„Бразилия няма интерес да предава боеприпаси, които да бъдат използвани във войната между Украйна и Русия. Бразилия е страна на мира. В момента е необходимо да намерим онези, които искат мир – дума, която досега е била използвана твърде малко.”
Това написа в своя Туитър президентът на Бразилия Луис Инасио Лула да Силва в допълнение към направените изявления в същия дух на обща пресконференция в бразилската столица с гостувалия му канцлер на Германия Олаф Шолц, който така приключи южноамериканската си обиколка.
Пред медиите Лула подчерта, че Бразилия по никакъв начин не желае да бъде въвличана във военния конфликт между Русия и Украйна, „дори и индиректно”. Но ще направи всичко необходимо, за да се постигне мир. Бразилският президент увери, че е готов лично да посредничи и да се срещне и с руския лидер Владимир Путин, и украинския държавен глава Володимир Зеленски, за да се постарае да ги убеди да спрат войната. „Ако мога да помогна, ще го направя”, бе категоричен Лула. Той повтори своето мнение, изразявано и по-рано, че Русия е извършила „груба грешка“, като е нахлула в Украйна. Но същевременно подчерта, че „двама души няма как да се сбият, ако единият не иска”, настоявайки: „Трябва да постигнем мир”.
Бразилският президент изтъкна, че би желал да се създаде „клуб на страните, които искат да изградят мир на планетата.” Той посочи: „Стремежът ми е да се сформира група от страни, които да седнат заедно на една маса с Украйна и Русия, за да се намери мирно решение. Бразилия ще положи усилия за това. Вече разговарях с френския президент Макрон (става дума за техен телефонен разговор от миналата седмица – б. а.), с канцлера Шолц. Ще говоря и с американския президент Байдън. Ще търсим и други президенти, за да се реализира идеята за група”.
Лула спомена в същия контекст и Китай: „Китайците играят важна роля в това. Ако отида в Китай през март, ще искам да говоря за мира между Русия и Украйна с президента Си Дзинпин”.
По време на същата обща пресконференция с Шолц, президентът на Бразилия коментира и неефективността на ООН в настоящата ѝ конфигурация за предотвратяване и решаване на военни конфликти. Той припомни, че ООН е създадена след Втората световна война именно като организация, която да отстоява мира, но тъй като „вече не представлява настоящата геополитическа картина на света”, тя не се справя и с тази своя най-важна задача. „Искаме Съветът за сигурност на ООН да бъде силен, да бъде по-представителен и да съумява да говори на езика, от който се нуждае светът. Ако ООН е силна, ще можем да предотвратяваме и възможните войни. Днес войните се разразяват заради липсата на диалог, заради отсъствието на авторитетен орган, който да посредничи,” каза Лула.
Съобщавайки за изявленията на бразилския президент на пресконференцията с Шолц, бразилският медиен гигант „Глобо” припомня и интервю на Лула от месец май миналата година пред американското списание „Тайм”. По онова време той все още беше само кандидат за президент. Лула и тогава нарече „грешка” руското нахлуване в Украйна, но посочи, че Зеленски е не по-малко виновен от Путин за войната. „Глобо” цитира следния откъс от интервюто: „Понякога гледам президента на Украйна по телевизията – той сякаш празнува, получавайки овации от всички парламенти, не мислите ли? Този човек е отговорен колкото и Путин. Защото в една война никога няма само един виновник. Саддам Хюсеин беше също толкова виновен, колкото и Буш. Защото Саддам Хюсеин можеше да каже: Елате ми на гости и аз ще докажа, че нямам оръжие. Зеленски искаше война. Ако не я искаше, щеше да преговаря малко повече. Така стоят нещата. Критикувах Путин, когато бях в Мексико Сити и казах, че бе грешка да се нахлува. Но аз мисля, че никой не се опитва да допринесе за мира. Хората насърчават омразата срещу Путин. Това няма да реши проблема. Необходимо е да се стимулира споразумение”.
Сега, вече като президент, Лула очевидно доразвива и конкретизира тези свои виждания. Той ги изрази и в едночасовия си телефонен разговор с френския президент Еманюел Макрон, състоял се на 26 януари. „Моята война е срещу бедността,” подчерта тогава Лула, обяснявайки защо страната му няма да взима страна във войната между Русия и Украйна, а напротив, ще търси начин за по-бързото ѝ прекратяване. И пред Макрон бразилският президент потвърди, че руското нахлуване според него е „грешка”, но изтъкна и вината на НАТО. Според Лула „НАТО не допринесе през последните години за изграждане на отношения на доверие с Русия”.
На свой ред при южноамериканската си обиколка от последните дни, включила Аржентина, Чили и Бразилия, германският канцлер Олаф Шолц също не видя у лидерите на посетените държави желание да изпращат оръжие на Украйна и да взимат страна в тази война. Още на първата му спирка в Буенос Айрес аржентинският президент Алберто Фернандес заяви: „Нито Аржентина, нито Латинска Америка мислят да изпращат оръжия било в Украйна, било на друго място от този конфликт”. Фернандес посочи още пред медиите: „Сигурното е, че онова, което желаем канцлерът и аз, е мирът да се възстанови колкото се може по-рано”.
Впрочем, едва ли Шолц е и очаквал друго, поемайки на тази обиколка, защото антивоенната позиция на повечето латиноамерикански лидери е изразявана публично нееднократно досега. Включително и на състоялата се миналата седмица точно в Буенос Айрес среща на върха на 33-те държави от CELAC (Общност на латиноамериканските и карибските държави), най-представителната организация, обединяваща страните в региона.
Очевидно разговорите на Шолц за войната с домакините му по време на тази негова обиколка са били по-скоро проформа. Наблюдателите са единодушни, че целта ѝ е била преди всичко икономическа с акцент върху енергийните теми. Много е сериозен германският интерес специално към най-голямото в света находище на литий, обхващащо територии на Аржентина, Чили и Боливия. И именно участието на Германия в разработването му е било във фокуса при германско-аржентинските и германско-чилийските разговори.
Друг акцент са били темите около сключените още преди няколко години споразумения за сътрудничество между ЕС и Меркосур и между ЕС и Чили, които все още не са ратифицирани.
Шолц е „погъделичкал” домакините си и с обещания Германия да инвестира в развитието на минни и енергийни проекти, които щадят околната среда и залагат на възобновяемите източници на енергия. Най-щедър е бил към „латиноамериканския локомотив” Бразилия, където е обявил предоставянето на 200 милиона евро за екологични дейности. 31 милиона от тях отиват във Фонд „Амазония”, който през 2019 г. беше замразен от предшественика на Лула на президентския пост – ултрадесния Жаир Болсонаро. Впрочем, самият Болсонаро, който още си стои в САЩ, където замина преди встъпването в длъжност на Лула на 1 януари, е подал молба до американските власти за 6-месечна туристическа виза. Както е известно, в Бразилия продължава разследване за подбудителите на вандалското нахлуване на тълпи болсонаристи в сградите на водещите държавни институции на 8 януари, квалифицирано вече като опит за държавен преврат.
