Абдулайе е изгубено дете на света след 11 септември – едно от милионите. Роден в селска общност, прогонена от ислямисткото насилие, той и семейството му намират убежище в изоставено училище близо до Уагадугу, столицата на Буркина Фасо. Отслабнал от недохранване и анемия, Абдулайе, на 3 години, се заразява с малария. Въпреки неистовите усилия да го спасят, той умира – незабелязано и неизвестно за целия свят.
„Абдулайе е двойно по-непреброен: като разселено лице и като загинал в резултат на война“, пише Стефани Савел, културен антрополог, припомняйки краткия му живот в нов тревожен доклад, който разкрива огромните, непризнати човешки жертви на съвременната глобална война. „Въпреки че семейството и общността му скърбят за него, официално той никога не е съществувал. Неговата история е емблематична за това как този вид смърт и нейното пропускане в списъците на загиналите се случва във всеки един от конфликтите.“
Докладът на Савел – „Как смъртта надживява войната: последиците от войните след 11 септември върху човешкото здраве“, публикуван от проекта „Цената на войната“ към Института „Уотсън“ към университета „Браун“, се фокусира върху така наречените „непреки смъртни случаи“ – причинени не от открито насилие, а от последвалия икономически срив, загубата на препитание, несигурността на прехраната, разрушаването на обществените здравни услуги, замърсяването на околната среда и продължаващите травми, включително психични проблеми, домашно и сексуално насилие и разселване.
Изчислен по този начин, общият брой на смъртните случаи, настъпили в резултат на военните действия след 11 септември в Афганистан, Пакистан, Ирак, Сирия, Йемен, Либия и Сомалия, нараства драстично от 937 000 до най-малко 4,5 милиона, от които до 3,6 милиона са „косвени смъртни случаи“. Тези смъртни случаи се увеличават с течение на времето. В Афганистан, където войната, разпалена от ръководената от САЩ инвазия през 2001 г., приключи през 2021 г., броят на косвените смъртни случаи и свързаните с тях здравни проблеми все още се увеличава.
Експертите смятат, че „разумната, консервативна средна оценка за всеки съвременен конфликт е съотношението от четири непреки смъртни случая на всеки един пряк смъртен случай“, казва Савел. Колкото по-бедно е населението, толкова по-висока е косвената смъртност при избухване на конфликт. „Косвените смъртни случаи са опустошителни, не на последно място защото много от тях биха могли да бъдат предотвратени, ако не беше войната“, пише тя. Като цяло мъжете са по-склонни да загиват в битки. Жените и децата са непропорционално засегнати от непреките последствия.
Савел не се опитва да разпределя вината между различните участници, въпреки че САЩ, които започнаха „глобалната война срещу тероризма“ през 2001 г., носят тежка отговорност. Тя признава, че определянето на окончателни цифри за смъртните случаи по време на война от всякакъв вид е проблематично и политически оспорвано. Използвайки най-добрите налични източници и данни, тя казва, че целта ѝ е да повиши осведомеността за по-пълната човешка цена на тези войни и да подкрепи призивите към правителствата да намалят продължаващите вреди.
„Последиците за психичното здраве от войната се отразяват на поколенията, като засягат родители и деца, а след това и техните деца. Оценките показват, че тревожността и депресията са два до четири пъти по-чести сред населението, засегнато от конфликти, отколкото средно в световен мащаб“, пише тя. „Жените са склонни да страдат от тези последици по-остро поради насилието, основано на пола, което се засилва по време на война. В Ирак изнасилванията и сексуалното насилие рязко се увеличиха след 2003 г. [когато САЩ и Обединеното кралство нахлуха] … Децата също са особено уязвими. При тези от тях, които изпитват високи нива на колективно насилие, вероятността да развият хронични заболявания е два пъти по-голяма.“
Равнището на недохранване на децата е показател за мащаба на щетите, причинени от войната. „Повече от 7,6 милиона деца на възраст под пет години страдат от остро недохранване или изтощение в Афганистан, Ирак, Сирия, Йемен и Сомалия“, се посочва в доклада. „“Изтощение“ означава, че децата не получават достатъчно храна, буквално изхабявайки се до кожа и кости, което ги излага на по-голям риск от смърт, включително от отслабена имунна система.“
В Афганистан, където икономиката се срина след превземането на страната от талибаните, повече от половината население живее в крайна бедност. Десетки хиляди деца на възраст под пет години умират от предотвратими болести като холера и морбили, от остро недохранване и неонатални усложнения. „Смъртта им трябва да бъде причислена към щетите от войната, както и смъртта на всеки убит от въздушен удар или огнестрелна рана“, се казва в доклада.
Това старателно събрано изследване на неотчетените дългосрочни смъртоносни последици от войната има огромна сила да шокира. В Пакистан например между 2004 и 2010 г. САЩ извършват „двойни удари“ с дронове, предимно по пущунски села във Вазиристан, покрай границата с Афганистан, при които вторият удар е насочен срещу хора, бързащи да помогнат на жертвите на първоначалната бомбардировка.
„В докладите е записано, че жителите на тези региони страдат от посттравматично стресово разстройство, хронична тревожност и постоянен страх“, пише Савел. „Един местен жител обяснява: „Бог знае дали ще ни ударят отново, или не. Но те винаги ни наблюдават, винаги са над нас и никога не се знае кога ще ударят“. Ако не се лекува, тази травма е изтощителна и нестихваща.
В много конфликтни зони умишлените нападения срещу здравни заведения са предпочитана тактика. Резултатът е както пряка, така и непряка смърт. В един момент от гражданската война в Сирия, според проучване от 2019 г., цитирано в доклада, „всяко нападение срещу здравно заведение е довело до около 260 докладвани цивилни жертви през същия месец“, тъй като в резултат на това не е имало медицинска помощ.
Разселването е друг голям фактор за непреки смъртни случаи, причинени от физическа несигурност, повишен психически стрес, злоупотреба, експлоатация и безразличие, понесени по време на опитите за бягство към безопасността. От 2001 г. насам са разселени около 38 милиона души.
В доклада се описват много допълнителни, продължаващи да действат смъртоносни капани, включително замърсяване на околната среда, неексплодирали боеприпаси, противопехотни мини и щети върху водоснабдяването, канализацията и системите за разпределение на помощи и храна. Савел пише, че са необходими повече данни от изследванията, но вече е ясно, че правителствата трябва да направят повече, за да поправят това, което са разрушили, и че „обезщетенията са наложителни“.
На починалите не може да се помогне. Но за милиони възрастни и деца, които все още страдат от последиците на конфликтите след 11 септември, нуждата е спешна. Те са обречени на война без край.
