Грини не е често в новините по основателни причини. Това е най-бедният град във Франция. Той е пердградие на Париж, намира се на около 20 км южно от центъра на столицата. Там има огромна безработица и изоставени жилищни комплекси. За голяма част от френските медии Грини е пример за „непрепоръчителна за посещение зона“. Един от неговите жители – Амеди Кулибали, уби четирима души в супермаркет за кошер продукти (отговарящи на юдейската традиция – бел. прев.) при терористичните атаки през 2015 г.
Въпреки това се води борба за спасяване на града от тежкото му положение. Оглавява я местният кмет Филип Рио, член на Френската комунистическа партия. През 2017 г. той инициира документа „Призив от Грини“, подписан от стотици други кметове, с който апелира за инвестиции във френските предградия. Благодарение на иновативните му социални програми и реакцията на COVID-кризата, основана на издавани на местно ниво ваучери за храна, тази година му бе връчена наградата „най-добър кмет в света“.
Наградата, присъждана на всеки две години от базираната в Англия Фондация на градските кметове, досега не е била връчвана на комунист (и дори този път тя беше присъдена едновременно и на кмета на Ротердам Ахмед Абуталеб, член на холандската Партия на труда). Администрацията на Филип Рио е популярна в родината си благодарение на програмите за образование през целия живот и успехите в производството на геотермална енергия, които намалиха сметките на жителите.
Дейвид Бродер от Jacobin разговаря с кмета за живота в Грини, за политическата му ангажираност и за уроците на френския общински комунизъм.
Вие бяхте обявен за най-добрия кмет в света, след като бяхте номиниран от жителите на Грини. Какво означава това признание за Вас и за града, който представлявате?
Първо, за нас беше изненада, че бяхме признати сред тридесет и два града, сред които Вашингтон, Милуоки, Богота, Буенос Айрес и Ню Делхи, като град, който е предприел много действия по време на кризата с COVID-19 и в борбата с бедността – двете теми, върху които се фокусира лондонската фондация. Да бъда избран за най-добрия кмет в света – е, това беше нещо, за което не съм и мечтал.
Ние сме един от онези райони, които някои погрешно наричат „непрепоръчителна за посещение зона“, защото сме пример за крайните неравенства в тази страна. Франция има много милиардери, но в Париж има и пространства на дълбока бедност, на социална и пространствена сегрегация. В Грини половината от населението е под тридесетгодишна възраст и половината от населението е под прага на бедността. Това е най-бедният град във Франция.
По време на локдауна направихме това, което трябваше да направи всяко кметство във Франция – реагирахме. Подчертавам „ние“. Един кмет не е супергерой – ние действахме колективно, за да служим на обществото. По време на настъпването на пандемията изградихме бариера срещу прииждащото цунами. Тук кризата в здравеопазването автоматично означаваше социална криза. Винаги, когато има икономически неуспехи, ние сме тези, които ги преживяваме първи, и е необходимо време, за да се съвземем. Същото беше и с кризата с високорисковите ипотечни кредити през 2008 г. Донякъде се възстановихме от нея, но все още не сме на нивото преди кризата.
Така че, изправени пред внезапен шок, ние просто си вършихме работата – раздавахме маски, бяхме в контакт с населението, справяхме се с продоволствената криза.
Райони като нашия винаги са в центъра на френските политически дебати и винаги са обект на лошо отношение от страна на медиите – крайнодесният политик Ерик Земур винаги говори за предградията, сигурността и имиграцията. Но именно общности като нашата изграждат бъдещето на Франция. Така че хората, които живеят в Грини, страдат от нападките на тези фашистки политици, стремящи се да изключат от обществения живот цели групи от населението.
Когато олимпийски шампиони или актьори от райони като нашия успеят да пробият в САЩ, хората ръкопляскат. Но що се отнася до останалите жители, ние сме обиждани и малтретирани. Така че тази награда стопля сърцата ни. Хората ми се обадиха и казаха, че сме световни шампиони. Животът тук е труден. Но ние сме успели в усилията си и сме получили международно признание за тях. Дори френските медии да говорят за нас негативно, това, което казват за нас, не е вярно. Наградата е признание за Грини като град на работническата класа, но и за предградията като цяло. Те също могат да се гордеят с нашия успех.
Вие сте член на Френската комунистическа партия и преди да станете кмет, активно защитавахте наемателите на местно ниво в жилищния квартал „Гранд Борн“ (част от който е включена в община Грини – бел.прев.). Как станахте част от партията на комунистите?
Член съм на Френската комунистическа партия от 1995 г. – от миналия век. Често ме питат какво означава да си комунист. Спомням си защо се присъединих към партията тогава – и като гледам Франция, днес бих имал два пъти повече причини да се присъединя към движение, чиято пътеводна звезда е негодуванието срещу несправедливостта.
Самият аз съм продукт на комунизма на общинско ниво. Никога не съм се стремял да бъда част от това, което се случва на „върха“ на обществото, а по-скоро съм търсил мястото си сред всички онези невидими активисти – работници, служители и държавни служители със сини якички, които посвещават свободното си време, за да помагат на другите да живеят по-добре. Именно те ме обучиха в живота на сдруженията. На първо място това се случи в спорта, където хората отделят време и пари, за да ти помогнат да играеш в един футболен мач.
В този контекст можеш да преживееш прекрасни неща, дори и ако имаш беден произход като моя. Баща ми беше безработен. Родителите ми преживяха тежко отслабването на работническата класа. Понякога дори нямаше какво да ядат. Затова получавахме хранителни помощи и участвахме в Secours Populaire (инициатива за солидарност на местно ниво). Ние самите бяхме почти изселени от този район. Но в нашия жилищен квартал “Гранд Борн” хората се мобилизираха, за да попречат на изгонването на свои съседи от домовете им. Това стана чрез структури като Националната жилищна конфедерация и помощ за наемателите. Някои от активистите бяха комунисти, но имаше и други.
Разбрах, че колективните действия на тези борбени хора могат да променят човешкия живот. Опознах комунистическите активисти, защото те бяха на практика единствените, които все още живеят в работническите жилища. Те не бяха толкова много, колкото са били в миналото, но все още ги имаше. Аз съм продукт на този опит и на тези реалности.
Както казахте, в Грини има много младо население, но това е и район, в който много хора не получават квалификация. Така че какво можете да направите като кметство по отношение на образованието?
Харесва ми онази реплика на Нелсън Мандела: „Образованието е най-мощното оръжие, което можем да използваме, за да променим света“. Вярвам много в това.
Малко контекст: В Грини 50 % от учениците напускат системата на държавните училища без диплома. Това потвърждава друга реалност – класациите на PISA (програмата за международно оценяване на учениците) ни казват, че френските училища са изключително неравнопоставени помежду си. И всяко следващо изследване показва, че неравенството се увеличава. Републиканското училище трябва да бъде егалитарно, в нашата страна на liberté, égalité, fraternité (свобода, равенство, братство – принципите на френската република – бел.прев.). Но това е държавна лъжа, защото за едно училище в Грини се отделят два пъти по-малко средства в сравнение със средното ниво във Франция като цяло. Така че държавата предопределя живота на хората от най-ранна възраст. Първото ни действие от гледна точка на това, което можем да направим в кметството, е да осъдим тези неравенства.
Но както казах, аз съм продукт на общинския комунизъм. И част от него са програмите, които комунистите са изградили на местно ниво. Става въпрос за здравеопазване, за право на отдих, на почивка. Грини е един от прогресивните градове, които използват местните правомощия за постигане на социално развитие.
Новото в нашия образователен подход, вдъхновяващ и други градове във Франция, е, че за нас образованието означава също култура и спорт. Така че разполагаме с три инструмента. Трябва да правим повече и по-качествено обучение. Трябва да правим повече и по-добра култура. И трябва да правим повече и по-добър спорт. Може би днес хората мислят, че свръхсвързаността чрез смартфоните ще ни позволи да разговаряме помежду си. Но загубата на човешкия контакт означава, че трябва имаме нужда отново да изплетем връзките на общността.
Успехът на децата може да бъде академичен, спортен или културен, но светът на възрастните е отговорен за създаването на благоприятна атмосфера за това. Наясно сме, че не всички деца ще завършат в Grandes Écoles (елитни институции на висшето образование). Но за тях трябва да има платформа, която да им позволи да бъдат пълноценни граждани. Това се отнася и до осигуряването на обучение през целия живот. В Грини имаме три училища, включително едно, което създадохме и което позволява на младите хора, а всъщност и на всички възрастни, да се обучават, когато нямат диплома. И резултатите са изключителни.
Имаме късмет, че разполагаме със страхотен готвач – Тиери Маркс, който дойде в Грини, за да създаде училища за обучение на хора, които нямат диплома. Имаме център за обучение на възрастни. През него годишно преминават петстотин курсисти, които учат френски, обучават се, придобиват знания, след което започват работа. Разполагаме с още един образователен център за здравеопазване и социално подпомагане.
Ние сме изобретателни и иновативни, защото нямаме избор. Системата не е създадена за нас, а отговорите, давани отгоре, не откликват на нашите нужди. Така че, освен да призоваваме за повече средства, сме длъжни да създадем пътища, за да подобрим шансовете на хората в живота.
Споменахте този проблем с ресурсите и докато вие сте комунистически кмет в Грини, регионалното и националното правителство са в ръцете на политически много различни сили. Какво можете да направите, за да получите финансиране от тях, особено когато става въпрос за дългосрочни инвестиции?
В нашите работнически квартали трябва да измислим нов политически разказ. Споменах за стигматизирането на цели райони. Казват ни, че ако Франция върви зле, то е заради такива населени места като нашето. Събитията от януари 2015 г. бяха шок за Франция (става въпрос за терористична атака, в която трима нападатели убиват 17 души и раняват 22 в Париж и в неговите околности), защото извършителите на нападенията са от нашата страна и са израснали в републикански училища.
В продължение на десетилетия кметове с различни политически убеждения, но които са били в контакт с населението, са предупреждавали за тези проблеми. Това е наша отговорност като избрани представители на предградията. Да кажем: „Чакайте малко!“. Да посочим, че каквото и да се случва, тези райони не могат да бъдат пренебрегвани, защото тук е младежта на Франция и ние определяме нейното бъдеще.
И така, след шока от атентатите, на 16 октомври 2017 г. настъпи важен момент с “Призива от Грини” за работническите квартали, подкрепен от асоциации и кметове от всички партии – макар и без Националния фронт, който беше изключен. Подкрепа получихме от Жан-Луи Борлоо (бивш министър на екологията при управлението на Никола Саркози) и двама настоящи кандидати за президентския пост: Ан Идалго (кмет на Париж) и Валери Пекрес (председател на регионалния съвет на региона на Париж).
Те се събраха зад общо републиканско искане, тъй като точно предишното лято правителството на Макрон безсмислено беше намалило и без това оскъдните ни средства и, което е още по-лошо, беше съкратило финансирането на кварталните асоциации. Това означаваше изведнъж да прекратим 40 хил. субсидирани от държавата договори по бюджетни причини, без мярката да решава бюджетните проблеми на Франция.
Затова направихме национален план за предградията, наречен „Vivre en grand“ – да живеем заедно, да живеем на широко в Републиката. Искаме да помирим предградията с останалата част на Франция, защото в противен случай ще се стигне до катастрофа. Направихме деветнадесет предложения. Президентът Еманюел Макрон хвърли този доклад в кошчето за боклук, но в продължение на шест месеца медиите ни позволиха да разкажем нашата гледна точка. Предишният път, когато в продължение на шест месеца говорихме за предградията във Франция, беше по време на бунтовете през 2005 г. Местните кметове и асоциации винаги са предупреждавали за проблеми, стоящи пред цялата страна.
Тогава, на 14 ноември 2020 г., Франция обяви плана за възстановяване след COVID-19. Парите се разпределяха навсякъде – в селските райони, отвъдморските територии и т.н., но ние трябваше да се запитаме: кога ще дойде нашият ред, редът на работническите квартали? Изглеждаше, че влакът за възстановяване е минал, без да спре на нашата гара. Но именно в райони като този здравната и социалната криза е най-тежка. Така че трябваше да кажем стоп. И силата на това движение е, че повече от двеста от нас, кметовете, писаха до президента. Посланието бе подкрепено както от средите на предградията, така и дори от привлекателни населени места, които имат работнически квартали, като Алби, Ажен или Кагор.
След това проведохме няколко срещи с министри и висшата администрация, за да направим предложения. В края на януари министър-председателят дойде в Грини и в крайна сметка успяхме да накараме властите да отпуснат още 2 млрд. евро за обновяване на градовете. Така че от биене на тревога стигнахме до решения. Имаме правителство, което отначало понякога упорито отказва да ни изслуша – а аз имам огромни различия с Еманюел Макрон. Но в моменти на изпитание, трябва да възстановим основите на Републиката.
Споменахте стигматизирането на райони като Грини, което също се вписва в манията за идентичност и сигурност в навечерието на изборите през 2022 г. Но дори и да не приемем говоренето за „непрепоръчителни за посещение зони“, явно насилието съществува и в определени райони държавата се намесва като чисто репресивна сила. Какво може да се направи, за да се промени това?
Във Франция няма консенсус по нито един въпрос. Полицейската дейност е причина за дълбоко разделение в обществото. Има полицейско насилие. Има случаи като този с Адама Траоре (двадесет и четири годишен младеж, който почина в полицейски арест през 2016 г.) – осъдителни действия на полицията срещу категории от френското общество. Не съм забравил и полицаите, убити в собствените им домове. Но медийният дебат е истеричен, защото е поляризиран само по отношение на насилието срещу полицията или полицейското насилие, но не се говори за останалите 90 процента от проблема – публичната политика, правосъдието, полицейската работа в общността.
През 2007 г. се сдобихме с полицейски участък, но през 2009 г. президентът Никола Саркози го закри с цел намаляване на публичните разходи. Господин Саркози се представяше за човек на сигурността, но съкрати десет хиляди работни места в полицията, а решенията му разбиха и разузнавателните служби. Това също имаше своите последици за събитията, които преживяхме във Франция. Съществуват ужасяващи свидетелства на бивши служители на разузнаването, които обясняват, че е трябвало да спрат да следят Мохамед Мера (ислямски терорист, убил седем души през 2012 г.), защото вече не са имали финансови средства за това.
Франция е петата водеща икономическа сила, но има тридесетата или четиридесетата съдебна система в света. Системата за правосъдие относно нарушенията на младежи е катастрофа. От години се води дебат между ляво и дясно – полиция в общността срещу полиция тип „Робокоп“, при която полицията се намесва само за да възстанови реда. В реалния живот това не работи. И днес френската полиция, без да го казва, е в процес на възстановяване на полицейската дейност в общността, но със закъснение от петнадесет или двадесет години.
Районът около Париж има важна история на общинския комунизъм, а Грини от десетилетия е ръководен от комунисти. През последните години обаче партията има и неуспехи, като през 2020 г. губи Сен Дени. Откакто тези кметства са били спечелени за първи път през 30-те години на миналия век, очевидно са настъпили огромни промени в света на труда и социалния профил на предградията. А Грини се е разраснал много от следвоенните десетилетия насам. Като „най-добър кмет в света“, какво можете да направите, за да възстановите традиционното присъствие на вашата партия в живота на местното население?
Комунистическата партия има своите победи и поражения. Животът е такъв – няма крепости и никоя изборна победа не е гарантирана. Трябва да се съвземаме и непрекъснато да се преоткриваме.
Вярно е – днес работническата класа се е променила. Но мога да ви уверя, че бедните все още са тук. Когато ме питат – Филип, каква е разликата между времето, когато си живял в „Гранд Борн“ преди четиридесет години, и днешния ден, аз казвам: тогава е имало 5 процента безработица, а сега тя е 50 процента. С постоянния си глад за богатство либералното общество създава и бедни работници.
Във Франция кметовете са най-уважаваните политици. Хората имат по-положителна представа за нас, отколкото за депутатите, независимо дали гласуват за нас или не. Така че ние имаме специална отговорност като последна защитна стена на Републиката, в момент, в който хората вече не вярват на това, което казват президентът или народните представители. Ето защо работим и върху предлагането на национални решения, за да отговорим на въпросите, които хората ми задават лице в лице. Това означава да се изправим пред предизвикателството на социалния, но и на екологичния преход. Както се казва в една хубава реплика на Никола Хуло, това означава да свържем проблема за края на света с проблема как хората да изкарат до края на месеца.
И тук трябва да поемем отговорност. На жилищния квартал „Грини 2“ с пет хиляди жилища и седемнадесет хиляди жители бяха спрени отоплението и топлата вода заради неплатени сметки. Той разчиташе на природен газ, който зависи от колебанията на световните цени, а днес те се повишават. Не можехме да контролираме нищо. Затова направихме алтернативен, геотермален проект, който е 100 процента публична собственост. Получаваме топлина от два километра под краката си. Намалихме сметките с 25 процента и спестихме на планетата петнадесет хиляди тона въглероден диоксид за една година. Е, аз съм комунист. И в същото време спасявам планетата на моето ниво. Обичаме да се шегуваме, че Грини е ратифицирал Парижкото споразумение за сътрудничество.
Ромен Ролан е казал, че ако в безнадеждна ситуация се бориш, това вече е надежда. Имам приятели кметове, които изпитват трудности, но са и в богати райони. Малко по-лесно е да правиш социализъм в тези условия, отколкото с население, което страда, както е нашето. Не разполагаме точно с петрол, който да използваме. Но пък имаме геотермална енергия и имаме съвсем различна визия за това, как трябва да изглежда образованието.
Черпя огромно вдъхновение от това, което се случва другаде по света – в Латинска Америка, в Испания, но също и от кметовете в Северна Америка и в Европа, както и от всички тези невидими активисти, работещи за общия интерес. Но както можем да видим в контекста на президентските избори във Франция, това политическо семейство – хуманистичните сили за социална трансформация – трябва да разговарят помежду си. На местно ниво съюзът на левицата успя да отвоюва общините с ясна програма за промяна: в Лион, в Бордо, а също и в по-малките градове и предградия.
Тъгувам, когато става въпрос за решения на национално ниво. Ако ме питате за кого ще гласувам, не знам. Но наистина вярвам, че избраните представители на местно ниво имат роля в тази много сложна ситуация, за да поддържат нишката на връзката, да се грижат тя да не се прекъсне. Защото, ако се отпуснем, не знам как страната ни ще се съвземе.
