Течащата в Израел предизборна кампания вече бе белязана от изблици на антиарабски расизъм. Тази седмица нещата станаха много, много по-лоши.
В сряда вестник Haaretz съобщи, че премиерът Бенямин Нетаняху е подтикнал партия “Еврейски дом” да се обедини с друга формация – “Еврейска сила”, която е наследила лидерите и политиките си от пословичния расист Меир Кахане. Неговата оригинална партия Ках бе забранена през 1994 г. През същата година тя бе вписана като терористична организация от Държавния департамент на САЩ, след като нейният привърженик Барух Голдщайн изби 29 араби по време на молитва в Хеброн, а партията изказа подкрепата си към него.
И днес, през 2019 г., те се завръщат.
Ако “Еврейски дом” гласува за сливането, това ще означава, че последователят на Кахане Майкъл Бен-Ари, на който е забранено да влиза в САЩ заради принадлежност към терористична организация, ще стане част от управляващата в Израел коалиция. Това ще означава също и че Итамар Бен Гвир, осъден за подбуждане на расизъм и подкрепа на тероризма, ще бъде приветстван в залите на Кнесета.
Това ще означава, че заветът на Кахане – включително опитите му да отнеме израелското гражданство на неевреите, да забрани брака между евреи и неевреи и да прогони арабското население на Израел извън страната – отново ще има защитници в израелското правителство.
Това са екстремистките десни демагози на еврейската държава, хора, които вярват, че суверенитетът зависи от репресиите, етническото прочистване и дори избиването на арабското население на Израел. С това сливане готовността на Нетаняху да се изгаври с всички възможни ценности, само и само да осигури политическото си оцеляване, достига ново дъно.
Но колкото и да е ужасяващ, този ход на израелския премиер да включи в управляващата коалиция открити расисти, не бива да ни изненадва. Нетаняху прекара по-голямата част от последните две години да тласка Израел по грозния път на етнонационализма. От Закона за националната държава, който ратифицира еврейското превъзходство над малцинствата в Израел, през изпирането на репутацията на ревизионисти на Холокоста в Полша и Унгария, до топлите прегръдки с расистите, ръководещи други държави като Филипините и Бразилия, Нетаняху вече е сложил всичките си яйца в кошницата на расизма и етнонационализма.
Прегръдката с партия, която буквално се нарича “Еврейска сила”, представлява само последното от дълга поредица предателства на евреите, еврейската история и ценности. Какъв е урокът от историята на евреите, ако не това, че правата на малцинствата трябва да бъдат енергично защитавани? Какви са еврейските ценности, ако не призивите в Тората справедливостта да се търси на всяка цена? Какви са евреите, ако не наследници на най-преследваните хора в историята, сами ставали жертви на етническо прочистване отново и отново?
А сега управляващата коалиция на еврейската държава ще приветства нови членове, които искат да прочистят етнически палестинците – тези милиони хора, които вече са лишени от права и са жертви на бруталната окупация на Западния бряг и блокадата на Газа.
Същевременно, въпреки затъването на Израел в етнонационализма, от хора от еврейската диаспора като мен се очаква да осигуряват непоколебима подкрепа на една държава, която възприема точно този светоглед – господството на мнозинството над малцинствата – който е подсигурявал нашите трагедии в продължение на хилядолетия.
Противно на циничната гледна точка на Нетаняху, правата на евреите не трябва да идват за сметка на палестинците.
Но когато отхвърлим това искане за безусловна подкрепа, когато изискваме отговорност за затъването на Израел в тази най-грозна форма на национализъм, ни се казва, че нямаме право да говорим, защото се асимилираме и няма да съществуваме след три поколения, или защото не сме служили в израелската армия, защото не говорим иврит, или пък защото не живеем в Сдерот.
Не е нужно да живееш в Сдерот, за да разпознаеш расист, когато го видиш. Не е нужно да говориш на иврит, за да знаеш, че етническото прочистване е нещо грешно, и че приветстването на защитниците му в коридорите на властта е позор.
Развяването на етнонационализма от страна на Нетаняху не е предателство само спрямо еврейската история. Това е предателството и към живеещите в момента евреи от диаспората. Както винаги в историята, възходът на националпопулистки лидери по света води след себе си ужасяващ ръст на антисемитските инциденти, включително вандализъм, нападения и убийства.
По целия свят антисемитизмът се завръща по шокиращи начини, окуражаван от лидери като Виктор Орбан и Доналд Тръмп, които мразят малцинствата и подклаждат антисемитски конспиративни теории – и които са първи приятели на Нетаняху. Близкият съюзник на израелския премиер Орбан представя Джордж Сорос за свой архивраг в една кампания, която използва открито антисемитски клишета. Той често използва до болка познати антисемитски мантри, за да унижава опонентите си: “Те не са национални, а интернационални, те не вярват в работата, а спекулират с пари, те нямат родина, но смятат целия свят за свой”. Това не попречи на Нетаняху да приветства Орбан в музея на Холокоста Яд Вашем и дори да даде одобрението си за нов музей, изкривяващ паметта за престъпленията през Втората световна война.
Тръмп пък сърце не му дава да укори неонацистите и дори първоначално хвърли вината за масовото убийство в синагога през миналата година върху жертвите. Той пробутваше и конспиративната теория, че Джордж Сорос финансира колоната бежанци от Централна Америка – теория, която мотивира и стрелеца от синагогата. И за да отърси отговорността си, Тръмп се тупаше в гърдите колко много е направил за Израел и колко много го харесва Нетаняху.
Нетаняху от своя страна също залага много на подкрепата на Тръмп, като дори се хвали с дружбата си с президента на САЩ с огромни билбордове в Тел Авив. Но когато си прави снимки с управници като Тръмп и Орбан, той само дава еврейски печат за одобрение точно на тези сили, които застрашават живота на евреи.
Сигурността и суверенитетът на евреите не може да е за сметка на палестинските права, свободи и достойнство. Напротив – етнонационализмът в крайна сметка винаги се обръща срещу евреите. Ако достойнството на нашите палестински братя и сестри не са достатъчен аргумент, то еврейската история говори достатъчно. Точно както борещите се за правата на палестинците трябва да прочистват редиците си от антисемитизъм, така и евреите, загрижени за своето минало, настояще и бъдеще, трябва да изобличат това ужасяващо нормализиране на расизма в еврейската държава.
About The Author
