Международно движение за мир, в което участват част от партиите, организациите и групите на левицата от цял свят, излезе с Декларация за мир в Украйна преди наближаващата годишнина от нахлуването на Русия в тази страна през февруари 2022 г. В документа се настоява правителствата да предприемат спешни мерки за деескалация на конфликта и дипломатически усилия за търсене на мирно решение.
Апелът е подписан от президентите на Аржентина и Колумбия Алберто Фернандес и Густаво Петро, от лидера на френската лява формация „Непокорната Франция” Жан-Люк Меланшон, от бившия водач на британската Лейбъристка партия Джеръми Корбин, от ръководителката на испанската партия „Подемос” и социална министърка в испанското коалиционно правителство Ионе Белара, от португалската депутатка от Левия блок Катерина Мартинс и други.
В декларацията, за която на 6 февруари информира испанското електронно издание „Публико” и която може да се види на няколко езика на сайта на партия „Подемос”, се подчертава, че конфликтът в Украйна е изострил глобалните кризи като извънредната климатична ситуация, инфлацията (особено спрямо храните и енергията), бедността и неравенството. Освен това „войната стимулира блоковата политика и насърчава превъоръжаването и милитаризацията, увеличавайки военните разходи на държавите и помпайки огромни приходи за оръжейната индустрия“, посочва документът. Отбелязва се още, че развитието на конфликта „позволи на Съединените щати да възродят старата роля на НАТО, да засилят подкрепата на Европа за себе си в спора с Китай за световна хегемония, да увеличат своя износ на газ и петрол, добивани чрез неустойчиви технологии като фракинга.”
Обявявайки се за незабавно спиране на военните действия, лидерите, партиите и движенията, подписали декларацията, призовават за удвояване на дипломатическите усилия за „установяване на примирие и преговори за мирно и трайно решение“. Те също така искат да се формулира „съвместен отговор чрез хуманитарна помощ и справедливо възстановяване на Украйна, което да не задълбочава отношенията на зависимост и блоковата политика“. На трето място те изразяват подкрепа към „независими инициативи за търсене на справедливост и отговорност за всички военни престъпления, извършени в рамките на войната в Украйна, като престъплението агресия бъде разгледано в рамките на международните механизми с подкрепата на ООН, какъвто е Международният наказателен съд и други хибридни трибунали, създадени за тази цел“.
За да се овладее климатичната и енергийната криза, влошена от войната, е необходимо ускоряване на зеления преход с цел да се постигне „ефективна устойчивост на живота на планетата, самостоятелност на нашите страни и суверенитет на народите върху ресурсите“.
В този смисъл се предлага също да се насърчават „глобални политики за преразпределяне на богатството и ресурсите, със справедливи фискални политики, които правят възможно укрепването на системите за защита срещу кризи“.
Всичко това трябва да бъде придружено, се казва в текста, с укрепване на „механизмите за диалог и мирно разрешаване на конфликти, политики за изграждане на мира и работа за модел на мирно съвместно съществуване, който насърчава разоръжаването, демилитаризацията и забраната на ядрените оръжия”. Във финала на декларацията се посочва: „Народните антивоенни движения винаги са залагали на пътя към свят, в който интересите на великите сили и „силните на деня” не доминират над мира. Войните неизменно се плащат от народите и никога от онези, които ги поръчват и които няма да видят синовете или дъщерите си да загиват на бойното поле. Положилите тук подписите си лидери и прогресивни сили отправят днес нов международен призив за мир, който високо оценява и се присъединява към антивоенните борби“.
Настоящият документ е резултат от продължаващи вече почти година усилия за международно координиране на усилията на антивоенната левица. Още в началото на март м. г. лидерката на испанската партия „Подемос“ Ионе Белара стана инициаторка за учредяването в Мадрид на Европейско движение за мир, в което тогава се включиха и Джереми Корбин, и Жан-Люк Меланшон. Инициативата се разшири и с участието на леви лидери и организации от други региони на света – сред тях и президентите на Аржентина и Колумбия – като така стана не само европейска, но и световна.
