В Дома на Америка в Мадрид вчера бе поклонението пред големия кубински музикант и изпълнител, създал емблематични авторски песни, обичани в целия испаноезичен свят – Пабло Миланес. Хиляди хора чакаха на дълга опашка, опасала сградата въпреки дъжда, за да отдадат последна почит на любимия си трубадур. Пред ковчега му се поклони и испанският министър на културата Микел Исета.
Роден в Баямо, Куба, на 24 февруари 1943 г., през последните години Пабло Миланес живееше в Испания, където се лекуваше от рядка форма онкологично заболяване на кръвта. Болестта го победи на 22 ноември т. г., когато той издъхна в мадридска клиника.
Уви, пак тази година, но през януари, той понесе и друг тежък удар от съдбата – едва на 51-годишна възраст внезапно почина дъщеря му Суйлен Миланес, която също бе певица със свой собствен стил и с много успешна кариера. Тя е и първата съпруга на един от синовете на легендарния Ернесто Че Гевара – Камило Гевара. Той също внезапно си отиде през тази година. На 20 август почина от инсулт, докато бе във венесуелската столица Каракас, откъдето е втората му съпруга. Така общата им дъщеря със Суйлен – Камила Гевара, остана кръгъл сирак.
Дори и с мъката по загубата на Суйлен, дори и борейки се с коварния рак, Пабло Миланес не спираше да твори и не прекъсваше връзката с любимата си Куба. Последния си концерт в Хавана той изнесе през юни тази година и възпламени 10-те хиляди зрители от своята вярна публика, събрали се на стадиона, където той пя и се раздаде максимално, както винаги.
От съвсем млад Пабло е увлечен от музиката. Специализираното си образование получава в Музикалната консерватория в Хавана. Още от ранните си години и първите си сценични прояви пее в стила feeling , зародил се в Куба през 40-те години на миналия век, кръстосвайки дълбоката емоционалност на традиционната кубинска музика със силното влияние на американския джаз.
„Прохожда” на сцената заедно с квартета „Лос Буканерос” още през 1964 г., когато е едва 21-годишен. А на следваща година вече нашумява с авторска си песен „Моите 22 години”, която още носи белезите на feeling, но и нови музикални и социални елементи. Малко по-късно те ще станат „визитната картичка” на зародилото се в края на 60-те кубинско движение Nueva Trova („Нови трубадури”), тясно свързано със силното в онези години присъствие на протестната, ангажираната с обществените процеси песен, която тогава вдъхновява левицата в цяла Латинска Америка, а и в САЩ. Заедно с другия изключително популярен и талантлив глас на Nueva Trova и близък негов приятел – Силвио Родригес, Пабло Миланес е една от двете най-ярки „емблеми” на движението.
Но има и един доста травмирал го епизод в ранната му артистична биография, още отпреди периода на Nueva Trova. Приел с цялото си сърце и душа Кубинската революция още от първите ѝ години, Пабло обаче не мълчи и за грешките ѝ. Това му коства изпращането в трудов лагер през 1966 г., откъдето бяга и отива в Хавана, за да разобличи неправдите пред властите, за които смята, че не са информирани. Но го изпращат в друг лагер, където остава до 1967 г. Интересното е, че това не пречи на по-нататъшната му успешна музикална кариера и на централната му роля в Nueva Trova, която има пълната подкрепа на кубинското ръководство и на официалните културни институции.
С годините Пабло Миланес става все по-критичен към управлението в Хавана, макар да продължава да подкрепя идеите и целите на революцията. Смята обаче, че тя е „предадена” от администраторите на властта. Тези възгледи постепенно го отдалечават от приятеля му Силвио Родригес, като в крайна сметка отношенията им стигат до пълен разрив. След като се установява в Испания, за да се лекува, Пабло Миланес заостря още повече критиките си, насочвайки ги и персонално срещу братята Кастро, което мнозина в Куба не могат да му простят. Въпреки това почитателите на таланта му в неговата родина си остават изключително многобройни.
Сред тях очевидно е и настоящият президент на Куба Мигел Диас-Канел, който реагира в Туитър с покруса и преклонение на вестта за смъртта на големия кубински трубадур, определяйки го като „неотделимият глас от музиката на нашето поколение”. Най-големият кубински вестник и орган на ККП в. „Гранма” посвети на паметта на Пабло Миланес поредица от възпоменателни публикации, изпълнени с много почит. В една от статиите се припомня определението на големия кубински поет Мигел Барнет за Пабло Миланес – „човек мост между всички трубадури, досегашните и бъдещите”.
А левият испански вестник „Публико” припомня следните думи на самия Пабло: „Музиката е всичко за мен, най-добрата форма, която открих, за да изразявам себе си, най-добрата форма, за да чувствам и даже за да мисля. Мисля, че музикантите разполагаме с един много специален език, позволяващ ни да комуникираме с всички. Това е нещо уникално”.
