На 5 март се навършват 10 години, откак тежък рак погуби живота на венесуелския президент Уго Чавес – харизматичният бивш парашутист, подел Боливарска революция срещу неравенствата и социалните неправди не само в родната си Венесуела, но и в цяла Латинска Америка.
Периодът, в който Чавес бе на власт между 1999 г. и кончината му на 5 март 2013 г., вече влезе в историята като „лявата вълна” на латиноамериканския континент. Чавес показа нагледно как приходите от петрола и други природни богатства могат да се влагат в социални програми за извеждане на народа от бедността и безпросветността, как чрез регионална солидарна интеграция може да се постига впечатляващ социално-икономически напредък за всички участващи.
Разбира се, този пример срещна и ожесточен отпор от свикналите да диктуват своите правила в „задния си двор” САЩ, които отговориха с традиционния си арсенал – яростна икономическа война, преврати, санкции, блокади. Факт е, че след смъртта на Чавес не само Венесуела, а и целият регион влезе в спирала на остри напрежения и дестабилизации. Същевременно обаче идейното и организационно наследство на Чавес и досега остава с ключова роля и в родината му, и в Латинска Америка.
Венесуела вече от дни провежда многобройни инициативи из цялата страна в памет на своя „вечен команданте”. В най-големия театър в Каракас „Тереса Кареньо” се състоя международна конференция за влиянието на боливарските идеи на Чавес през XXI век. Във форума участваха около 150 делегати от 55 държави.
А днес, навръх самата годишнина, се проведе възпоменателна церемония в т. нар. Планинска крепост – красива сграда от началото на XX век, кацнала на един от хълмовете в Каракас, в която от около 30 години се намира Военно-историческият музей.
Именно там, в представителна централна зала с прозрачен купол, се намира и саркофагът, в който Чавес спи своя вечен сън под охраната на гвардейци. Саркофагът е разположен в средата на нещо като мраморна детелина, която на свой ред е в центъра на езерце с вода.
Когато Чавес умира преди десетилетие, е решено да бъде положен именно там, защото сградата има символно значение и в личната му биография, и в развитието на Боливарската революция. Тя е базата, от която действат тогавашният подполковник парашутист Уго Чавес и съмишлениците му в армията, когато на 4 февруари 1992 г. правят опит за преврат срещу тогавашното правителство на президента Карлос Андрес Перес, стиснало страната в неолиберално менгеме и потопило народа в мизерия. Бунтът не успява и Чавес се появява пред медиите тъкмо в Планинската крепост, за да обяви прекратяването му, да обясни мотивите и да поеме лично цялата отговорност. Отива в затвора, където преосмисля стратегията си за постигане на промени в страната и решава, че занапред ще действа само чрез законови, изборни механизми. Две години по-късно, когато съвсем дескридитиралият се Карлос Андрес Перес е свален с импийчмънт, новият президент Рафаел Калдера амнистира Чавес, който подема своя политически проект за Боливарска революция. И след още 4 години убедително печели президентските избори…
Днес цветя на саркофага на „вечния команданте” в Планинската крепост положиха всички официални делегации, събрали се в Каракас за възпоменанието по повод 10-годишнината от кончината му. Сред тях са президентите на Боливия, Никарагуа и Хондурас – Луис Арсе, Даниел Ортега и Сиомара Кастро, както и бившите лидери на Боливия, Еквадор и Куба – Ево Моралес, Рафаел Кореа и Раул Кастро.
„Чавес ни отвори очите, че построяването на едно ново общество е възможно, че революционерите и социалистите не сме някаква измислица, а реалност,” заяви Луис Арсе.
Президентът на Венесуела Николас Мадуро написа в Туитър: „Когато казваме Чавес, ние казваме любов, лоялност и победа! 10 години след като той се сля с вечността народът ни вече се е научил да превръща болката в сила, за да продължи да крачи в шествия по улиците, да се бори всеки ден, защитавайки родината и да укрепва заредения с мечтите ни Боливарски проект.”
Целия ден днес в Каракас и из цяла Венесуела се провеждат масови шествия в памет на „вечния команданте”.
В София също имаше възпоменание за Уго Чавес. То бе организирано от „Асоциацията за приятелство „България-Венесуела“ с председател Борис Цветков. Нейни членове и други приятели на Венесуела се събраха пред паметника на софийския площад „Възраждане“ на Освободителя на Латинска Америка Симон Боливар.
В основата на постамента на паметника бе оформен кът в памет на Чавес – продължителя на делото на Боливар, с негов портрет и с венесуелския национален флаг, пред който присъстващите поднесоха цветя.
Посолство на Венесуела в София вече няма (за връзките с България вече отговаря венесуелското посолство в Сърбия). Но дойдоха венесуелци, като работилата в посолството Мариса Барето, както и други латиноамериканци, живеещи у нас. Дойде и Н. Пр. Каридад Ямира Куето Милиан, посланичката на Куба, заедно със съпруга си – кубинския консул Диснаел Мартинес.
Борис Цветков изтъкна ролята на Чавес и на Боливарската революция за Венесуела, Латинска Америка и света.
Н. Пр. Каридад Ямира Куето Милиан припомни близостта между лидера на Кубинската революция Фидел Кастро и Чавес – и двамата допринесли много за напредването на Латинска Америка към един по-справедлив свят.
Аз също казах няколко думи в памет на Чавес, Боливар и всички сродени от идеите си борци за свобода и независимост по света.
Приятелят на Венесуела Петко Коцев прочете свое стихотворение – „Реквием за Уго Чавес“.
Заслугата за оформлението на къта на Чавес днес е на еквадореца Родофро Санони Гомес, следвал навремето у нас и останал в България. Той дълго работеше във венесуелското посолство в София, докато го имаше. А сега е едно от лицата на латиноамериканската солидарност у нас.
Събралите се днес в София да почетат Чавес отправиха своя поклон и към паметта на Симон Боливар, Фидел Кастро, Хосе Марти, Че Гевра, Аугусто Сесар Сандино, Салвадор Алиенде и всички вдъхновители на латиноамериканския революционен устрем.
