Шок. Това цареше, в централата на Испанската социалистическа партия (ИСРП) в Мадрид в понеделник, 29 май – на следващия ден след състоялите се на 28 май местни избори. (В тях и социалистите, и особено партньорите им в управляващата коалиция от „Унидас Подемос”, претърпяха тежко поражение за сметка на убедително представилата се Народна партия, която в много общини ще управлява със също показалата добри резултати ултрадясна „Вокс”- б. пр.).
Шокът бе всъщност не заради лошите за левицата резултати от вота. А заради изявлението на министър-председателя социалист Педро Санчес, който още сутринта в понеделник съобщи, че свиква предсрочни избори на 23 юли (редовните трябваше да са през декември т. г. – б. пр.).
Тази вест свари неподготвена цялата ИСРП. Както обикновено, много малко хора бяха в течение на плановете, които се въртят в главата на Санчес. Разбра се, че нещо става, когато насроченото за 10.30 ч. заседание на Федералната изпълнителна комисия на ИСРП бе отложено за 12:00 ч. Малко след това държавният секретар по комуникациите обяви, че предстои официално премиерско обръщение от правителствения дворец „Монклоа”. И след излъчването му дойде шокът. А веднага след това започна старанието да се обясни решението за изтеглянето напред, толкова скоро, на парламентарните избори.
ИСРП несъмнено признава поражението на местния вот. Но в същото време се подчертава, че общата загуба на гласове не е толкова катастрофална, а „само” 400 000. „По-скоро резултатите ще се изразят в загубата на институционална власт, отколкото да показват някакво съществено оттегляне на гласове”, коментират в редиците на партията.
Без да избягва самокритичността, ИСРП сякаш е по-притеснена от представянето на коалиционния си партньор „Унидас Подемос”, които практически остават без представителство в местната власт. Наред с това в ИСРП считат, че ако сегашните прогнози за представяне на Народната партия и „Вокс” на общите избори са верни и ако ако резултатите от 28 май се повторят на 23 юли, това няма да е достатъчно за абсолютно мнозинство на десницата.
Така виждат нещата в партийната централа на ИСРП и в „Монклоа” според различни източници на „Público” и по този начин се стремят да поддържат някаква надежда. „Сега е моментът, в който можем да получим по-добър резултат“, е заявил Санчес пред партийното ръководство, аргументирайки решението си за изтегляне на парламентарните избори, както твърдят източниците.
Ходът на Санчес има и други мотиви – вътрешнопартийни. С това избързване лидерът на ИСРП очевидно се стреми да изпревари възможността недоволните местни структури на партията да му потърсят отговорност за слабото представяне на 28 май. Защото в тези среди добре се вижда как на резултатите е повлияло изхабяването на правителството и на самия премиер. Дискусиите по този въпрос биха били неизбежни и с неизвестен изход, ако не бе това бързо хвърляне в практическа нова предизборна кампания. Освен това този прийом цели също така бързо да мобилизира електората, като го сплаши с перспективата от силно дясно правителство, ако на 23 юли не се покаже убедителен ляв вот. Тоест – ако онези 400 000 гласоподаватели, останали си у дома на 28 май, направят същото и след два месеца.
Социалистите отчитат също, че нападките на десницата срещу тях заради подкрепата, която правителството получава от някои националистически формации в автономните области, също са оказали влияние на резултатите от местните избори.
Говорителката на групата на социалистите и демократите в Европарламента – представителката на ИСРП Ираче Гарсия, коментира хода на Санчес така: „Това е мъдро, смело и съответстващо на момента решение. То дава на партията възможност за рестарт.“
„Смелост“ е една от най-често повтаряните думи в коментарите, които звучат тези дни от представители на ИСРП в изпълнителната власт и други на други водещи позиции. „Умел и отговорна стъпка“, казва един от тях. „Това е упражнение по честност. Ако гражданите гледат на гласуването като на вид плебисцит, ние приемаме всичко без страх от демокрацията“, подчертава друг. „Призивът е не само необходим, той е от съществено значение. Не можем да издържим шест месеца кръвопролитие“, обяснява трети важен фактор. Други коментатори от политическите среди обръщат внимание на факта, че с решението си Санчес е засенчил сегашната победа на Народната партия и е пренасочил фокуса другаде – към извънредните избори, от което лидерът на НП Алберто Нунес Фейхоо вече се оплака публично.
Някои напомнят и заглавието на книгата, която Санчес написа, след като стана министър-председател през 2018 г. чрез вот на недоверие срещу тогавашното правителство на НП начело с Мариано Рахой. Книгата е озаглавена „Наръчник за съпротива“. „Такъв е и днешният Педро Санчес е в най-чистата му форма. Черпи сла дори от слабостите“, коментира лидер на териториална структура на ИСРП. „Това беше най-добрият възможен вариант“, твърдят и други източници.
В „Монклоа” смятат, че Санчес красноречиво е тропнал с юмрук по масата. Същевременно в обкръжението на премиера не крият, че решението може да бъде рисковано, напомняйки обаче, че Санчес се чувства в свои води, тъкмо когато е рискова ситуация. „Той е човек, който обикновено печели, когато рискува“, посочват те, като обръщат внимание на „епопеята“ на политическото му начало, когато хвърли оставка от партийния връх, за да спечели с лидерския пост с пряк вот.
Представителите на ИСРП в изпълнителната власт виждат решението му от понеделник като „чиста демокрация” и безпрецедентно поемане на отговорност от премиера. „Гражданите ще решат дали искат да спрат настъплението на десницата и крайната десница, или да продължат напред. Отправя се призив към прогресивните сили да се присъединят, да се обединят и да гласуват, за да предотвратят настъплението на десните и ултрадесните,” коментират соцсредите в „Монклоа”. „Той не подава оставка, а прави много висок залог и поставя на карта най-ценното, което има – самото правителство“, добавят коментаторите. Според тях решението отразява и това, колко сериозно Санчес възхода на десните и ултрадесните в Испания.
Голямото неизвестното за момента пред социалистите е какво ще се случи с досегашните им партньори в правителството. Санчес е защитавал коалицията с „Унидас Подемос” през цялото време, дори и в най-трудните моменти, и е показал специална хармония със заемащата поста на втори вицепремиер Йоланда Диас, излъчена от УП. (Йоланда Диас обаче междувременно лансира собствен политически проект за по-широко обединение вляво, наречен „Sumar”/”Събиране” – б. пр.). Сега „Sumar” и УП имат едва 10 дни, за да постигнат споразумение помежду си. Това е и целта им. Но някои гласове от ИСРП поставят въпроса дали това пространство по-вляво не е вече амортизирано. Все още не е известна конкретната стратегия, която социалистите ще следват оттук нататък спрямо партньорите си. Единственото ясно е, че „Sumar” и УП са тези, които носят отговорността да си изяснят какво ще правят.
В прочита на резултатите от вота на 28 май има само една категоричност – че когато гласът на левицата е разединен, единствените, които печелят, са силите на дясното.
