Бурен скандал се разгоря в Италия заради спрян от обществената телевизия РАИ коментар на известния писател и журналист Антонио Скурати, който е трябвало да бъде излъчен в неделното предаване „Ке сарà” („Какво ще стане”) на 21 април. Коментарът със силно антифашистко послание е бил по повод 25 април, официален празник, отбелязван като Ден на освобождението на Италия от фашизма, в памет на избухнало на тази дата въстание през 1945 г.
Антонио Скурати е известен с антифашистките си позиции, от които е написал и нашумяла романизирана тритомна биография на дучето Бенито Мусолини. В спрения коментар той остро е критикувал настоящото италианско правителство на Джорджа Мелони, излъчено от националистическата партия „Италиански братя”, която никога не се е разграничавала от профашистките си корени.
Около 4-минутният му коментар в монологична форма е бил записан предварително, съгласно договор между писателя и РАИ за участието му с такива коментари в предаването „Ке сарà”, излъчвано всяка неделя в прайм-тайма.
За спирането на коментара на Скурати първа алармира водещата на „Ке сарà” Серена Бортоне. Тя написа сутринта в събота, на 20 април, в своя профил в „Инстаграм”, че е научила „с потрес и по чиста случайност за прекратяването на договора на Скурати“, без да са били дадени „обосновани обяснения“.
Много италиански медии, най-вече близки до лявата опозиция, като просоциалистическия вестник „Ла Република”, както и социалните мрежи, кипнаха от възмутени реакции на случилото се. То се възприема като цензура, приложена от страна на отдавна овладяната от правителствени кадри РАИ (често наричана „ТелеМелони”) срещу критичното и антифашистко мнение на Скурати.
Реагира обаче и министър-председателката Мелони, която също в социалните мрежи се подигра на Скурати и на обвиненията за цензура в РАИ, твърдейки, че „става дума за пари, няма никакво вето”. Според Мелони, писателят поискал прекалено висок хонорар за коментара си и затова РАИ прекъснала договора му. Министър-председателката обвини лявата опозиция, че „си измисля скандал”. Мелони дори публикува неизлъчения коментар на Скурати на своя профил, за да покаже, че е демократка и няма нищо против разнообразието на мненията, като язвително подметна, визирайки автора: „Надявам се, да не ми поиска да му плащам”.
Със същата версия за финансов спор със Скурати излезе и редакционният директор на предаването „Ке сарà” Паоло Корсини, който обяви, че договорът с писателя бил прекратен, защото не се разбрали за хонорара му. Корсини (който е прочут и с появата си на партиен митинг на „Италиански братя”, където заявява: „Аз съм един от вас!”) добави и още един мотив – в РАИ се притеснили, че появата на Скурати ще направи индиректна реклама на медиен конкурент, защото телевизия SKY щяла да снима филм по първата част от трилогията му за Мусолини, излязлата през 2018 г. негова книга „М. Синът на века”.
Другите две части са озаглавени „М. Човекът на провидението” (2020) и „М. Последните дни на Европа” (2022). Тук трябва да се обърне внимание, че в никоя от книгите си Скурати съзнателно не изписва в заглавието цялата фамилия на Мусолини. Този подход на автора се спазва и във всички преводи на чужди езици. С едно изключение. И това е… българският превод. На български е излязла само първата част от трилогията и заглавието на корицата ѝ е „Мусолини. Синът на века”.
Трябва ли да обръщаме внимание, че Скурати явно не е пожелал да се изписва името на дучето на кориците на книгите му, за да избегне дори и намек за пропаганда на фашистките идеи? Интересно, каква ли е мотивацията на пусналото българския превод издателство „Унискорп” да не се съобрази с тази концепция на автора?
За „М. Синът на века” през 2019 г. Антонио Скурати е удостоен с авторитетната литературна награда „Стрега” за съвременна италианска романистика. Книгата е преведена и издадена в 40 страни.
Но да се върнем към скандала със спрения от РАИ коментар на Скурати. Както водещата на лишеното от участието на писателя предаване „Ке сарà” Серена Бортоне обяснява, във видяното от нея административно решение за прекъсване на договора са посочени „редакционни причини” – и нищо повече, нито за хонорари, нито за конкуренти.
В серията свои публикации по темата в. „Ла Република” потвърждава, позовавайки се на самия Скурати, че наистина са водени разговори за хонорара му, но не са имали формата на безкомпромисен спор. Той е поискал хонорар от 1800 евро, което е нормална тарифа за подобни участия. След допълнително обсъждане на сумата се е стигнало до компромис хонорарът да бъде снижен до 1500 евро – и така темата е приключена. На онзи етап от комуникацията с администраторите на телевизията пред писателя изобщо не е повдигана опцията да бъде прекъснат договора му.
Въпреки това късно следобед в петък, 19 април, чрез вътрешната електронна система на административния отдел е съобщено, че участието на Скурати се отменя „по редакционни причини“. „Ла Република” публикува и скрийншот от това съобщение, в което не фигурират други мотиви.
Самият Скурати, както и лявата политическа опозиция, са убедени, че е приложена груба цензура заради критичните оценки към настоящото правителство, изразени в коментара.
Възмутена от случилото се, водещата Бортоне сама е прочела в пряк ефир текста на Скурати по време на предаването си. Текстът масово се тиражира тези дни и в социалните мрежи, и из опозиционни медии. А по инициатива на кмета на град Бергамо, журналиста и член на Демократическата партия Джорджо Гори, същият текст на Скурати ще бъде масово четен по площадите и из театрите в цяла Италия навръх 25 април, когато страната ще отбелязва Деня на освобождението от фашизма.
Публикуваме и ние този толкова нашумял коментар на Антонио Скурати:
„Джакомо Матеоти беше убит от фашистки убийци на 10 юни 1924 г. Петима от тях го чакаха пред дома му, всички членове на отряда от Милано, професионалисти в насилието, наети от най-близките сътрудници на Бенито Мусолини. Уважаваният Матеоти, секретар на Единната социалистическа партия, последният човек в парламента, който все още открито се противопоставяше на фашистката диктатура, беше отвлечен в центъра на Рим, посред бял ден, по светло. Той се бори докрай, както се е борил цял живот. Те го мушкаха с ножове до смърт, после натрошиха тялото му. Сгънаха го на две, за да го забият в дупка, зле изкопана с ковашка пила. Мусолини незабавно е информиран.
Освен вина за престъплението, той носи и клеймото на позора, защото се кълне пред вдовицата, че ще направи всичко възможно, за да ѝ върне изчезналия съпруг. Докато сипе тези клетви, фашисткият дуче вече държи в чекмеджето на бюрото си окървавените документи на жертвата.
В тази наша фалшива пролет ние припомняме не само политическото убийство на Матеоти. Припомняме и нацистко-фашистките кланета, извършени от германските сили на SS със съучастничеството и сътрудничеството на италианските фашисти през 1944 г., припомняме Фосе Ардеатине, Сант Ана ди Стацема, Марцабото. Това са само някои от местата, където демоничните съюзници на Мусолини хладнокръвно избиват хиляди беззащитни италиански граждани. Сред тях стотици деца и дори бебета. Много дори са изгорени живи, някои обезглавени.
Тези две тъжни успоредни възпоменания – и за пролетта на 1924-та, и за пролетта на 1944-та – демонстрират, че фашизмът през цялото си историческо съществуване, не само в края си или от време на време, е непростим феномен на системно политическо насилие, убийства и кланета. Дали наследниците на тази история ще признаят това най-после? За съжаление, всичко подсказва, че няма как да стане. След като спечели изборите през октомври 2022 г., управляващата сега постфашистка групировка имаше два пътя пред себе си: да се отрече от неофашисткото си минало или да се опита да пренапише историята. Тя несъмнено пое по втория път. По време на предизборната кампания министър-председателката избягваше темата, но след това вече е принудена да я засяга поради историческите годишнини. И упорито се придържа към идеологическата линия на своята присъща неофашистка култура: тя се дистанцира от невъзможните за оправдаване жестокости, извършвани от режима (преследването на евреите), без изобщо да отрича фашисткия опит като цяло. Тя обвинява единствено нацистите за кланетата, извършени със съучастието на италианските фашисти. Пренебрегва и ключовата роля на Съпротивата в италианското следвоенно възраждане (дотам, че нито веднъж не спомена думата „антифашизъм“, когато през 2023 г. се отбелязваше 25 април).
Сега ви говоря в навечерието пак на годишнината от Освобождението от национал-фашизма. Думата, която министър-председателката отказва да произнесе, пак ще пулсира на благодарните устни на всички искрени демократи, били те леви, центристи или десни. Докато тази дума – антифашизъм – не бъде произнесена от онези, които ни управляват, призракът на фашизма ще продължава да ни дебне в дома на италианската демокрация”.
About The Author
