Уважаеми г-н посланик, по света продължават острите критики срещу приетия неотдавна от израелския Кнесет закон, който провъзгласява Израел за „национална държава на еврейския народ”, без да споменава палестинците, също живеещи там. Законът грубо погазва правата им и международното право, в разрез е с концепцията за уреждане на близкоизточния конфликт чрез принципа на две държави. Как ще коментирате тази ситуация?
Ние отдавна предупреждаваме, че Израел е държава на расовата дискриминация, че упражнява апартейд по отношение на палестинския народ. Сега, с този закон, израелската държава официализира тази система на апартейд и дискриминация, превръщайки я в „законна”. Това ще се отрази много силно и много негативно върху палестинците, които са граждани на Израел, както и върху палестинците от окупираните през 1967 г. територии.
Израел винаги се е представял за демократична държава, дори за „единствената демократична държава” в Близкия изток. В момента демокрацията е изтласкана на заден план с обявяването, че това е държава само за евреите.
Законът провъзгласява, че Израел е държава на евреите и че правото на самоопределение върху земята на Израел принадлежи само на евреите. Това е връх на расовата дискриминация, на расизма по отношение на изконно живеещия на тази земя палестински народ. Имайте предвид, че палестинците са над 20% от гражданите на Израел към момента. Тези хора не са се появили там като пришълци, подобно например на Авигдор Либерман (военен министър на Израел, роден през 1958 г. в тогавашния СССР, в гр. Кишинев, Молдова – б.р.). А са потомци на много поколения техни прадеди, живели на тази земя.
Освен това отменянето на статуса на официален език за арабския в израелската държава също е вид расова дискриминация, защото коренното население – палестинците също говорят на този език. И са говорили на него, още много преди да дойдат еврейските имигранти и да се създаде държавата Израел.
Можете да си представите ситуацията чрез следния хипотетичен пример. Възможно ли е да допуснете, че ако в една Германия имигрантите станат достатъчно много и лека-полека завладеят германския парламент, те биха могли да отменят немския език като официален в германската държава?! Ето защо ние подчертаваме, че този закон съдържа множество негативни измерения и изказваме опасения от последствията му.
В текста на закона се употребява изразът „земята на Израел”. Това не е политически термин, а е понятие от Стария завет. Според част от юдейското духовенство изразът „земята на Израел” се отнася до всички територии между реките Нил и Ефрат… Нашите опасения са свързани и с факта, че държавата Израел няма своя конституция и не е определила официално своите граници.
Още нещо важно – законът, за който говорим и който определя Израел като „държава на еврейския народ”, поражда спорове в самото израелско общество по въпроса кой реално може да бъде определен като евреин. Например – дали и хазарите или други етноси, които някога са възприели юдаизма, са евреи? Дали и те имат право да наследяват земята на Израел, както е записано в Тората? В същото време е очевидно, че тези исторически и религиозни текстове не би трябвало да се приемат като политически и на тяхна база да се решават проблемите на съвременността.
При цялата си мъглявост този закон представлява заплаха за региона и не дава сигнал, че Израел желае мир и че ще следва принципа за две държави с цел уреждане на конфликта. Нещо повече – в закона се посочва, че израелската държава ще насърчава и поощрява заселничеството върху „земята на Израел”, без да се очертават границите ѝ. Това без съмнение означава, че вътре влизат и окупираните територии.
Законът е в противоречие дори с декларацията за независимост на Израел от 1948 г. Нека да припомня, че тази декларация е сред т.нар. основни закони, чрез които се управлява израелската държава. Както споменах, тя няма своя конституция – заместват я именно такива основни закони. Такъв е и сегашният закон.
Текстът му е в разрез и с резолюция 181 на Общото събрание на ООН от ноември 1947 г., по силата на която е създадена държавата Израел, и с резолюция 194 от декември 1948 г, която постановява правото на палестинските бежанци да се завърнат по домовете им. Сегашният закон е в разрез с тези две резолюции, защото той постановява право на завръщане по домовете и право на самоопределение само за евреите. Освен това дава право на всички евреи по света да идват в Израел и да стават негови граждани. Независимо че много резолюции на ООН, както и други документи на международното право, потвърждават правото на палестинците да се завърнат по домовете си, настоящият закон им отнема това право.
Също така законът е в противоречие и с две резолюции на Съвета за сигурност на ООН от 1980 г. – 476 и 478. Те осъждат и определят като нищожен израелския основен закон от 1980 г., с който държавата Израел анексира Източен Йерусалим и обявява града за своя „единна, вечна и неделима столица”. По-късно още много последвали резолюции потвърждават тази позиция на световната организация – че законът от 1980 г. и всички произтичащи от него мерки и действия са нелегитимни.
Що се отнася до сегашния закон за еврейската националност, той е като пирон в ковчега на принципа за двете държави. И разчиства пътя към уреждането на базата на една държава. А в нея очевидно ще се наложи акумулираща омраза система на расова дискриманция и апартейд. И тя ще се упражнява, като волята на малцинството ще се налага над волята на мнозинството. Защото броят на палестинците върху историческата територия на Палестина вече надхвърля броя на евреите.Колко време светът би могъл да понася една такава система на дискриминация и сегрегация? Унищожавайки принципа на двете държави, Израел сам си копае гроба.
Ние и сега продължаваме да подчертаваме, че сме за принципа на двете държави. Но ако се стигне до неговото ликвидиране, ние ще настояваме за равни права на всички живеещи на територията на историческа Палестина – араби и евреи.
Няма да позволим да се осъществят закани като тези, които отправят военният министър Либерман, или министърката на културата Мириам Регев, или министърът на образованието Нафтали Бенет – че палестинците трябва да бъдат смазани, унищожени, прогонени. Няма да позволим да ни се случи отново същото, като през 1948 г. Ще се вкопчим в нашата земя и ще продължим борбата си.
Наред с другото, законът, за който говорим, провъзгласява, че израелската държава „гледа на развитието на еврейското заселничество като на национална ценност и ще работи за поощряване и насърчаване на неговото основополагане и консолидация”. Очевидно тук се съдържа легитимиране на изграждането на еврейски селища на окупираните палестински територии – политика, която многократно е била осъждана в ООН. Какви действия ще предприеме в отговор палестинската страна на ниво ООН и международната общност оттук-нататък?
Да, този аспект от закона е в разрез с цяла поредица от резолюции на ООН срещу заселническата колонизация, особено на резолюция 2334 от 2016 г., която определя строителството на израелски селища в окупираните територии като „лишено от юридическа сила и крещящо нарушение на международното право”. Светът смята за незаконни тези селища и настоява те да бъдат премахнати.
Заселничеството противоречи и на Женевските конвенции, които постановяват, че държавата окупатор няма право да извършва демографски, географски и каквито и да е други промени върху териториите, които окупира. А заселничеството е точно това – демографска и географска промяна. Новият израелски закон легитимира насърчаването точно на тази незаконна дейност.
За нас най-важното е спазването и зачитането на международното право, защото нарушенията му неминуемо и навсякъде водят до войни. Израел е сред първите държави в света по незачитане на международното право и на международните резолюции. Ние ще се обърнем към международните органи и институции с призив да разобличат и да осуетят прилагането на този закон. По същия начин постъпихме и след решението на американския президент Доналд Тръмп САЩ да признаят Йерусалим за столица на Израел. Преобладаващото мнозинство сред държавите по света тогава осъдиха и не признаха това решение.
Сезирахме Международния съд на ООН и относно заселническата колонизация, и по повод войната в Газа… Така ще се обърнем към него и във връзка с настоящия закон. Политическите и дипломатическите ни действия ще вървят успоредно с мирната масова борба на палестинския народ на окупираните територии.
Законът, впрочем, не се ползва с особена подкрепа в самия Израел. Нека напомня, че той бе приет с гласовете на 62-ма депутати в 120-членния Кнесет. Тоест – около половината от израелското общество е против този закон.
Точно тази година, когато се навършват 7 десетилетия от войната през 1948 г. и прогонването на палестинците от земите им, известно като Накба, станахме свидетели на споменатото от вас признаване на Йерусалим като столица на Израел от страна на САЩ. Това е още една много опасна искра в дългия конфликт. Какво може да провокира тя?
Както вече посочих, всяко незачитане на международното право и на резолюциите на ООН води неизбежно до войни. САЩ и Израел са начело на страните, погазващи международното право. Съединените щати осъществиха последователно военни намеси в Афганистан, Ирак, Либия, Сирия и още много държави. Тези намеси не бяха със санкции на Съвета за сигурност на ООН, а по едностранни решения на самите САЩ. Именно в тази погазваща маждународното право поредица се вписва и решението на президента Тръмп да признае Йерусалим като столица на Израел.
Този акт по никакъв начин не води към принципа за двете държави с цел уреждане на конфликта. Напротив – както и вие казахте, добавя нова искра на напрежение и насилие в близкоизточния регион. По никакъв начин не води към мира, към който се стремим всички в светлината на международните резолюции. Именно затова сме свидетели как преобладаващата част от света се възпротиви на решението на Тръмп и не го призна.
След изявлението на Тръмп ние от своя страна решихме да бойкотираме всички контакти с американската администрация. Отзовахме посланика си от Вашингтон. Впоследствие американците многократно се опитаха да контактуват на високи нива, да търсят срещи с палестинския президент Махмуд Абас. Ние обаче категорично отказахме всякакви такива контакти. Няма да има никакъв контакт между нас и американската администрация, преди Вашингтон да се откаже от решението си да признае Йерусалим като столица на Израел. С този свой акт Съединените щати излязоха от качеството си на посредник в конфликта и се превърнаха в страна в него. Затова ние вече няма да приемем никакво американско посредничество.
Настояваме за свикване на международна конференция за разрешаване на арабско-израелския и палестинско-израелския конфликт въз основа на международното право и международните резолюции и решения.
Колкото до всички онези, които ни подканят непрекъснато да отидем и да преговаряме с израелците, ние им отговаряме, че при сегашната американска администрации и при сегашното правителство в Израел няма как да бъде постигнат мир чрез преговори. През 1948 г., когато светът призна Израел, никой не каза на израелците: „Идете първо да преговаряте с палестинците”. Тогава признаха само едната от двете държави. Сега, вместо да ни подтикват да преговаряме, нека признаят и нашата държава!
Ето затова призоваваме към международна конференция – за да върнем конфликта към неговите първоизточници. Те са в решението на ООН за разделянето на Палестина на две държави. При това положение, след като оттам е тръгнало разделението, ние настояване де бъде призната и нашата държава. Това е начинът за разрешаване на конфликта – чрез прилагане на международните резолюции и решения.
Доста градове, които днес се водят израелски – като Хайфа, Яфа, Акка, Назарет и други – са основани от нашите прадеди, ханаанците. Било е във времена, когато там не е имало никакви евреи. Така че сега ние настояваме за прилагане на международното право. Ние признаваме градовете, които споменах, за част от държавата Израел. Но за да бъде постигнат мирът, останалата част от Палестина, окупираните през 1967 г. територии трябва да бъдат освободени от окупацията. Имам предвид Западния бряг на р. Йордан, Ивицата Газа и Източен Йерусалим, което е минимумът от нашите права върху земята ни. Освен това настояваме за завръщане на палестинските бежанци съгласно резолюция 194.
Стъписващо е, че на фона на напрежението по цял свят около статуса на Йерусалим, в София е в ход проект на израелското посолство за изграждане на „Йерусалимска градина” за деца с увреждания, като инициативата е посветена на… 50-годишнината от „обединяването” на Йерусалим. А всъщност това „обединяване” вследствие на войната от 1967 г. означава израелско окупиране на Източен Йерусалим – нещо, което ООН многократно е осъждала. Вашият коментар?
Благодарни сме за позицията на Република България, която се придържа към международните резолюции и решения, включително към факта, че Източен Йерусалим е част от окупираните през 1967 г. палестински територии. Признателни сме на официалните български институции, които бяха едни от първите, реагирали негативно на решението на президента Тръмп и заявили, че не приемат Йерусалим за столица на държавата Израел.
Също така България беше сред активно действащите страни в Общото събрание на ООН, благодарение на които беше приета резолюцията, определяща като невалидно решението на американския президент.
Колкото до „Йерусалимската градина” в София, която споменавате, бих казал със съжаление, че в случая става дума за омерзително използване на една особена социална група – децата със специални потребности – за постигане на големи политически цели от страна на израелското посолство тук. Позволяваме си да изразим съмнения относно искреността на желанието на израелското посолство да подпомогне децата със специални потребности в България, след като у нас израелските власти ежедневно произвеждат все повече и повече деца инвалиди в резултат на снайперистка стрелба с бойни патрони… Хиляди деца са убивани и трайно инвалидизирани в хода на безконечните войни на израелската окупация срещу палестинския народ.
Можем да припомним емблематичния случай с нашумялата по цял свят палестинска тийнейджърка Ахед Тамими, която буквално тези дни излезе от израелски затвор, след като прекара 8 месеца зад решетките. Причината за ареста ѝ бе, че изблъска от дома на семейството си израелски войници в деня, в който 15-годишният ѝ по онова време братовчед тежко пострада от израелски изстрел, раздробил половината му глава… Въпреки серията от операции, момчето днес е инвалид… Но на израелската държава не ѝ хрумва да показва състрадание и да прави градинки за деца като него…
Ако израелското посолство в България е искрено в желанието си да помогне на децата с увреждания тук – но аз повтарям, че се съмнявам в подобна искреност, защото въпросната държава обикновено гледа да получава помощи, а не да ги дава – тогава нека направят градина, която да се казва „Тел Авив” или „Израел”. Но да не залагат Йерусалим в конфликт тук, в България.
Според описанието на проекта на тази детска площадка за игра ще бъдат разположени макети на джамията „Куполът на скалата” и на черквата „Възкресение Христово – Божи гроб”. Храмовете обаче са места не за детски игри, а за богослужения. Явно не случайно проектът не включва макет на синагога. Но пък предвижда на възвишение над всичко останало да се инсталира „Арфата на Давид”. Възпроизвежда се Старият град в Йерусалим, тоест именно окупираният Източен Йерусалим – с крепостната стена и седемте порти…
Проектът всъщност е провокация за чувствата на мюсюлманите и християните. Това е и опит за заобикаляне на официалната българска позиция, която не признава Йерусалим за столица на Израел. Затова призовавам съответните институции да отхвърлят този проект в сегашния му вид и да не залагат Йерусалим в инициативи, способни да доведат до конфликт. Това е чисто политически проект, прикрит под хуманитарна обвивка. За съжаление, той се възползва от проблемите на децата с увреждания. Така, както Израел употребява палестинските деца като жив щит при военните си действия, сега употребява и българските деца със специални нужди, за да прокарва своите политически планове.
