Трагичните новини от бъдещето за числеността на населението долитат с други интересни вести от настоящето. Българите може да намялават, но пък чиновниците в държавата България се увеличават. Тези дни се оказа, че новите райони за планиране, които Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) подготвя, ще костват и нов административен щат. Не,
стар няма да се отстранява.
Общините си остават същите, областите и те, новите райони обаче ще бъдат сформирани със съответните управленски структури. И сега има планови райони, но те са без администрация.
МРРБ публикува подготвяните варианти за планово деление през януари, а след това стартираха обществени дискусии по темата. Такива се проведоха вече във Враца, Стара Загора и Варна. Новината, че се задава нов административен апарат, дойде именно от тези обсъждания. Зам.-министър Деница Николова, отговорник по целия този въпрос, навсякъде съобщава, че ще се изграждат ,,регионални структури, които на място да отговарят за избора на конкретни мерки“. Под ,,мерки“ следва да се разбира кандидатстването пред европейските фондове. Районите за планиране се изготвят именно с оглед на еврофинансирането – след 2020 г. акцент в него ще са ,,интегрираните териториални инвестиции“. Пари ще се раздават териториално, а всеки район за планиране ще може да кандидатства за средства. Кандидатстването изисква наличието на съответните служители, които да се занимават с това.
На обсъжданията стана ясно, че единият от вариантите е администрирането на целия този процес да се поеме от една национална агенция. Тоест да има една обща структура, която да отговаря за районите. Представете си НАП или ,,Митници“ – това ще е новият апарат, който ще обогати българската администрация. Друг вариант – и очевидно за него споменава Николова, e всеки район да си има подобна агенция. А третият е най-интересен – неправителствени организации да сформират ,,управленски звена“ по места, които да се разпореждат с европейските пари. Не, няма грешка – експертите на МРРБ разясняват на дискусиите, че НПО-та можело да се превърнат в държавни структури, тъй като притежавали опит в подобни дейности. Че имат опит е безспорно, но да познаем ли отсега, че
само близки до властта ,,граждански сдружения“ ще се уредят със сладката службица?
Извън всичко това става ясно, че към момента като най-вероятно се очертава деление с четири района – Дунавски, включващ Видин, Монтана, Враца, Плевен, Ловеч, Габрово, Велико Търново, Русе, Разград, Силистра и Търговище, Черноморски – с Варна, Бургас, Добрич, Шумен, Сливен и Ямбол, Югозападен със София, Перник, Кюстендил и Благоевград, а останалите да се обособят в Тракийско-Родопски. Другите варианти предвиждаха повече на брой райони. Добра новина – само четири нови администрации ще се създадат.
Без отговор остава въпросът не могат ли сегашни областни администрации, които и без друго ще поемат попечителство над съответния район (примерно – София, Русе, Варна и Пловдив) да се занимават с цялата тази дейност. Явно не може – изчезваме, но чиновничеството остава. Най-устойчивият вид е.
About The Author
