Доналд Тръмп привлича вниманието на целия свят, когато заплашва да воюва с Иран, но малцина забелязват, че той вече е позволил жестоко етническо прочистване срещу два милиона кюрди в Сирия.
По-рано съюзници на САЩ в борбата с „Ислямска държава“ (ИДИЛ), кюрдите бяха внезапно изоставени от Тръмп и сега са изправени пред бъдеще, подобно на това на палестинците в Газа.
През последните няколко седмици сирийското правителство и подкрепяните от Турция арабски милиции изтласкаха кюрдите от голяма част от територията, която някога те владееха с подкрепата на САЩ в Североизточна Сирия. Хванати в капан във все по-малки анклави, те са заобиколени от врагове и нямат възможност за бягство.
Тръмп се отнася със същото пренебрежение към тяхната съдба, както и към съдбата на палестинците. „Плащаха им огромни суми пари, даваха им петрол и други неща“, твърди той невярно. „Така че те го правеха повече за себе си, отколкото за нас.“ Той неопределено казва, че САЩ може да защитят кюрдите, но не оставя съмнение, че САЩ са изоставили старите си съюзници.
Том Барак, специалният пратеник на САЩ за Сирия, се изрази брутално, като заяви, че Сирийските демократични сили (СДС) – предимно кюрдските въоръжени сили, от които 11 000 души бяха убити в борбата с ИДИЛ в продължение на десетилетие – вече не са „основната сила за борба с ИДИЛ на терен“ и тяхната полезност „до голяма степен е изтекла“, тъй като новото проамериканско сирийско правителство е поело отговорността за сигурността.
Започвайки от 2014 г., когато американските военновъздушни сили помагат на кюрдите да защитят обсадения град Кобане на границата с Турция от свирепите атаки на ИДИЛ, съюзът ставаше все по-силен, докато ИДИЛ не бе победен през 2018 г. Въпреки това днес Кобани отново е обсаден, този път от сирийската армия и подкрепяните от Турция арабски милиции.
Водата и електричеството са прекъснати, има недостиг на хляб. През последните няколко дни по време на прекратяването на огъня конвой на ООН с 24 камиона успя да достави доставки, но малцина кюрди очакват това да продължи дълго.
Всички свидетелства, идващи от Кобане, спокойно можеха да са дошли и от Газа по време на израелските бомбардировки. Мустафа Осман Каджо от село Хараб Ашк близо до Кобане има мрачен опит с крехкостта на прекратяването на огъня. Заедно със семейството си той е отишъл да живее при роднини в друго село, което е смятал за по-безопасно.
„Това беше преди около 10 дни, но когато чухме, че има споразумение за прекратяване на огъня, се върнахме в къщата си“, каза той.
Каджо отишъл в Кобани, за да купи някои стоки, но когато бил там, чул обстрел и се върнал, за да открие, че къщата му е поразена. „Цялото ми семейство спеше в една стая, която беше напълно разрушена: под отломките бяха дъщеря ми, жената на сина ми и двете ѝ деца, съпругата ми Джамила и още една жена. Отидох, застанах на развалините и чух гласа на дъщеря ми изпод развалините, която стенеше с усилие и казваше: “Моля ви, искам малко вода, задушавам се и не мога да дишам“. Над нас летеше военен самолет или дрон. Опитах се да се скрия зад една полуразрушена стена. Къде да отида? Не знам. Да, да, мисля, че бяха безпилотни самолети, макар че нямах сили дори да погледна нагоре“.
По-късно заедно с няколко младежи от селото разбиват бетонния таван, който се е срутил върху семейството му, с помощта на чук.
„Измъкнахме ранената ми дъщеря и я закарахме тук, в болницата“, казва той. „Една роднина, която беше отседнала при нас, загуби краката си. Петима загинаха, а четирима бяха ранени и са в болница, но състоянието им не е добро“.
Подобни ужасни сцени се разиграват навсякъде в дългата ивица, населена с кюрди, на юг от сирийско-турската граница. Гражданската война в Сирия между 2011 и 2024 г. винаги е била по-скоро етническа и религиозна гражданска война, отколкото външният свят признава. Режимът на президента Башар Асад се състоеше предимно от алауити, шиитска секта, с подкрепата на останалите малцинства. Антиправителствената съпротива се състоеше от арабската общност на сунитите, която представляваше мнозинството от сирийското население, докато кюрдите нервно балансираха между двете страни.
Кюрдите превзеха Североизточна Сирия с помощта на американската авиация, но винаги са се страхували от това какво ще се случи, когато войната приключи и те се сблъскат с победител, решен да контролира цяла Сирия.
Кюрдите, чиито големи малцинства живеят в Сирия, Ирак, Турция и Иран, са подобаващо цинични по отношение на надеждността на чуждестранните сили, които ги подкрепят. Но дори и те са шокирани от скоростта на предателството им от страна на администрацията на Тръмп. През последните три седмици цели кюрдски общности са в движение. Международната организация по миграция (МОМ) към ООН твърди, че броят на разселените хора, пристигнали в предимно кюрдската провинция Ал Хасаке, е скочил от 6000 на 146 000 за няколко седмици. Това е само малка част от масовото бягство, тъй като и останалите кюрдски анклави се изпълват с ужасени хора.
В петък беше обявено ново примирие – според което СДС ще бъдат интегрирани в сирийската армия, а сирийските сили за сигурност от Министерството на вътрешните работи ще са разположени в кюрдските градове – но това няма да смекчи терора.
Бежанците рядко са очаквали нещо повече от неохотно съчувствие и подкрепа от страна на международната общност, но дори и тя вече е на изчерпване. В основата на привлекателността на Тръмп е антиимигрантският расизъм, обвиняващ мигрантските общности, че са престъпници и терористи. Подкрепата на САЩ за хуманитарната помощ на ООН се планира да намалее от 17 млрд. долара на 2 млрд. долара годишно, а Обединеното кралство съкращава бюджета си за чуждестранна помощ с 40 %.
Ивицата Газа, където загинаха 71 000 палестинци, постави нова долна граница за това, какво може да се размине на правителствата при причиняването на жертви сред цивилното население. В момента международното внимание е съсредоточено върху главозамайващите заплахи на Тръмп да започне война с Иран – и много малко внимание се отделя на предстоящото унищожаване на кюрдската общност в Сирия.
По време на войната срещу ИДИЛ многократно посещавах Сирия, контролирана от кюрдите. В сърцето на разрушения град Ракка, някогашна столица на ИДИЛ, видях железните парапети на кръговото кръстовище, които са били използвани като колчета, на които ИДИЛ е излагала отрязаните глави на своите жертви. В Кобани видях гроба на тригодишния Алан Кюрди, чието удавено тяло, лежащо на плаж в Турция – семейството му се опитвало да се добере до Гърция с лодка – доведе до световно възмущение през 2015 г. Десетилетие по-късно подобно съчувствие към мъртво дете от чужбина със сигурност не е в тръмписткият дух на времето, който е решен да демонизира мигрантите.
Муслем Бозан, икономически администратор в Кобани, казва, че в града „моралът се срива“. Десет години след като с американска подкрепа беше сломена предишната обсада, те са подложени на атака, без да се очаква помощ от никого.
Те вярват, че „кюрдите в Кобани ще бъдат изтребени… [Враговете ни джихадисти] злорадстват над убийствата ни, разкопават гробовете на нашите мъченици…“
Алан Кюрди има доста грандиозен мраморен паметник за такова малко момче. Но той може да не оцелее през следващите месеци.
About The Author
