На 20 ноември т.г. тържествена конференция почете паметта на академик Евгени Матеев и отново припомни неговия научен принос в икономиката по повод навършилите се тази година 100 години от рождението му. Организатори на събитието бяха Фондацията на негово име със съдействието на Съюза на българските икономисти и Икономическия Институт на БАН. Представен бе сборник с материали, посветени на научното творчество и необикновената личност на акад. Матеев, озаглавен „Актуалност и непреходност“.
Евгени Матеев е роден на 2 април 1920 г. в гр. Търговище. Още в гимназията се изявяват изключителните му интелектуални качества. Той овладява свободно френски, немски и латински и превежда „Илиада”. Завършва Духовната семинария през 1939 г. и право в Софийския университет през 1943 г. Още от 1939 година е член на РМС и участва активно в обществения живот. Като студент води публичен диспут по политико-икономически въпроси с привърженика на австрийската школа проф. Симеон Демостенов.
След 1944 г. Евгени Матеев работи като редактор по икономическите въпроси и секретар на в. „Работническо дело” и като зам.-отговорен редактор на сп. „Ново време” (1949-1951 г.).
От 1950 г. е професор по народностопанско планиране във ВИИ „Карл Маркс”. През 1951 г. е избран за член-кореспондент на БАН, а през 1966 г. – за неин действителен член. Член е на Президиума на БАН. През 1976 г. е избран за чуждестранен член на Академията на науките на СССР. В периода 1967-1972 г. е секретар на Отделението за философски, икономически и правни науки на БАН.
Акад. Евгени Матеев заема последователно важни отговорни постове и изборни длъжности във висшите държавни органи – първи зам.-председател и председател на Държавния комитет за планиране (1951-1953 г.), председател на Централното статистическо управление (1953-1960 г.), зам.-председател на Държавния комитет за планиране (1960-1963 г.), министър (1964-1966 г.), председател на Висшата атестационна комисия при Министерския съвет (1965-1972 г.).
Председател е на Съвета по възпроизводство на материалните ресурси в Държавния съвет на НРБ (1972-1981 г.) и член на държавния съвет на НРБ (1974-1981 г.). Народен представител е в Четвъртото, Петото, Шестото и Седмото Народно събрание и председател на Постоянната комисия по икономическо развитие при Народното събрание.
В икономическите си възгледи е изявен противник на австрийската школа в икономическата мисъл, също на идеите и реформите в духа на т. нар. пазарен социализъм. Според него привържениците на пазарния социализъм предлагат на практика връщане към „идеализиран капитализъм и то от епохата на свободната конкуренция“.
Размахът на научния принос на акад. Матеев и на обсега на неговите виждания и анализи многократно са подтиквали запознатите да го определят като фигура от световен мащаб, значително надхвърляща границите на България.
Акад. Матеев напуска този свят на 4 юни 1997 г. До последния си дъх той живее с болките и вълненията на своя народ и държава. Макар и прикован на легло в продължение на четири години, акад. Матеев си остава великолепен анализатор и диагностик на състоянието на българската икономика и общество и излъчва своите послания за посоката, съдържанието и скоростта на промените. Но не го чуват онези, от които зависи държавната политика… Все пак той си отива с убеждението, че рано или късно българското общество ще намери верния път и ще се обърне към предлаганите от академика идеи за истински реформи и модернизиране на българската икономика и обществени отношения.
Дали днес този момент на прозряване е наближил?…
При всички случаи „Актуалност и непреходност” несъмнено е най-адекватният надслов за честването на 100-годишния юбилей на академик Евгени Матеев. Основанията за това са многобройни. Ето само някои от тях.
В анализа си на капиталистическата система в своята статията „Капитализъм, социализъм, управление“ от 1970 г. акад. Матеев преди всичко изтъква, че що се отнася до макроикономиката на съвременните развити капиталистически страни, в тях в държавното управление се обхващат все повече елементи, които по традиция би трябвало да са прерогатив на собственика. При това простото и ясно противопоставяне на частна собственост – държавна собственост „губи почва“. Същевременно рамките, в които икономиката функционира, всъщност се определят от шепа гигантски транснационални корпорации. Съвместно с високо организираната финансово-кредитна система, те определят и новите механизми на организация на обществената икономика. Действат зад и чрез пазарните сили. При тях центрове на печалбата и на маркетинга са „високо разположени.“ Какво по-синтезирано определение за властващата роля на днешните т.нар. ГАФА дигитални гиганти – Гугъл, Апъл, Фейсбук и Амазон в симбиоза с мега- финансово-кредитните корпорации!
Не по-малко валидни и днес са съжденията на акад. Матеев от преди 50 години, както за пороците на икономическия механизъм на страните на държавния социализъм от втората половина на миналия век, така и за същината на налагащата се тогава реформа. По думите му, при действалия механизъм „традициите на осакатената стопанска сметка“ поставят центровете на печалбата на твърде ниско равнище. Ето защо, при такова състояние на нещата реставрацията не може да доведе до модерен механизъм на управление на икономиката като цяло, чрез преминаване към т.нар. пазарна икономика, и то от „европейски тип“.
Както отбелязва Велиана Христова в статията си в списание „Ново време” от септември-октомври тази година, посветена на 100-годишнината на акад. Матеев, той бе „твърд противник на привържениците на „пазарния социализъм“ от средата на 80-те години и на прословутия Указ 56. Според него това на практика бе връщане към „идеализиран капитализъм, и то от епохата на свободната конкуренция”.
Ето и в същата връзка описанието на авторката на следния красноречив епизод още от 1964 година, когато Тодор Живков се опитва да ръководи провеждането на икономически реформи у нас, което буксува. И на едно заседание на партийния и държавния актив Първият посочва акад. Матеев като човека, който ще помогне да се оправят нещата. И какво? Ученият се надига от мястото си и звънко заявява пред онемялата зала: „Другарю Живков, аз искам да взема главата на реформата, а вие ме карате да ѝ правя фризура“.
В първите месеци след промяната на 10 ноември 1989 г. акад. Матеев на първо място се спира на предстоящата тогава приватизация и поставя въпроса, какъв би могъл да бъде източникът на парични средства у частни лица, достатъчни за изкупуването на крупни предприятия? Това не могат да бъдат средствата, натрупани у населението поради дефицита на стоки, тъй като те са подложени на силна обезценка, като и без това са твърде недостатъчни за подобни изкупувания. Остават спекулативно натрупаните по-крупни суми в ръцете на спекуланти при икономиката в сянка във вреда на населението. Но, както отбелязва той още преди 30 години, „широката общественост е с повишена чувствителност към случаите на корупция, които компрометират част от старата бюрокрация“, като при такъв вариант на приватизация „социалното напрежение ще расте или най-малкото задълго ще си остане фактор за трескаво състояние на самата икономика“.
Отчитайки, че да се оспорва самата приватизация е невъзможно при формираното обществено мнение – по думите му „един пример на страшната злокобна, сатанинска сила на съвременната обработка на мозъците“ – той заявява, че в дадените условия правилното решение е създаването на акционерни предприятия. Като веднага дебело подчертава, че при този вариант е необходим един финансов център или холдинг, който да държи и да стопанисва акциите. Този холдинг следва да използва акциите за развитие на икономиката. Също така, при интерес, да продава части от тях на разполагащи със средства лица, както и на чуждестранни инвеститори.
Акад. Матеев пророчески предупреждава: би било смърт да речем да подаряваме акциите, за което „ще ни се смеят поколенията с векове наред“. Що се отнася до даването на известни преференции на колективите на предприятията при разпределението на акциите, акад. Матеев също е пределно категоричен. Той изтъква, че даденото предприятие не е строено от колектива, който в момента е зает в него, а е резултат от труда на цялата нация. Ето защо няма никакво основание нито нацията да се ограбвана по такъв начин, нито бъдещи заети в предприятието да бъдат лишавани от участие в собствеността му.
Предмет на тези няколко думи не е и не може да бъде представянето на цялостния възглед на академик Матеев за икономиката като сложна взаимосвързана система, чието управление в обществен, а не в частен интерес е невъзможно без адекватна на нейната същност система на планиране с помощта на високопроизводителни електронно-изчислителни комплекси. Но като финално потвърждение на този основополагащ негов възглед може да се приведе следната констатация от статията във френското издание „Монд Дипломатик”, препечатана в брой 5-6 на „Ново време” от тази година и озаглавена „Ковид 19 – след кризата идват кризите. Часът на екологичното планиране“.
Както се отбелязва в нея, пандемията с новия коронавирус разкри необходимостта, освен задоволяването на материални потребности, да се търси алтернативна икономическа логика, която да възстанови и зачита екологичните баланси. Как ще се нарича тя? Екологично планиране. При неолибералния капитализъм ролята на генерален щаб, който решава отпускането на ресурси, играят пазарите с помощта на банките и нерегулирания, т.е. сенчестия финансов сектор (shadow–banking). Трябва да се премахне тази централизирана власт на частните финанси. Инвестирането в прехода трябвада е подчинено на демократичен контрол на всички етапи на вземане на решение.
По-нататък, цитирайки „Файнаншъл таймс” още от септември 2017 г., статията продължава с констатацията, че „революцията на Big Data (т.е.ерата на Големите данни) може да възроди плановата икономика“. Съвременните възможности за събиране и анализиране на данни могат в близко бъдеще да преодолеят някои слабости на централизираното планиране през ХХ в. Непрекъснатият поток от информация от всички икономически играчи дава възможност да се узнаят предпочитанията на голям брой потребители почти мигновено, без да се преминава през системата на цените. Ала тези данни фактически принадлежат на частните индустрии от Силициевата долина, подобно на инфраструктурата, която ги генерира и обработва. Обобществени, поставени под демократичен контрол и ориентирани в полза на обществото, те биха помогнали за появата на алтернативи на пазара.
