Бразилският президент Луис Инасио Лула да Силва посочва корена на проблема: войната в Украйна трябва да бъде спряна, а след като оръжията млъкнат, да се търси политическо решение на конфликта между Киев и Москва. „Без прекратяване на огъня е невъзможно да продължим“, заяви Лула да Силва на 26 април при срещата си с испанския премиер Педро Санчес в Мадрид. Домакинът на свой ред настоя, че Русия е агресорът, а Украйна е нападнатата в този конфликт.
Срещата открои непреодолимото различие между европейските и бразилските позиции за войната в Украйна. Бразилският президент осъжда инвазията на Русия в Украйна, но също така отхвърля европейския подход, при който Москва остава извън уравнението – и то при положение, че и Европа, и Съединените щати също носят своята отговорност за разпалването на конфликта.
Този ракурс не се харесва в Европа. Нито в Испания. Но Лула държи да го изразява при сегашното си европейско турне, което вече го отведе в Португалия и Испания и което продължава във Франция: „Осъждаме нарушаването на правото от страна на Русия, но е безполезно да гледаме кой е прав или крив. Трябва да спрем войната. Можем да водим разговори, само след като тя спре“, заяви Лула да Силва.
Аргументите на Лула
В Мадрид бразилсикият президент настоя, че е необходимо да се „направи опит з откриване на общ знаменател за постигане на мир“ чрез действия на неутрални страни, ангажирани с насърчаване на преговорите. Само така може да се върви към избягване на Трета световна война, до която може да доведе кризата от Украйна.
Международният ангажимент на Лула и неговото посредничество по кризата в Украйна бяха изтъкнати в статия на бившия испански премиер Хосе Луис Родригес Сапатеро, който в своя статия във вестник „El País” настоя за необходимостта от вслушване в аргументите на бразилския държавен глава. „Мирното предложение на Лула заслужава да бъде чуто. Към това задължават международната тежест и стратегическата позиция на Бразилия. Отдалечеността на тази страна от войната в Европа е само географско, но не и политическо или стратегическо. Точно защото този ангажимент към глобалния ред е резултат от убеждения, той надхвърля елементарните параметри на интереса“, обяснява Сапатеро.
За Лула ключово е насърчаването на мира, което да дойде от международен форум на страни, заинтересовани от прекратяване на войната, аа не от продължаването на въоръжаването на Украйна, както правят Съединените щати и европейските страни, включително Испания.
В Португалия, където бе предишната спирка от европейската му обиколка, Лула вече отправи разтревожен призив към замесените в конфликта – не само към Украйна и Русия, но и към западните страни, които подкрепят сблъсъка с пари и оръжия: „Спрете, докато е време!”. След това настояване той допълни: „Войната не трябваше да започва. Русия не трябваше да нахлува, но тя нахлу. Сега, вместо да избирам страна, искам да избера трети път – възстановяването на мира.”
Лула изтъква необходимостта да се „изгради разказ, който да убеждава (Владимир) Путин и (Володимир) Зеленски, че войната не е най-добрият начин за решаване на проблемите“. Наред с това, визирайки онези, които дърпат много от конците на войната, Лула настоява: „НАТО, Съединените щати и Европейският съюз трябва да започнат да говорят за мир и да обсъждат този въпрос“.
Според Лула да Силва войната е започнала „без каквито и да било преговори за избягването ѝ“, като всички участници са били вторачени само в собствените си интереси. Ето защо сега е „необходима намеса от приятелски страни, които могат да накарат участниците да говорят и да спрат да се нападат едни други”, добавя той.
Специален пратеник на Лула ще пътува до Киев
Бразилия не иска „да се присъедини към войната“, а по-скоро „да се присъедини към група страни, които работят за изграждане на мир“, тази „Г-20 на мира“, заяви Лула при сегашното си пътуване. Именно заради това, добави той, страната му не продава оръжия на Украйна или на държавите, които помагат на Украйна или Русия. Надеждата на Лула е в бързоразвиващите се страни, може би водени от така наречената група БРИКС, включваща самата Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка. Впрочем, в случая Русия не се брои, защото тя е част от конфликта.
В тази дипломатическа офанзива в полза на мира, Лула ще изпрати своя специален съветник по международните въпроси Селсо Аморим в Киев, за да се срещне с президента Володимир Зеленски и да проучи възможностите за мирния процес, насърчаван от Бразилия. Аморим вече бе в Москва, където го ценят като дипломат – а той два пъти е бил външен министър на страната си. Лула няма да пътува до столиците на двете воюващи държави, докато не бъдат изпълнени някои минимални условия за политическо решение на конфликта.
Разаминавания със Санчес
Посещението на Лула да Силва в Мадрид открои различията с европейските страни. Както бразилският лидер, така и неговият домакин, водачът н испанското правителство Педро Санчес, подчертаха необходимостта да се сложи край на украинския конфликт. Но дотук свършва общото. Санчес, подобно на останалите си колеги от Европейския съюз и НАТО, защитава със зъби и нокти „мирния план“ на Зеленски, който изисква пълното изтегляне на Русия от окупираните територии, включително Крим, незаконно анексиран от Москва през 2014 г.
Но пък Кремъл счита този полуостров за неоспорима руска територия и никога няма да приеме отделянето ѝ от Руската федерация. Москва също така няма да приеме в никакъв случай да седне на масата за диалог, ако този диалог включва като условие една от основните цели на Киев – преследването на руските власти за военни престъпления и налагането на военни репарации, което би означавало признаване на поражението.
В момента съюзническите с Украйна държави най-ентусиазирано залагат на поражението на Русия на бойното поле. Поражение, което е малко вероятно да се случи, като се има предвид военният капацитет на Русия – ядрена сила, оборудвана с няколко хиляди атомни бойни единици, чиято доктрина за сигурност включва използването на това оръжие за запазване целостта на нейната национална територия, включително Крим.
На 7 април Лула да Силва ядоса Украйна и нейните европейски съюзници, когато заяви, че „Зеленски все пак не може да иска всичко“, намеквайки за Крим и Донбас. Бразилският президент посочва, че войната първо трябва да бъде спряна и след това да се преговаря за съдбата на тези региони. Да, претенции може да има, но трябва да има и отстъпки, макар и болезнени.
В очакване на украинската контраофанзива
Очаква се Украйна да започне голяма контраофанзива през следващите месеци, може би седмици, с подкрепата на Запада чрез оръжия, логистика и дори специални сили на място, както се разбра от документите на Пентагона, изтекли през месец март. Но нищо не показва със сигурност, че тази украинска контраофанзива ще има огромен успех, който да смаже Русия и да я принуди да приеме точките от мирния план на Зеленски. Ни най-малко. Руската армия се засили през последните месеци на изток и юг от фронтовата линия, почти непроменена от края на миналата година.
Западната пропаганда, лансираща това контранастъпление говори за многобройните танкове, противоракетни системи и ракетни установки, дарени на украинската армия, за тонове и тонове наследени от СССР боеприпаси за мобилна артилерия и самолети, доставени в Украйна от старите другари от Варшавския договор. Но малко се говори за масовото прехвърляне на руски части към границите на Русия с окупираните територии, за придвижването на ескадрили от най-ново поколение руски самолети и за ракетите, които кремълските установки спират да изстрелват към украинските градове, защото вече ги пазят за отпор срещу предстоящата контраофанзива.
Лула и Си Дзинпин са водещите фигури в опитите за прекратяване на огъня
В такива критични моменти от войната инициативата на Лула би трябвало да звучи разумно, особено след като е близка до други мирни планове, лансирани от страни със значителна международна тежест, какъвто е Китай. Пекин оповести свой собствен мирен план от дванадесет точки по случай първата година от войната, на 24 февруари.
Но подобно на бразилското предложение, китайският вариант беше отхвърлен от Запада, който го смята за благоприятен към Москва, стратегическия партньор на Пекин. Макар Китай да защитава неприкосновеността на териториалния суверенитет, той не осъжда изрично руската инвазия в Украйна и призовава за оттегляне на международните санкции срещу Москва.
През март т. г. китайският президент Си Дзинпин посети Москва и подчерта важността на стратегическото партньорство с Русия, но не подкрепи Кремъл за нахлуването в Украйна. Няма и китайски оръжейни доставки за Русия. Сега, месец по-късно, Си Дзинпин се обади по телефона на Зеленски. И Си повтори посланието на Лула: единственият изход е чрез диалог и преговори. Зеленски отговори, че не може да има мир, ако Украйна първо не си върне цялата територия, която имаше, когато получи независимост от СССР през 1991 г., което е еквивалентно на възвръщането на Крим, перлата в короната.
Дипломатическите предложения около войната в Украйна се множат, но сабите остават размахани във въздуха. Нито една от двете страни няма да направи крачка към диалог, докато оръжията не кажат последната си дума. Но Лула вече предупреди, докато бе в Португалия: „Който вярва във военните решения на настоящите проблеми, се бори срещу ветровете на историята“.
