В категории:Свят

Обратен ефект: Как инвазията на САЩ в Ирак създаде ИДИЛ

На пръв поглед може да звучи конспиративно, но реално няма как да се отрече – най-страховитата терористична организация нямаше да съществува, ако не бяха поредица от престъпно глупави решения, започнали с войната от 2003 г.

Пътят към ада е постлан с глупави решения. Снимка: pixabay.com

Мехди Хасан, Intercept

“Вашият брат създаде ИДИЛ”, заяви студентката Айви Зидрих на изненадания Джеб Буш след среща с избиратели в град Рено, щата Невада, през май 2015 г. Джеб Буш, който тогава се надяваше да стане републиканския кандидат за президент, се опита да защити по-големия си брат – бившия президент Джордж Уокър Буш, като хвърли вината за възхода на Ислямска държава върху Барак Обама, заради когото “американците са се изтеглили от Ирак” през 2011 г.

Това заучи малко конспиративно, нали? Да наричаш Джордж “Дъбя” Буш създател на ИДИЛ? Реално обаче обвиненията на студентката не бяха далеч от целта. Ако не беше катастрофалното решение на Буш да нахлуе и да окупира Ирак през 2003 г. – в нарушение на международното право – най-страховитата терористична група в света нямаше да съществува днес. ИДИЛ е един от непредвидените обратни ефекти от тези действия.

Има три основни начина, по които премеждието на Буш в Месопотамия спомогна за раждането на групата, която днес САЩ счита за една от най-големите заплахи за националната си сигурност и за мира в Близкия Изток.

На първо място чуждестранните военни окупации обикновено водят до радикализация на местното население и подклаждат въоръжени бунтове. Вземете например Хизбула в Южан Ливан, или Хамас в Ивицата Газа.

В Ирак САЩ се трансформираха от героични освободители в брутални окупатори в рамките на седмици. В град Фалуджа, който по-късно се превърна в крепост на ИДИЛ, щатски войници откриха огън срещу тълпа мирно протестиращи през април 2003 г., като убиха и раниха десетки иракчани.

Разстрелите, изтезанията и цялостният хаос, съпътстващи окупацията, тласнаха хиляди иракчани от сунитското малцинство в ръцете на радикални групировки, водени от брутални гангстери като Абу Мусаб ал-Заркауи. Неговата групировка – Ал Кайда в Ирак, сформирана през 2004 г. с цел да воюва с американските войски и местните им съюзници, е и организацията предшественик на… ИДИЛ.

Второ, през май 2003 г. щатските окупационни власти предприеха престъпно глупавото и безразсъдно решение да разпуснат иракската армия. Точно така: за един ден САЩ превърнаха над половин милион добре въоръжени и добре обучени иракски войници в безработни. Не друг, а генерал Колин Пауъл – държавен секретар на Буш и бивш ръководител на Генералния щаб – по-късно ще опише тези безработни войници като “първостепенни попълнения за бунта”. Много от висшите командири на ИДИЛ в Ирак бяха идентифицирани като бивши офицери от армията на Саддам Хюсеин. Съвпадение?

На трето място се нарежда практиката на армията на САЩ да задържа десетки хиляди иракчани, много от които не бяха хващали оръжие, в лагера “Кемп Бука” в Южен Ирак. Там затворените джихадисти имаха възможност не само да радикализират нови попълнения пред погледа на всички, но и да планират заедно бъдещи операции и атаки. “Много от нас в “Кемп Бука” се притеснявахме, че вместо просто да задържаме арестанти, сме създали тенджера под налягане за екстремизъм”, ще признае по-късно ръководителят на затвора Джеймс Скилър Геррънд.

Между другите бивши затворници в “Кемп Бука” е и самият Абу Бакр ал-Багдади. Самопровъзгласилият се халиф и лидер на ИДИЛ, който според иракският експерт по тероризъм Хишам ал-Хашими “е попил джихадистката идеология и се утвърдил сред важните ѝ представители” докато се е намирал в лагера.

Така че да, ИДИЛ е последствие от щатската инвазия и окупация на Ирак. И не е нужно да приемате това на сляпа вяра. Вижте например какво казва Дейвид Килкулен, бивш съветник на ген. Дейвид Петреъс и на държавния секретар Кондолиса Райз, който е считан за един от водещите експерти по борба с бунтовници в света. “Трябва да признаем, че сами сме създали много от проблемите”, заяви той пред Channel 4 News през март 2016 г. “Не може да се отрече, че нямаше да има ИДИЛ, ако не бяхме нахлули в Ирак”.

"Барикада" е независимо издание, което се издържа от своите читатели. Стани един от тях! Ако този материал ти е харесал, подкрепи съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар