Лилиан Аведян, Democracy In Exile
През последните два месеца животът в Нагорни Карабах напомня за разпадането на Съветския съюз. Местните жители се тълпят с часове около витрините на магазините с надеждата да намерят яйца или прах за пране. Те получават ограничени количества храна с помощта на издадени от правителството купони. В условията на ниски температури те отопляват домовете си с печки на дърва.
„За последен път видях тази картина през 90-те години на миналия век“, казва фотографът на свободна практика Марут Ванян.
Ванян живее в Степанакерт, фактическата столица на оспорваната територия. В началото на 90-те години на ХХ в. арменските сили водят война за независимост на региона, който е населен предимно с арменци и е бил част от Азербайджан по време на съветската епоха. През последните три десетилетия Нагорни Карабах, наричан от арменците Арцах, се управлява де факто от арменски власти. По време на шестседмична война през есента на 2020 г. Азербайджан, с военната подкрепа на Турция, превзе около една трета от Нагорни Карабах, както и седем периферни района, които бе загубил по време на предишната война.
През последните две години Армения и Азербайджан са в труден процес на преговори относно статута на Нагорни Карабах. Въпреки преговорите Азербайджан започна няколко серии от военни агресии срещу Армения и Нагорни Карабах, включително двудневна война в границите на същинска Армения през септември 2022 г. – най-кървавият въоръжен конфликт след войната от 2020 г.
От 12 декември 2022 г. насам азербайджански протестиращи, спонсорирани от правителството, блокират Лачинския коридор – единствения път, свързващ Нагорни Карабах с Армения и останалия свят. Затварянето на маршрута постави Нагорни Карабах под блокада. Доставките на храни и медикаменти силно намаляват, тъй като вносът от Армения е напълно преустановен. Газовите, електрическите и интернет връзките са периодично прекъсвани, което оставя жителите без отопление, топла вода и гориво за автомобилите им. Стотици семейства са разделени, тъй като хората, пътували за Армения през декември, са блокирани по пътя.
Ванян разказва, че всички магазини за хранителни стоки в близост до дома му са затворени от седмици. Централният пазар на Степанакерт, който обикновено гъмжи от продавачи на пресни продукти, е празен. В останалите магазини за хранителни стоки по рафтовете е останал само алкохол.
Арменските власти в Нагорни Карабах са въвели система за разпределяне на хранителните продукти, за да запазят останалите запаси. Всяко семейство може да закупи по един килограм макаронени изделия, елда, ориз и захар както и един литър олио за готвене на месец с помощта на издадени от правителството талони. Наскоро Ванян е закупил половин килограм захар и ще получи останалата си дажба след две седмици.
„Хората се питат докога можем да ядем само елда?“, казВа Ванян. „Имаме деца. Те се нуждаят от витамини. Какво ще стане с тях?“
В рамките на прекратяването на огъня, постигнато с посредничеството на Русия и сложило край на войната от 2020 г., в Нагорни Карабах и Лачинския коридор бяха разположени около 2000 руски миротворци. Арменските власти критикуват неспособността на Русия да отвори отново коридора и да изпълни задълженията си по споразумението за прекратяване на огъня. Арменският министър-председател Никол Пашинян нарече руските мироопазващи сили „мълчалив свидетел на обезлюдяването на региона на Нагорни Карабах“.
Политологът Тигран Григорян, който работи в Ереван, казва, че Русия не е предприела действия за прекратяване на блокадата, за да не развали отношенията си с Турция и Азербайджан. Турция, която продаде безпилотни летателни апарати на Азербайджан и транспортира стотици сирийски наемници, за да служат в азербайджанската армия по време на войната от 2020 г., подкрепя своя близък съюзник – който турското правителство нарича свой „малък брат“ – и по отношение на продължаващата блокада на Нагорни Карабах.
Според Григорян зависимостта на Русия от Турция се е задълбочила в резултат на войната в Украйна. Търговията между Русия и Турция, една от основните сили в региона, която не е наложила санкции срещу Русия, се е увеличила. Вносът на руски въглища и петрол в Турция се е увеличил. В същото време Турция се е превърнала в посредник за износ на западни технологии към Русия, с което се заобикалят западните търговски ограничения.
Русия също така поддържа важни отношения с Азербайджан. Като част от стремежа на Европа да намали зависимостта си от руския газ след руската инвазия в Украйна, Европейският съюз подписа енергийно споразумение с Азербайджан за удвояване на газовите потоци към Европа през следващите пет години. Докато продаваше газ на Европа, Азербайджан увеличи вноса си на газ от Русия, за да задоволи вътрешното търсене.
„Тя купува газ от Русия, за да замени газа, който продава на Европа“, казва Григорян. „Русия косвено продава газ на Европа чрез Азербайджан.“
Русия, Турция и Азербайджан също имат общ интерес от откриването на нови маршрути в Южен Кавказ. Григорян казва, че една от целите на азербайджанската блокада е да принуди Армения да приеме коридор през територията си, свързващ Азербайджан с Турция, без митнически или паспортен контрол. Арменските власти наричат подобен коридор без арменско присъствие „червена линия“.
Руски официални лица публично заявиха, че всеки път, преминаващ през Армения, трябва да зачита нейния национален суверенитет. Въпреки това Русия желае да отвори маршрута, за да улесни търговията с Турция.
„Турция е ключов търговски партньор на Русия“, казва Григорян. „Русия има сериозни проблеми в Черно море, тъй като много компании не желаят да работят с нея поради заплахата от санкции.“
Докато Армения е недоволна от бездействието на Русия, международният натиск от страна на Запада върху Азербайджан се засилва. Съединените щати и Европейският съюз, както и известни организации за защита на правата на човека, призоваха Азербайджан да възобнови пътуването и транспорта по Лачинския коридор. По време на телефонен разговор с азербайджанския президент Илхам Алиев в края на януари държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен „подчерта, че рискът от хуманитарна криза в Лачинския коридор подкопава перспективите за мир между Армения и Азербайджан“.
Но според Григорян дипломатическият натиск може да е закъснял. Григорян казва, че през последните две години целта на Азербайджан е била да „поеме контрола над Нагорни Карабах“ и да принуди арменското население да се изсели. Арменските власти предупреждават, че Азербайджан се опитва да направи живота в Нагорни Карабах непоносим за арменските му жители, за да ги накара да го напуснат, което ще доведе до етническо прочистване на територията. На 10 януари президентът Алиев заяви пред репортери, че „пътят е отворен“ за всички арменски жители, които не искат да станат граждани на Азербайджан, да „напуснат, когато пожелаят“.
„Много хора на Запад не приемаха тези думи сериозно“, каза Григорян.
И все пак арменците от Нагорни Карабах изглеждат решени да живеят в земите на предците си, въпреки тежките хуманитарни условия, създадени от Азербайджан.
„Хората просто искат да живеят тук“, казва Ванян. „Нашите гробове са тук. Църквите ни са тук. Живели сме тук хиляди години и искаме да живеем тук още хиляди години.“
