щати отдавна са отхвърлили като екстремисти, престъпници и бандити“.
Отрицанието е повсеместно. Преди четвъртия вътрешен дебат на Демократическата партия между кандидатите за президент, аз коментирах в Twitter лицемерието на водещи демократи, които „искаха да въоръжават сирийски бунтовници, но днес роптаят срещу същите тези сирийски бунтовници“.
В отговор бях наречен „зле информиран“ от Чарлз Листър, анализатор в Middle East Institute (тинк-танк, сред чиито спонсори са Саудитска Арабия, Катар, ОАЕ и корпорации от военно-промишления комплекс. Бел. прев.) Бойците, избиващи кюрди, твърди той, „не са същите“ като „Свободната сирийска армия (ССА) – т.е. не са същите светски и „умерени“ бойци, открито подкрепяни от Запада в началните етапи на конфликта. Шейн Бауър, репортер в либералния сайт Mother Jones, заяви, че от моя страна е „изключително нечестно“ да смесвам „ССА от 2012 и 2013 г. с наемниците, които се бият за Турция сега“.
Този аргумент има известни основания. Макар някои от протурските бойци, атакуващи кюрдите в момента, наистина да се са сражавали като част от ССА през 2012-2013 г., други от тях не са. „Много от тези бойци са били 10 годишни, когато е започнал конфликта“, заяви един от критикуващите ме. Други пък написаха, че много сирийски бунтовници са се „радикализирали“ по време на кървавия конфликт заради репресиите, варелните бомби, изтезанията и химическите оръжия, използвани от Башар Асад.
Аз лично не съм несъгласен с това. Колкото и руското правителство и конгресмен Тулси Габард да твърдят, че всяка една бунтовническа група е започнала като разклонение на „Ал Кайда“ или „Ислямска държава“, и е пълна само с „терористи“ и „джихадисти“, това е мързеливо и цинично пренаписване на историята. Сирийската революция започна през март 2011 г, с ненасилствени протести в градове като Дараа и Дамаск, насочени срещу диктатор, който отговори с шокиращо насилие. Млади мъже като Абдул Басет ал-Сарут, бивш вратар на сирийския национален отбор и герой в документалния филм „Завръщане в Хомс“, неохотно се превърнаха от „подаващи скандиранията по улиците през 2011 г.“, до „закоравели лидери на милициите“, както пише The Guardian. (Той бе убит това лято, докато се е сражавал срещу правителствените сили на страната на ислямистка милиция в северната част на страната).
Има много сирийски бунтовници, както ислямисти, така и секуларисти, които са се били не само срещу правителството, но и срещу „Ал Кайда“ и ИДИЛ. Обаче има и други бунтовнически групировки, които от самото начало са доминирани от агресивни салафити и джихадисти, и които сами са се хвалели, че се сражават редом с „Ал Кайда“ и ИДИЛ. Истината е, че много от бунтовническите сили, които сега извършват военни престъпления срещу кюрдите, извършваха военни престъпления и в ранните години на сирийската гражданска война.
Ето го и проблемът: също толкова мързеливо и цинично пренаписване на историята е да се претендира, че тези групировки нямат нищо общо със Съединените щати, или че никога не са били подкрепяни от властите в САЩ в текущата им форма и състав.
По какъв друг начин бихме могли да обяснил генерал Салим Идрис? В момента той е „министър на отбраната“ в самопровъзгласилото се Сирийско временно правителство, както и командир в „Сирийската национална армия“ – сборна сила от подкрепяни от Турция бойци, които сеят разрушение в Североизточна Сирия през последните седмици.
Между 2012 и 2014 г. обаче Идрис служеше като началник-щаб на Върховният военен съвет на одобряваната от Запада ССА. Според Washington Post, през 2013 г. той е бил „помазан“ от тогавашния държавен секретар Джон Кери като „единствен посредник за помощта за сирийските бунтовници“. Той е приветстван в ефира на CNN и MSNBC. В хвалебствена статия за него, New York Times го описва като „смирен и говорещ меко“ и декларира, че бъдещето на Сирия зависи „от успеха на генерал Идрис на бойното поле“.
През 2013 г. сирийският бунтовнически главатар дори е награден с най-висшата награда от ястребите във Вашингтон – тайно посещение от покойния сенатор Джон Маккейн. Схващате ли? Джон Маккейн е бил съюзник и поддръжник на бунтовнически командир, чиито сили в момента биват шумно осъждани от главозамайваща смесица от политически и медийни фигури в САЩ – сред тях и дъщерята на сенатора Мегън Маккейн. Зави ли ви се вече свят? Не би ли трябвало в САЩ да се обръща повече внимание на това, че подкрепян от Турция генерал, който в момента праща сирийски бунтовници на битка срещу кюрдите, през 2013 г. в бил подкрепян от САЩ генерал, който праща сирийски бунтовници на битка срещу Башар Асад?
Има го и лейтенант Сейф Ебу Бекир, дезертьор от сирийската армия и вероятно бивш боец от ИДИЛ. Той предвождаше дивизия „Хамза“ – бунтовническа групировка, въоръжавана и обучавана от Пентагона през 2016 г., за да се бие срещу ИДИЛ. Днес Хамза е сред основните групировки, избиващи и прогонващи кюрди като част от турската инвазия в Сирия. Същото се отнася и за дивизия „Султан Мурад“, която през 2015 г. се хвалеше колко „добре запасена“ е с доставяните от САЩ противотанкови системи TOW.
Според уличаващ анализ на проправителствения турски тинк-танк SETA, от 41-те въоръжени фракции, участващи в подопечната на Анкара „Сирийска национална армия“, 28 са били сформирани преди администрацията на Тръмп да спре официално помощта за сирийските бунтовници през 2017 г. От тези 28 фракции, пише SETA, „21 са били подкрепяни в миналото от Съединените щати, включително три по линия на програмата на Пентагона за противодействие на ИДИЛ“. Осемнадесет от тези групировки са получавали оръжия от ЦРУ, а 14 от 28-те фракции също така са получавали от САЩ управляеми противотанкови ракети TOW.
Това не би ли трябвало да предизвика сериозни полемики във Вашингтон? Не би ли трябвало да бъде поискано обяснение от тези политици и коментатори, които подкрепяха въоръжаването и финансирането на същите тези сирийски проксита, които сега са обвинявани във военни престъпления, вместо пак да бъдат канени безкритично от медиите като независими анализатори и експерти?
Да, президентът на Турция Реджеп Ердоган има кръв по ръцете си, както има и Доналд Тръмп, който даде на Ердоган зелена светлина да „прочисти“ контролираните от кюрдите зони. Но какво да кажем за кръвта по ръцете на тези щатски ястреби и поддръжници на интервенциите, както републиканци, така и демократи, които само преди няколко години се хвърляха да защитават и подкрепят Идринс, Бакир, „Дивизия Хамза“ и „Султан Мурад“?
Да, бруталният Асад е отговорен за голяма част от насилието в Сирия – както и правителствата на Иран и Русия, които го въоръжават и подкрепят. Но сред отговорните за осигуряването на подкрепа и оръжие за най-бандитските групировки Сирия се нареждат и Съединените щати. Някои от нас предупреждаваха, че осигуряването на пари и оръжия за подобни бунтовници може да ни се върне тъпкано. Тогава бяхме оплювани като оправдаващи геноцид, апологети на Асад, поддръжници на Иран. Това, което виждаме днес в Северна Сирия е класически – и депресиращ – случай на това, което ЦРУ нарича „обратен ефект“
Бившите съюзници на Съединените щати в Сирия се обърнаха срещу сегашните съюзници на Съединените щати в Сирия. Но сякаш никой в САЩ не иска да признае това – или да поеме отговорността.
About The Author
